Лидия Филипийска (на гръцки: Λυδία η Φιλιππησία) е търговка от I век, живееща в македонския град Филипи и обърната в християнството от апостол Павел. Лидия е почитана като светица и в Православната, и в Католическата църква, и е смятана за първата християнка в Европа.[1]

Лидия Филипийска
Λυδία η Φιλιππησία
християнска светица
Руска икона
Руска икона
Родена
Починала
Националностримлянка
Канонизация
Титлиравноапостолка
Главно светилищеСвета Лидия
Празник20 май (Българска православна църква),
3 август (Католическа църква)
Лидия Филипийска в Общомедия

Източник редактиране

Лидия се споменава в XVI глава на „Деянията на апостолите“. В хода на второто си мисионерско пътешествие апостол Павел отплува от Троада с кораб и пристига в римската провинция Македония, като така за пръв път стъпва в Европа и съответно град Филипи е първият европейски град, в който е проповядвано християнството и Лидия е първият покръстен европеец.

И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.[2]

Анализ редактиране

 
Параклисът на предполагаемото място на кръщение на Лидия: веднага извън северозападната порта на Филипи и на няколко метра от основите на римски мост
 
Църквата на предполагаемото място на кръщение на Лидия

Името Лидия означава „лидийка“, тоест произхождаща от историческия регион Лидия в Мала Азия. Град Тиатира, край съвременния град Акхисар в Турция, е в Лидия, близо до границата с Мизия и от древни времена е бил един от важните центрове за производство на вълна, тъкани и пурпур (в синодалния превод — „багрен плат“). Фактът на производството на пурпур в Тиатира е епиграфски потвърден. Пурпурните тъкани са оцветявани в Тиатира не с помощта на пурпурни молюски като в Тир, а с помощта на бояджийски брош. Това производство съществува в този регион до XIX век, когато е заменено от анилинови багрила.[3]

Не е изненадващо, че след като се мести от Тиатира във Филипи, Лидия продължава да се занимава с обичайния за родината си бизнес, тъй като търговията с пурпур е печеливш бизнес. Лидия вероятно е по-богата от другите, повярвали в проповедта на Павел и ѝ е по-лесно да приюти апостолите.[4]

Терминът „богобоязлива“ има особено значение в „Деянията“ — така Лука нарича „квазипрозелитите“, тоест езичниците, които почитат Бога Израилев, приемат монотеизма, но не стават прозелити и не влизат в юдейската община.[5][6]

Според преданието Лидия става първата християнска дякониса във Филипи.[1] На предполагаемото място на кръщение на Лидия — веднага извън северозападната порта на Филипи и на няколко метра от основите на римски мост над рекичката Зигактис, са построени параклис и църква „Света Лидия“.[7]

Българската православна църква почита паметта на Лидия Филипийска на 20 май[8], а други православни църкви — на 27 март и 25 юни.[1] В Католическата църква Лидия е вкарана в Римския мартирологий от Цезар Бароний,[9] където за датата 3 август е отбелязано „Philippis in Macedonia sanctae Lydiae purpurariae, quae praedicante ibidem S. Paulo Apostolo, prima omnium credidit Evangelio“.[10] Ревизираното му издание от 2001 година я слага на 20 май и пише „Възпоменание на св. Лидия от Тиатира, която, търговка на пурпур във Филипи, Македония, днес в Гърция, слушайки проповедта на св. Апостол Павел, първа преди всички повярва в Евангелието“.[11]

Бележки редактиране

  1. а б в St. Lydia of Thyatira // Orthodox Church in America. Посетен на 23 април 2020 г.
  2. Деяния на апостолите, 16:11—15.
  3. Левинская, И. Деяния Апостолов: Историко-филологический комментарий. Главы 9—28. Санкт-Петербург, Факультет филологии и искусств Санкт-Петербургского государственного университета, Нестор-История, 2008. с. 277-279.
  4. Архиепископ Иоанн Сан-Францисский (Шаховской). Размышления на книгу Деяний Святых Апостолов // Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 2013-04-28.
  5. Левинская, И. Деяния Апостолов: Историко-филологический комментарий. Главы I—VIII. Москва, ББИ, 1999. ISBN 5-89647-033-9. с. 46-50.
  6. Hahn, Scott. The Acts of the Apostles Revised Standard Version. San Francisco, Ignatius Press, 2002. с. 45.
  7. Ιερό Προσκύνημα Αγίας Λυδίας Φιλιππήσιας Βαπτιστήριο // Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου. Посетен на 24 април 2020 г.
  8. Календар на Българската православна църква
  9. A.A. V.V. Il grande libro dei Santi San Paolo 1998, pp. 1207-1208
  10. Martyrologium Romanum ad novam kalendarii rationem et Ecclesiasticae Historiae veritatem restitutum. Venetiis, Apud Antonium Zalterium, MDXCVII. с. 345.
  11. Martirologio romano riformato a norma dei decreti del Concilio ecumenico vaticano II e promulgato da papa Giovanni Paolo II. Città del Vaticano - Roma, Libreria editrice vaticana - Fondazione di religione Santi Francesco di Assisi e Caterina da Siena, 2004.