Ливада (дем Пеония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.
Ливада или Голема Ливада (на гръцки: Λιβάδια, Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μεγάλο Λιβάδι, Мегало Ливади, на арумънски: Livădz, Livezi) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Ливада има 402 жители. Селото традиционно е с арумънско население.
|
Ливада Λιβάδια |
|
|---|---|
| — село — | |
  Ливада  Ливада |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Паяк |
| Надм. височина | 1299 m |
| Население | 400 души (2001) |
| Пощенски код | 614 00 |
| Телефонен код | 23430-3 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 27 километра северозападно от град Гумендже (Гумениса) на плато в центъра на планината Паяк (Пайко) на надморска височина от около 1200 метра.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Ливада е голямо арумънско селище, основано през XVIII век от власи бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788-1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина.[1]
Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.[2] Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.[1]
Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливава (Livava), Мъгленска епархия, живеят 3300 гърци.[3] В селото се появява Румънска пропаганда и е отворено румънско училище.[1] Част от жителите на Ливада остават в лоното на елинизма и поддържат гръцките андартски чети, воюващи с българската ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливадия е село в Ениджевардарска каза, в което живеят 2100 власи християни.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада (Livada) има 3480 власи и в селото има влашко училище.[5] По данни на Българската екзархия в 1910 година Голяма Ливада има 400 семейства, 1760 жители власи и една черква.[6] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ливада е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 3823 жители в Голема и 355 жители в Малка Ливада, но според други сведения селата имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първа световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916-18) са разпръснати. Упадъкът се засилва и от появилата се грипна епидемия. Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни - над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа.[1]
По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на Ливада се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни,[8] Обор,[9] Къшлар, Въдрища, Неос Милотопос, Спирлитово и Енидже Вардар.[10] От Кукушко - Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско - Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Евосмос, Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.[1]
След войната малко семейства остават сред руините на двете села. Те продължават да се занимават с традиционното номадско скотовъдство и отглеждане на картофи. В 1970 година руините на Голема Ливада са разрушени и са построени 80 малки нови къщи, които към началото на XXI век вече са 120.
В 1964 година е основано Фолклорното дружество на Голяма Ливада със седалище в Солун, в 1994 дружеството „Пенде Врисес“ на власите от Ливада в Боймица, а в 1995 са основани още две дружества – Дружеството на влисите от Седес и Триади „Агиос Николаос“ и дружеството „Агио Пневма“ на власите от Ливада, Кокинопло и Клисура в Лембед.[1]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Ливада
Анастасиос Белис, гръцки андартски капитан-
Василе Барба (1918 – 2007), германски учен 
Георги Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[11]- Георги Щерьо, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[12]
-
Коста Гули (1916 – 1985), румънски поет - Михаил Хандури (Mihail Handuri), войвода на влашка чета на ВМОРО
- Наке (Янко) Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[13]
- Нешо Ташов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[14]
- Никола Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[15]
- Николаос Давелис, гръцки андартски деец
- Николаос Несиос, гръцки андартски деец
- Митре Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[16]
- Стерьо Наум, гръцки андартски капитан
- Ташо Гиздаров (1884 - 1933), български революционер от ВМРО
- Щерьо Юнана (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Починали в Ливада
- Васе Суми (1879 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
- Михаил Мораитис (1856 – 1905), гръцки андартски капитан
- Спирос Франгопулос (1879 – 1905), гръцки андартски деец
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е Αστέρης Ι. Κουκούδης. Τα Μεγάλα Λιβάδια του Πάικου
- ↑ Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 453 и 859.
- ↑ Бабяни на сайта на дем Кирос
- ↑ Обор на сайта на дем Кирос
- ↑ Спирлитово на сайта на Дем Кирос
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.453.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56