Отваря главното меню

Проф. д. изк. н. Лиляна Николова Мавродинова (1932 – 2016) е български и международно признат изкуствовед, историк на изкуството и медиевист. Продължава най-добрите традиции на проучването на т. нар. славяно-византийско и църковно културно наследство, създадени у нас от Никодим Кондаков и Андре Грабар.

Лиляна Мавродинова
изкуствовед и историк на изкуството
Родена
Починала
12 октомври 2016 г. (84 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област средновековно изкуство
Образование Софийски университет
Работила в Институт за изследване на изкуствата и Кирило-Методиевски научен център към БАН
Повлияна Никодим Кондаков, Андре Грабар
Семейство
Баща Никола Мавродинов
Майка Вера Иванова-Мавродинова

Съдържание

БиографияРедактиране

Родена е на 25 февруари 1932 г. в София. Внучка е на изтъкнатия изследовател на българското културно-историческо наследство академик Йордан Иванов и дъщеря на водещия експерт по българско църковно изкуство чл. кор. проф. Никола Мавродинов и археолога Вера Иванова-Мавродинова. Завършва българска филология в Софийския университет (1953). Член е на Института по изкуствознание и Кирило-Методиевския научен център към БАН от 1993[1]. Кандидат на изкуствознанието (1965), научен сътрудник (1967) и старши научен сътрудник (1978).

Мавродинова проучва непубликувани и малко изследвани паметници на средновековното изкуство[2] – стенописите в църквите: при Асеновата крепост (Изв. ИИИ, 10/1967), в Долна Каменица (1969), „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново (1974), „Свети Никола“ в Мелник (1975), скалните манастири в Иваново (Изкуство, 9/1976), „Свети Йоан Богослов“ в Земен (МПК 2/1965, 1966, 1980), развитието на църковния и светски стенописен орнамент у нас, съвместно с Анна Рошковска (1985); особеностите и развитието на иконографския тип на Свети Теодор в средновековната живопис (Изв. ИИИ 13/1969), традиционното и новото в българската монументалната живопис през XIII в. (В: Традиции и нови черти в българското изкуство, С., 1976), стенописите на църквата „Свети Димитър“ в Паталеница (Palaeobulgarica XXIIІ 1999/2) и др. Значителен е научният принос на Мавродинова в сравнителното изследване на паметниците на българската средновековна стенопис и особеностите на иконографията на големите християнски празници и страдания на Христос (2005).

През 1998 година с публикация е отбелязан 65-годишният юбилей на Лиляна Мавродинова.

Умира на 12 октомври 2016 г.[3] Част от ценния архив на сем. Мавродинови се обработва в ИИИ-БАН[4][5].

БиблиографияРедактиране

  • Иконография на големите църковни празници и страданията на Христос. С. Изток-Запад, 2012 (КМНЦ-БАН 2005)[1]
  • Бележки върху украсата на две глаголически евангелия. Списание Paleobulgarica ХХVІІІ, 2004, № 2, 34 – 44.
  • За сюжета, обединил изображенията на Богородица и евангелиста св. Йоан Богослов върху Погановската икона. Списание Paleobulgarica ХХVІ, 2002, № 4, 66 – 74.
  • Мястото на стенописите от църквата „Св. Димитър“ в с. Паталеница, Пазарджишко, в историята на средновековната балканска живопис. Списание Paleobulgarica ХХІІІ, 1999/2, с. 3 – 29.
  • Боянските стенописи от 1259 г. и въпросът за Ренесанса. Списание „Проблеми на изкуството“, 1995/1, 56 – 58;
  • Новооткрити средновековни стенописи в църквата "Св. Георги" в Колуша, Кюстендил (Предварителни бележки). Списание Старобългарска литература,1991/25-26, 194-210.
  • Ценно изследване на иконописта по нашите земи. Списание „Проблеми на изкуството“, 1983/4, 58 – 59.
  • За декоративната система и идейно-смисловото съдържание на Боянските стенописи. Списание „Проблеми на изкуството“, 1983/2, 40 – 44;
  • Земенската църква, София, 1980;
  • Стенописите на църквата „Св. Марина“ при Карлуково. Списание „Проблеми на изкуството“, 1978/1, 49 – 56.
  • Интересно юбилейно издание. Списание „Проблеми на изкуството“, 1977/1, 59 – 60.
  • Традиция и нови моменти в българската монументална живопис през ХIII в. – В: Традиция и нови черти в българското изкуство: Сб. от науч. изследвания и съобщения. София, БАН,1976.
  • Стенописите на Земенската църква, ИИИИ, VIII, 1965, 257 – 280.
  • Кой е ктиторът на Земенската църква, МПК, V, 1965/2, 4 – 9.
  • Стилът на земенските стенописи, Списание „Изкуство“ XI, 1963/6, 17 – 34;

ЛитератураРедактиране

  • Институт по литература – БАН, Published on Apr 14, 2012
  • Гергова, Иванка. Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, И-О, 1995, с. 576 – 578.

ИзточнициРедактиране

  1. Изложба „Кирило-Методиевото наследство – знание за всички“, 10-16.05.2019 г. в НМ „Земята и хората“, сайт на Кирило-Методиевския научен център, 6 февруари 2019.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 2 М-Р, С., ИИБАН, 1987, с. 11.
  3. Некролог, Кирило-Методиевски научен център при БАН, 17-10-2016.
  4. Ванев, Иван. Неизвестна фотография от архива на семейство Мавродинови. В: Изкуствоведски четения 2019, Старо изкуство. София, БАН, 2019 (под печат).
  5. Изкуствоведски четения на БАН 2019: Програма

Външни препраткиРедактиране