Ливерморий

химичен елемент с атомен номер 116

Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите. Елементът е получен чрез изкуствен синтез. Неговата атомна маса е 293, получен при съвместен проект на учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и физици от Ливърморската национална лаборатория в Калифорния през 2000 г. чрез сливане на ядрата на плутоний и калций. Името ливерморий е окончателно потвърдено през 2011 г.[1]

Ливерморий
МосковийЛиверморийТенесин
Po

Lv

(Usn)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZЛиверморий, Lv, 116
Група, период, блок167p
Химическа серияслаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p4 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 18, 6 (вероятно)
CAS номер54100-71-9
Свойства на атома
Атомна маса[293] u
Атомен радиус183  pm (вероятно)
Ковалентен радиус164±2 pm (вероятно)
Степен на окисление4, 2, −2 (вероятни)
Йонизационна енергияI: 723,6 kJ/mol
II: 1331,5 kJ/mol
III: 2846,3 kJ/mol
IV: 3811,2 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Плътност12900 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене708,5 K (435,5 °C)
(±71,5 K, °C) (вероятно)
Температура на кипене1085 K (812 °C)
(±50 K, °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене7,61 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение42 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуванна Националната лаборатория „Лорънс“ Ливърмор, намираща се в Ливърмор, Калифорния
ОткритиеОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2000 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
290Lv синт. 0,015 сек. α 286Fl
291Lv синт. 0,0063 сек. α 287Fl
292Lv синт. 0,018 сек. α 288Fl
293Lv синт. 0,053 сек. α 289Fl

Както повечето други добити по изкуствен път тежки вещества, така и ливерморият е нетраен, тъй като ядрото му се разпада за части от секундата. На нашата планета не се срещат естествени химически елементи, по-тежки от урана. Всички аналози с пореден номер над 92 се синтезират изключително в лабораторни условия при „бомбардирането“ на едно ядро с друго, а животът им е краткотраен.

Въпреки че няма практично приложение, ливерморий е добавен в Менделеевата таблица. По традиция химичните елементи се кръщават на велики учени, планети или места, където е направено съответното откритие.

Източници редактиране

  1. Livermorium // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 07.03.2018. (на английски)