Отваря главното меню

Ливадица (на гръцки: Λιβαδίτσα) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония. Селото има население от 59 души (2001).

Ливадица
Λιβαδίτσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 77 m
Население 59 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 12 километра източно от Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ливадица като българско село.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадица (Livaditza), Воденска епархия, живеят 240 гърци.[2]

На австрийската военна карта е отбелязано като Суябакаджи (Ливадица) (Sujabakadži (Livadica), на картата на Кондоянис е отбелязано като Ливадица (Λιβαδίτσα), християнско село.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Ливадица (Суя Бакиджа) има 250 жители власи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливадица (Livaditza) има 120 българи екзархисти.[5]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Ливадица (Суя бакаджи), 16 /III, 3 1/4 ч. от Литовой. 26 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. Селянете са доста заможни – главно от кражба на беговия дял. От Патриаршията е отказано преди статуквото. Никакви черковни имоти. Няма и училищно помещение. Сега пръв път се отваря българско училище. То се помещава в една избичка – тъмна, влажна, по-лоша от затвор.[6]

По данни на Екзархията в 1910 година Ливадица е чифлигарско село с 44 семейства, 191 жители българи и една черква.[7]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λειβαδίτσα) има 165 екзархисти.[8][3]

Според Боривое Милоевич селото (Livadica) има 30 къщи християни славяни.[3]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Ливадица (Λειβαδίτσα) като село с 92 мъже и 96 жени. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[3] В 1928 година Ливадица е представено като чисто бежанско с 20 бежански семейства и 62 жители общо.[9]

БележкиРедактиране

  1. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 3 август 2019 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  6. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  7. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928