Ливада (дем Пеония)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.

Ливада или Голема Ливада (на гръцки: Λιβάδια, Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μεγάλο Λιβάδι, Мегало Ливади, на арумънски: Livădz, Livezi) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Селото традиционно е с арумънско население.

Ливада
Λιβάδια
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областПаяк
Надм. височина1299 m
Население404 души (2011 г.)
Ливада в Общомедия
Карта на Влахомъглен

География редактиране

Селото е разположено на 27 километра северозападно от град Гумендже (Гумениса) на плато в центъра на планината Паяк (Пайко) на надморска височина от около 1200 метра.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Ливада е голямо арумънско селище, основано през XVIII век от власи бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788-1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина.[1]

Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.[2] Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.[1]

Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливава (Livava), Мъгленска епархия, живеят 3300 гърци.[3] В селото се появява Румънска пропаганда и е отворено румънско училище.[1] Част от жителите на Ливада остават в лоното на елинизма и поддържат гръцките андартски чети, воюващи с българската ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливадия е село в Ениджевардарска каза, в което живеят 2100 власи християни.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада (Livada) има 3480 власи и в селото има влашко училище.[5] По данни на Българската екзархия в 1910 година Голяма Ливада има 400 семейства, 1760 жители власи и една черква.[6] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ливада е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 3823 жители в Голема и 355 жители в Малка Ливада, но според други сведения селата имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първата световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916-18) са разпръснати. Упадъкът се засилва и от появилата се грипна епидемия. Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни - над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа.[1] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Голема Ливада има 850 къщи власи християни, а Мала Ливада има 150 къщи власи хирстияни.[8]

По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на Ливада се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни,[9] Обор,[10] Къшлар, Въдрища, Ново Въдрища, Спирлитово и Енидже Вардар.[11] От Кукушко - Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско - Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Харманкьой (Евосмос), Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.[1]

След войната малко семейства остават сред руините на двете села. Те продължават да се занимават с традиционното номадско скотовъдство и отглеждане на картофи. В 1970 година руините на Голема Ливада са разрушени и са построени 80 малки нови къщи, които към началото на XXI век вече са 120.

В 1964 година е основано Фолклорното дружество на Голяма Ливада със седалище в Солун, в 1994 дружеството „Пенде Врисес“ на власите от Ливада в Боймица, а в 1995 са основани още две дружества – Дружеството на влисите от Седес и Триади „Агиос Николаос“ и дружеството „Агио Пневма“ на власите от Ливада, Кокинопло и Клисура в Лембед.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Ливада на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Синистра[12] Σινίστρα Зервокорифи Ζερβοκορυφή[13] връх на ЮИ от Ливада[12]
Мегалос Перос Μεγ. Περός Исома Ίσωμα[13] връх
Микрос Перос[12] Μικρός Περός Исома Ίσωμα[13] връх на ЮЮЗ от Ливада (1222 m)[12][12]
Паприте[12] Πάπριτε Фтерес Φτέρες[13] връх на ЮЗ от Ливада (1355 m)[12][12]
Грамада[12] Γκαρμάντα Петрорема Πετρόρεμα[13] река на Ю от Ливада[12]
Гроб[12] Γκρόπ Тафос Τάφος[13] връх на Ю от Ливада (1457,8 m)[12]
Карабунар[12] Καρά Μπουνάρ Мавропигадо Μαυροπήγαδο[13] местност на ЮЗ от Ливада[12]
Чаири[12] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[13] местност на ЮЗ от Ливада[12]
Горица[12] Γκουρούτσικα Корифи Κορυφή[13] връх на ЮИ от Ливада[12]
Франгово[12] Φράγκοβα Франгохора Φραγκοχώρα[13] местност на ЮИ от Ливада[12]
Ируска[12] Ίρούσκα Самари Σαμάρι[13] връх на З от Ливада (1382 m)[12]
Хасан тепе[12] Χασάν Τεπέ Антирас Άντήρας[13] възвишение на З от Ливада[12]
Мусов гроб[12] Γκρόπα Μούσιο Мнима Μνήμα[13] връх на СЗ от Ливада[12]
Сехово[12] Σέχοβον Анеморахи Άνεμόραχη[13] връх на ИСИ от Ливада[12]
Бикорлива[12] Μπικορλίβα Ливади Λιβάδι[13] местност на СИ от Ливада[12]
Гува[12] Γκούβα Лака Λάκκα[13] извор на И от Ливада, Ю под връх Сехово[12]
Преброявания
  • 2001 година - 402 жители
  • 2011 година - 404 жители

Личности редактиране

 
Ташо Гиздаров
Родени в Ливада
Починали в Ливада

Бележки редактиране

  1. а б в г д е Αστέρης Ι. Κουκούδης. Τα Μεγάλα Λιβάδια του Πάικου[неработеща препратка]
  2. Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή Архив на оригинала от 2012-01-30 в Wayback Machine..
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453 и 859.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  9. Бабяни на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 16 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100116082120/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=57, посетен на 27 януари 2010 
  10. Обор на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 11 август 2011, https://web.archive.org/web/20110811114500/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=24&Itemid=52, посетен на 27 януари 2010 
  11. Спирлитово на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 28 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100228004312/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=59, посетен на 27 януари 2010 
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  14. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  15. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453.