Ливада (дем Пеония)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.

Ливада или Голема Ливада (на гръцки: Λιβάδια, Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μεγάλο Λιβάδι, Мегало Ливади, на арумънски: Livădz, Livezi) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Ливада има 402 жители. Селото традиционно е с арумънско население.

Ливада
Λιβάδια
— село —
Гърция
41.0057° с. ш. 22.292° и. д.
Ливада
Централна Македония
41.0057° с. ш. 22.292° и. д.
Ливада
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Паяк
Надм. височина 1299 m
Население 400 души (2001)
Пощенски код 614 00
Телефонен код 23430-3
Карта на Влахомъглен

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 27 километра северозападно от град Гумендже (Гумениса) на плато в центъра на планината Паяк (Пайко) на надморска височина от около 1200 метра.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Ливада е голямо арумънско селище, основано през XVIII век от власи бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788-1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина.[1]

Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.[2] Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.[1]

Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливава (Livava), Мъгленска епархия, живеят 3300 гърци.[3] В селото се появява Румънска пропаганда и е отворено румънско училище.[1] Част от жителите на Ливада остават в лоното на елинизма и поддържат гръцките андартски чети, воюващи с българската ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливадия е село в Ениджевардарска каза, в което живеят 2100 власи християни.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада (Livada) има 3480 власи и в селото има влашко училище.[5] По данни на Българската екзархия в 1910 година Голяма Ливада има 400 семейства, 1760 жители власи и една черква.[6] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ливада е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 3823 жители в Голема и 355 жители в Малка Ливада, но според други сведения селата имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първа световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916-18) са разпръснати. Упадъкът се засилва и от появилата се грипна епидемия. Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни - над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа.[1]

По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на Ливада се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни,[8] Обор,[9] Къшлар, Въдрища, Неос Милотопос, Спирлитово и Енидже Вардар.[10] От Кукушко - Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско - Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Евосмос, Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.[1]

След войната малко семейства остават сред руините на двете села. Те продължават да се занимават с традиционното номадско скотовъдство и отглеждане на картофи. В 1970 година руините на Голема Ливада са разрушени и са построени 80 малки нови къщи, които към началото на XXI век вече са 120.

В 1964 година е основано Фолклорното дружество на Голяма Ливада със седалище в Солун, в 1994 дружеството „Пенде Врисес“ на власите от Ливада в Боймица, а в 1995 са основани още две дружества – Дружеството на влисите от Седес и Триади „Агиос Николаос“ и дружеството „Агио Пневма“ на власите от Ливада, Кокинопло и Клисура в Лембед.[1]

ЛичностиРедактиране

 
Ташо Гиздаров
Родени в Ливада
Починали в Ливада

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в г д е Αστέρης Ι. Κουκούδης. Τα Μεγάλα Λιβάδια του Πάικου
  2. ↑ Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή Архив на оригинала от 2012-01-30 в Wayback Machine..
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 453 и 859.
  8. ↑ „Бабяни на сайта на дем Кирос“, archived from the original on 2010-01-16, https://web.archive.org/web/20100116082120/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=57, посетен 2010-01-27 
  9. ↑ „Обор на сайта на дем Кирос“, archived from the original on 2011-08-11, https://web.archive.org/web/20110811114500/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=24&Itemid=52, посетен 2010-01-27 
  10. ↑ „Спирлитово на сайта на Дем Кирос“, archived from the original on 2010-02-28, https://web.archive.org/web/20100228004312/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=59, посетен 2010-01-27 
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.453.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ливада_(дем_Пеония)&oldid=10700100“.