Ливади (дем Пидна-Колиндрос)
Ливади или Вулчища (на гръцки: Λιβάδι, катаревуса Λιβάδιον, Ливадион, до 1953 Βούλτιστα, Вултиста или Βουλιστά, Вулиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Ливади има население от 307 души.
| Ливади Λιβάδι | |
|---|---|
| — село — | |
 Манастирът „Свети Илия“ | |
  Ливади  Ливади  Ливади | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 335 m |
| Население | 307 души (2001) |
| Ливади в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е северозападно от Колиндрос (Колиндър) и югозападно от Мелики. Край селото е манастирът „Свети Илия“.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Вълчища е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вълчища (Valtista), Китроска епархия, живеят 150 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вълчица е село в Берска каза и в него живеят 42 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вилчица (Viltchitza) живеят 35 гърци.[4]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вълчища остава в Гърция. В 1953 година селото е прекръстено на Ливади.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
