Лидия Ковачева
Лидия Николаева Ковачева-Цухлева е българска художничка, диетоложка и природолечителка.
Лидия Ковачева | |
българска природолечителка | |
Родена | Лидия Ковачева
|
---|---|
Починала | 5 октомври 2002 г.
|
Лидия Ковачева в Общомедия |
Произход
редактиранеНейната баба по майчина линия Варвара (Вата), родом от Врачанско, още малка, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е осиновена от генерал Михаил Добромиров (или Драгомиров[1]). Баба ѝ се омъжва в Киев за държавния служител Василий Крижановски (или Кржижановски[2]).
Дъщеря им Мария (акушерка) се омъжва в Киев за студента по стоматология Николай Цухлев от Видин, син на учителя историк Димитър Цухлев и на полуиталианката Евгения Горини. Имат 2 дъщери: Лидия и Евгения (родена във Видин).[3]
Ранни години
редактиранеЛидия Цухлева е родена в Киев на 31 август 1914 г. Година след раждането на Лидия семейството се преселва във Видин, бащата д-р Цухлев скоро е мобилизиран и загива в Първата световна война. Дъщерите завършват гимназия във Видин и с майка си се преселват в София.
В столицата Лидия завършва Художествената академия и след време се омъжва за колегата художник Георги Ковачев. Ражда му син Николай, разболява се тежко и се развеждат през 1955 г.[4]
Борба за здраве
редактиране- Заболявания
На 30-годишна възраст при военната оскъдица младата художничка получава туберкулозно огнище в единия си бял дроб. Следват 10 години, които прекарва по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми. Въпреки лечението се появяват нови болести: двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия. Има наднормено тегло, тялото ѝ е подпухнало. Лекуващият я лекар прогнозира, че ѝ остават 2 – 3 месеца живот[5].
- „Вечен студент“
В този критичен момент от своя живот Лидия Ковачева научава за лечебното гладуване. Тъй като тогава в България няма лекар-специалист, занимаващ се с това, тя се заема да търси материали и да изучава принципите на гладолечението. Започва с литературата, събрана от семейния приятел адвоката Стойко Христов, запален по лечебното гладуване.[6]
Запознава се с трудовете на руския професор Юрий Николаев[7], на Хърбърт Шелтън, Аре Веерланд, Ал. Залманов, Пол Брег, Робърт Мак Карисън и други. Сама казва, че се е превърнала във „вечен студент по медицина“. Л. Ковачева стига до извода, че „човешкият организъм притежава способността да се самовъзстановява и самолекува и това трябва да става безболезнено, неагресивно, с лекота и ласка“.
- Последователи
Сред нейните последователи са лекари и диетолози:
Почива на 88 години от мозъчен инсулт на 5 октомври 2002 г. Последната ѝ книга „Дълголетието – мечта или действителност“ остава недовършена[16].
Библиография
редактиране- „Целебният глад“, изд. „Водолей“ (1992)
- „Гладът – приятел и лекарство“, изд. „Здраве и щастие“ (1995); изд. „Гуторанов и син“ (1998); изд. „Хипократ“ (1999); изд. „Кибеа“ (2017); изд. „Гуторанов“ (2006)
- „Дълголетието“, изд. „Гуторанов“ (2003); изд. „Гуторанов и син“ (2006); изд. „Кибеа“ (2017)
- „Дишане, хранене, здраве. Непубликувани размисли“, изд. „Гуторанов и син“ (2007); изд. „Кибеа“ (2016)
- „Дълголетието – мечта или действителност“, недовършена и неиздавана
Източници
редактиране- ↑ Фамилията Добромиров е по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Тази фамилия на практика не се среща сред руснаците, а и няма такъв генерал в Освободителната война. Вероятно това е ген. Михаил Драгомиров.
- ↑ Фамилията Крижановски е също по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Рядко се среща, по-скоро е полската фамилия Кржижановски (или производна от нея), срещана и в Русия.
- ↑ Ковачева 2003, с. 5 – 6.
- ↑ Ковачева 2003, с. 6 – 7.
- ↑ Лидия Ковачева, „Целебният глад“ (1992)
- ↑ Ковачева 2003, с. 7.
- ↑ На 35 тя беше безнадеждно болна от туберкулоза, вижте как Лидия Ковачева успя да доживее до 88 години Архив на оригинала от 2019-05-04 в Wayback Machine., btw24.com, 03.03.2018 г.
- ↑ Клиника „Д-р Емилова“. За нас // Архивиран от оригинала на 2017-01-18. Посетен на 2017-01-17.
- ↑ Ковачева 2003, с. 175 – 177.
- ↑ Д-р Георги Гайдурков. Пътят към здравето. За мен
- ↑ Ковачева 2003, с. 178 – 179.
- ↑ Център по природна медицина и гладолечение. Д-р Вергиния Георгиева, архив на оригинала от 18 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170118052422/http://prirodolechenie.com/?page_id=4576, посетен на 17 януари 2017
- ↑ Ковачева 2003, с. 182 – 183.
- ↑ Ковачева 2003, с. 184.
- ↑ Лечебен център Vita Rama. Георги Славов
- ↑ На 88 години почина Лидия Ковачева, пропагандаторката на лечебния глад, vesti.bg, 05.10.2002
- Цитирани източници
Ковачева, Лидия. „Дълголетието“. София, „Гуторанов и син“, 2003. ISBN 954 507 155 9. с. 184.; предговор „Необикновен човек – необикновена биография“ (стр. 5 – 10) от Атанас Атанасов; послеслов „Учениците“ (стр. 175 – 184) от Людмила Емилова, Вергиния Георгиева, Георги Гайдурков, Павлина Николова
Външни препратки
редактиране- Гладът – приятел и лекарство pdf Архив на оригинала от 2016-12-13 в Wayback Machine.
- Клиника „Д-р Емилова“. Верният път към здравето Архив на оригинала от 2017-01-18 в Wayback Machine.
- Център по природна медицина и гладолечение „Д-р Вергиния Георгиева“ Архив на оригинала от 2017-01-18 в Wayback Machine.
- Д-р Георги Гайдурков. „Пътят към здравето: Лечение“
- Лечебен център Vita Rama
- „С Лидия Ковачева в природното училище“, Милена Нейкова, изд. „Дакини“, 2004
- „Рецепти за щастие от Лидия Ковачева и д-р Емилова“, Стилиян Иванов, изд. „Апостроф“, 2016
- Wrench, Dr Guy T (1938), The Wheel of Health: A Study of the Hunza People and the Keys to Health, 2009 reprint, Review Press, ISBN 978-0-9802976-6-9, посетен на 12 август 2010