Лика Юрукова

Велика (Лика) Андонова Чопова - Юрукова (на македонска литературна норма: Лика Чопова - Јурукова) е българска педагожка и публицистка, приела идеите на македонизма.

Лика Юрукова
български публицист
Надгробен бюст на Лика Юрукова в Скопските гробища
Родена	19 февруари 1895 г. Кукуш, Османска империя
Починала	5 септември 1983 г. Скопие, СФР Югославия

Биография

Лика Юрукова е родена на 19 февруари 1895 година в Кукуш, тогава в Османската империя в семейството на фурнаджията Андон Чопов и сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова. Братята ѝ Владимир, Тодор и Туше са революционери от ВМОРО. След опожаряването на Кукуш през 1913 година се изселва със семейството си в България.

Дълги години се занимава с публицистична и педагогическа дейност. Участва в дейността на Илинденската организация и в комитета по пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие. След пенсионирането си живее в Дома на активните борци в Банкя, но поради отказа на ЦК на БКП да й съдейства да напише книга за Тодор Чопов, се преселва в Скопие през 1970-те. Част от спомените ѝ са издадени в Скопие.

Лика Чопова умира на 5 септември 1983 година в Скопие. Погребана е в Централните скопски гробища.

Цитати

В 1943 година излиза със статия по повод 24 май, в която между другото пише:

„

...Днесъ е праздникътъ на светитѣ равноапостоли. Праздникътъ на първитѣ наши учители. Вие сте щастливи, че този праздникъ празднувате въ родния градъ на равноапостолитѣ. Вие днесъ ще бѫдете на показъ. Всички ще гледатъ на васъ. Бѫдете внимателни... Ние вървимъ. Сърдцата ни биятъ силно. Спиратъ се българитѣ да ни погледатъ, спиратъ се европейци, евреи, турци и всички почтителни поздравляватъ. Така минаваме презъ града и стигаме въ градината. А тя гъмжи отъ народъ. Тукъ сѫ вече ученицитѣ отъ останалитѣ български гимназии: мѫжката, търговското училище, прогимназиитѣ, първоначалното училище и ученичкитѣ отъ стопанското училище... Градината ечи отъ пѣснитѣ: "Върви, народе възродени", "Да прославимъ паметьта" и др. Хороветѣ на гимназиитѣ подематъ пѣсеньта и я разнасятъ далече надъ града. Цѣлиятъ градъ ехти отъ тѣхнитѣ пѣсни. Презъ това време юнацитѣ изпълняватъ гимнастични игри и правятъ различни пирамиди. Латерни и музика свирятъ. Извиватъ се хора . . . Но ето, че деньтъ се отскубналъ. Слънцето се плъзга по тихитѣ води на морето. Хоризонтътъ червенѣе. Морето потъмнява. Ние трѣбва да се раздѣлимъ отъ градината. Поемаме обратно пѫтя къмъ пансиона. Настроението е повишено, стѫпкитѣ бодри и бързи. Скоро еква пѣсента " Азъ съмъ български войвода, момци ми сѫ тѣзъ". Така завършваме най-свѣтлия праздникъ.

“

Родословие

Делчо

Димитър Делчев

Мария Делчева

Никола Делчев (1844 – 1920)

Султана Нурджиева (1850 – 1907)

Андон Чопов (1865 – 1944)

Руша Чопова (1868 – 1945)

Цоца (Цона) Делчева (1870 – ?)

Гоце Делчев (1872 – 1903)

Велика Станишева (1876 – 1962)

Гоце Станишев

Тина Андонова (1874 – 1955)

Гоце Андонов (? – 1928)

Димитър Делчев (1879 – 1901)

Елена Пейнерджиева (1881 – 1961)

Иван Пейнерджиев (? – след 1947)

Милан Делчев (1883 – 1903)

Христо Делчев (1887 – 1927)

Ленка

Магда Големинова

Владимир Чопов (1890 – 1918)

Тодор Чопов (1892 – 1923)

Лика Юрукова (1895 – 1983)

Туше Чопов (1897 – 1959)

Никола Станишев (1906 – 1963)

Мицо Андонов (1901 – 1983)

Христо Андонов (1903 – 1936)

Милан Гоцев (1906 – 2010)

Александър Андонов (1908 – ?)

Никола Пейнерджиев

Борислав Пейнерджиев

Нина Андонова (1940 – 2006)