Уикипедия

Лиляна Михайлова

Лиляна Георгиева Михайлова е българска писателка и сценаристка.

Лиляна Михайлова
Родена11 май 1939 г.
Починала18 април 2010 г. (70 г.)
Националност България
Жанрразказ, повест, роман, сценарий
Известни творби„Грехът на Малтица“ (1980)
Награди„Златен ланец“ (2007)[1]
Уебсайт

Биография редактиране

Родена е на 11 май 1939 г. в Пловдив. Завършва българска филология в Софийския университет. Женена за писателя Младен Денев. Работила е като учител, журналист, редактор, сценарист. След приключване на работата си в гр. Перник, семейството е дарило апартамента си в града на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители.

Една от първите авторки на списание „Родна реч”[1].

Умира на 18 април 2010 г. Погребана е в Централните софийски гробища.[2]

Награди редактиране

За книгата си „От разликата в часовите пояси“ е удостоена с Националната награда за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов за 2008 г.

За творчеството ѝ редактиране

„ „Грехът на Малтица“ е най-добрият ни роман за Освобождението, който съм чел. Вътре няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища, освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. “

[3]

Творчество редактиране

Пише повече от 20 книги, сред които:

  • „Часовете нямат имена“ (стихове, 1963 г.),
  • „Жени“ (сборник с разкази, 1966 г.),
  • „Къща при завоя“ (сборник с разкази, 1969 г.; едноименният разказ е включен в „Априлски дъждове: Разкази за българското село“, изд. 1980 г.),
  • „Корабът“ (повест, 1972 г.),
  • „Отвори, аз съм“ (повест, 1972 г.; в основата на сценария на филма „Най-добрият човек, когото познавам!“ от 1973 г.),
  • „Нещо радостно за неделя“ (разкази, 1973 г.),
  • „Грижи“ (разкази, 1975 г.),
  • „Отложеният старт“ (повест за юноши, 1975 г.),
  • „Чужденката“ (повест, 1975 г.),
  • „Един тъжен мъж“ (роман, 1977 г.; в основата на сценария на телевизионната сага „Дом за нашите деца“ от 1987-1990 г.),
  • „Късни дъждове“ (сборник с разкази и новела, 1978 г.),
  • „Откога те чакам“ (сценарий, 1984 г.),
  • „Глад за хляб“ (сценарий и новела, 1985 г.),
  • „Грехът на Малтица“ (роман, 1980 г., 1983 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1984 г.),
  • „Писма до поискване“ (сборник с разкази и новели, 1984 г.),
  • „Неизчезващите“ (роман, 1984 г.; в основата на сценария на едноименния филм от 1986 г.),
  • „Допълнително показание“ (сборник разкази и новели, 1987 г.),
  • „Две жени“ (повести – „Отвори, аз съм...“ и „Корабът“, изд. 1989 г.),
  • „Самоубийство по лични причини“ (повест, изд. 1996 г.),
  • „От разликата в часовите пояси“ (сборник с разкази, 2008 г.),
  • „Островът“ (избрани разкази, изд. 2014 г.)[4].

Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Румъния, Португалия, Латвия, Холандия, Дания, Финландия, Германия, Франция.

По сценарии на Лиляна Михайлова са създадени редица български кино и телевизионни филми, сред които:

Награди редактиране

За книгата си „От разликата в часовите пояси“ Михайлова е удостоена с Националната награда за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов за 2008 година.[7]

Източници редактиране

  1. ↑ „Лиляна Михайлова и Гриша Трифонов с големите литературни награди на „Труд“, вестникарска група „България“, декември 2007 г.
  2. ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  3. ↑ Енев, Деян. „Грехът на Малтица“ // Култура.бг, 22.02.2017. Посетен на 19.02.2022.
  4. ↑ Надежда Захариева, „Островът“ на Лиляна Михайлова, сайт на изд. „Жанет 45“.
  5. ↑ „Търг“, тв комедия, 1992 г. (анотация), сайт на БНТ.
  6. ↑ „Йосиф и Мария“, тв драма, 1994 г. (анотация), сайт на БНТ.
  7. ↑ „Борислав Бойчев с наградата „Николай Хайтов“. Специалната награда получи Лиляна Михайлова“, Словеса, 31 октомври 2008

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лиляна_Михайлова&oldid=12205563“.