Вижте пояснителната страница за други значения на Ливадица.

Ливадица (на гръцки: Λιβαδίτσα) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

Ливадица
Λιβαδίτσα
— село —
Гърция
40.8092° с. ш. 22.5581° и. д.
Ливадица
Централна Македония
40.8092° с. ш. 22.5581° и. д.
Ливадица
Воденско
40.8092° с. ш. 22.5581° и. д.
Ливадица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина80 m
Население53 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 80 m надморска височина в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 12 km източно от Енидже Вардар (Яница).[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ливадица като българско село.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадица (Livaditza), Воденска епархия, живеят 240 гърци.[3]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Суябакаджи (Ливадица) (Sujabakadži (Livadica),[4] на картата на Кондоянис е отбелязано като Ливадица (Λιβαδίτσα), християнско село.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Ливадица (Суя Бакиджа) има 250 жители власи.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливадица (Livaditza) има 120 българи екзархисти.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Ливадица (Суя бакаджи), 16 /III, 3 1/4 ч. от Литовой. 26 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. Селянете са доста заможни – главно от кражба на беговия дял. От Патриаршията е отказано преди статуквото. Никакви черковни имоти. Няма и училищно помещение. Сега пръв път се отваря българско училище. То се помещава в една избичка – тъмна, влажна, по-лоша от затвор.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Ливадица е чифлигарско село с 44 семейства, 191 жители българи и една черква.[9]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λειβαδίτσα) има 165 екзархисти.[5][10]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Преброяването в 1913 година показва Ливадица (Λειβαδίτσα) като село с 92 мъже и 96 жени. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[5] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ливадица има 30 къщи славяни християни.[11]

В 1924 година цялото му българско му население - 108 души, се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.[12] В 1928 година Ливадица е представено като чисто бежанско с 20 бежански семейства и 62 жители общо.[13]

Селото произвежда жито, овошки, тикви, както и продукти от скотовъдството.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 188[12] 82[12] 94[12] 142[12] 166[12] 140[12] 107[12] 65[12] 79[12] 59 46

Бележки редактиране

  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  5. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 3 август 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  12. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 73. (на македонска литературна норма)
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012