Лиля Брик
Лиля Юриевна Брик (на руски: Ли́ля Ю́рьевна Брик[1][2], родена Лиля Уриевна Каган) е „музата на руския авангард“, собственичка на един от най-известните през XX век литературно-художествени салони. Тя е автор на мемоари, популяризатор на творбите на Владимир Маяковски, която изиграва голяма роля в живота на поета. На нея са посветени множество поеми и стихотворения.
| Лиля Брик Лиля Юрьевна Брик | |
| муза на руския авангард и собственичка на художествен салон | |
 | |
| Родена | Лиля Юрьевна Брик
11 ноември 1891 г.
|
|---|---|
| Починала |
Москва, СССР |
| Националност |  Русия |
| Учила в | Московски архитектурен институт |
| Работила | прозаик, преводач, мемоарист |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Елза Триоле |
| Съпруг | Осип Брик |
| Партньор | Владимир Маяковски |
| Уебсайт | |
| Лиля Брик в Общомедия | |
Лиля е по-голямата сестра на Елза Триоле. Била е омъжена за Осип Брик, Виталий Примаков и Василий Катанян. Биографията на Лиля Брик е преплетена със съдбите на много артисти и литературни работници от различни страни, сред които са Сергей Наровчатов, Павел Коган, Михаил Кълчицки, Мая Плисецкая, Родион Щедрин, Сергей Параджанов, Андрей Вознесенски, Мартирос Сариан, Марк Шагал, Пабло Пикасо и др. Получавайки половината права върху творческото наследство на Маяковски, Лиля Юриевна участва в издаването на пълните творби на поета. Създава първия музей в Москва на Маяковски (впоследствие ликвидиран). От края на 50-те години цензурата се опитва да изключи името Брик от биографията на Маяковски.
Лиля Юриевна Брик се самоубива през 1978 г. на 86-годишна възраст.
Източници редактиране
- ↑ Гройсман Я. И., Генс И. Ю. Диалог-предисловие. Даты. События // Лиля Брик. Пристрастные рассказы / Составители Я. И. Гройсман, И. Ю. Генс. — Нижний Новгород: ДЕКОМ, 2011. — С. 7—15. — 368 с. — ISBN 978-5-89533-226-9.
- ↑ Катанян В. В. Прикосновение к идолам. — М.: Захаров, 2002. — ISBN 5-8159-0255-1.