Джонатан Мортимър Смит (на английски: Jonathan Mortimer Smith),[1][2] по-известен със сценичното си име Лил Джон (на английски: Lil Jon), е американски рапър, актьор и музикален продуцент, член на групата Lil Jon & the East Side Boyz. Лил Джон формира групата през 1997 година и тя издава няколко албуми оттогава до 2004 година. Отделно от нея той продуцира много други хитови сингли.

Лил Джон
На извънредната премиера на „Хало 3“ в Атланта, септември 2007 г.
На извънредната премиера на „Хало 3“ в Атланта, септември 2007 г.
Други именаЛил Джон
РоденДжонатан Мортимър Смит
17 януари 1972 г. (52 г.)
Активност1993 —
Уебсайтliljon.com
Лил Джон в Общомедия

Живот и кариера редактиране

Лил Джон е роден и израснал в Атланта, Джорджия. Учи в гимназия „Дъглас“, а по-късно завършва щатския университет в Охайо през 1993 г., след което се мести обратно в Атланта, за да започне официално музикалната си кариера. Заедно с Лил Сам (Lil Sam) и Лил Бо (Lil Bo) основават триото „Lil Jon & the Eastside Boyz“. Въпреки ангажиментите си като изпълнител и продуцент на групата, Джон се изявява и като диджей в най-различни клубове по целия свят.

Между 1993 и 2000 г. работи за „So So Def Recordings“. „Лил Джон & Момчетата от Източната част“ (от англ. East Side Boyz – бел.ред.) подписват договор с базирания в Атланта лейбъл „Mirror Image Records“ и техен разпространител стават „Ichiban Records“. През 1997 г. дебютират с албума „Get Crunk, Who U Wit: Da Album“. В него са включени синглите „Who U Wit?“ и „Shawty Freak a Lil' Sumthin'“, втория от които излиза през 1998 г. И двата сингъла влизат в класацията на Билборд за най-горещите R&B/Hip-Hop песни, съответно на 70-а и 62-ра позиции.

Под шапката на „BME Recordings“ през 2000 г. излиза вторият им албум, озаглавен „We Still Crunk“. Първият сингъл „I Like Dem Girlz“ става хит, достигайки 55-а позиция в R&B чарта, а в ежеседмичния „Hot Rap Tracks“ застава на 3-то място.

Бандата подписва с „TVT Records“ през 2001 г., дебютирайки в новия лейбъл с „Put Yo Hood Up“, който съдържа в себе си както издавани парчета, така и нови. Първият им сингъл станал известен в цяла Америка е „Bia' Bia'“, песен, посветена и написана за приятелката на Лил Джон по това време. Като гост-изпълнители се появяват рапърите Лудакрис (Ludacris), Ту Шорт (Too $hort), Биг Кеп (Bigg Kapp), както и рап изпълнителката Чайна Уайт (Chyna Whyte). „Bia' Bia'“ достига 97-о място в чарта „Горещите 100“ и 47-о в R&B чарта на Билборд.

През 2002 г. групата издава албума „Kings of Crunk“, който ги популяризира в цял свят. Първият сингъл „I Don't Give A...“, в който гост-изпълнители са Мистикъл и Крейзи Боун, достига 50-а позиция в R&B чарта. Следващият им сингъл е колаборация с друга рап група от Атланта – Близнаците Ин и Ян (от анг. Ying Yang Twins – бел.ред), озаглавен „Get Low“ и веднага става популярен в цялата страна – диджеите по нощните клубове го въртят нон-стоп и той достига топ десет на „Горещите 100“.

Следва албумът „Crunk Juice“ през 2004 г., начело с клубния запис „What U Gon' Do“ в който гост-изпълнител е Лил Скрапи (Lil Scrappy). „What U Gon' Do“ достига 22-ра позиция в „Горещите 100“, 13-а в R&B и 5-а в Hip-Hop. Следва мелодичната „Lovers & Friends“ с участието на Ъшър и Лудакрис (Ludacris), която застава на 1-во място в Rap класацията, на 2-ро в R&B и се установява за постоянно на 3-та позиция в „Горещите 100“ – най-популярния и зачитан Билборд чарт, в който участие взимат само най-слушаните песни от най-различни музикални стилове.

През 2006 г. се разделя с 'Ийст Сайд' момчетата, за да започне солова кариера. Започва да работи по солов проект наречен „Crunk Rock“ през месец Май на същата година, като почти сам продуцира и организира всичко. Въпреки всичко албума е много очакван и заради прогнозираните милиони продажби, ръководството на лейбъла отказва да отстъпи правата и проекта е замразен. Неочаквано „TVT Records“ обявява банкрут по-късно същата година и Лил Джон подава мултимилионен съдебен иск срещу тях, заради неспазени клаузи по договора му. В крайна сметка обаче го оттегля, след като ръководството се съгласява да го трансферира в „The Orchard“, като същите го освобождават от всякакви задължения, засягащи правата му над „Crun Rock“. Албума излиза успешно през 2010 г.

Паралелно с музикалната си кариера, Лил Джон се занимава с няколко различни видове бизнес – през 2002 г. пуска собствена енергийна напитка наречена „Crunk!“, която достига рекордните 15 милиона долара от продажби през 2008. Освен талантлив музикант, Джон е и талантлив бизнесмен – пуска собствена линия очила на марката „Oakley“, отваря своя винарна, наречена „Little Jonathan Winery“ в която се произвеждат Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон и заедно с групата си работи над проекта „Lil' Jon and The East Side Boyz American Sex Series“, чрез който реализират и печеливша порно поредица. И успява да направи всичко това в рамките само на една година – 2004. Списание „Форбс“ (Forbes) през 2008 г. съобщава, че през същата година приходите на Лил Джон възлизат общо на 11 милиона щатски долара.

Албуми редактиране

Година Соло
2010 Crunk Rock
Година Със The East Side Boyz
1997 Get Crunk, Who U Wit: Da Album
2000 We Still Crunk!!
2001 Put Yo Hood Up
2002 Kings of Crunk
2003 Certified Crunk
2003 Part II
2004 Crunk Juice
2010 Crunk Rock

Солова кариера редактиране

Той е известен и като музикален продуцент. Негово дело са хитовите парчета „Salt Shaker“ на Ying Yang Twins, „Yeah!“ на Usher, „Freek-a-Leek“ на Petey Pablo, „Shorty Wanna Ride“ на Young Buck, „Shake That Monkey“ на Too Short, „Let’s Go“ на Trick Daddy, и „Girlfight“ на Brooke Valentine.

Филмография редактиране

Личен живот редактиране

Лил Джон е голям фен на Atlanta Thrashers. В блога на NHL.com той пише, че неговият син играе хокей на лед.

През 2007 година Лил Джон влиза в книгата на Гинес като притежател на най-големия диамантен накит „Crunk Aint Dead“. 73-каратовият диамантен аксесоар, който е допълнен с 18-каратово бяло и жълто злато, е оценен на $500 000. Размерът 15,2 х 19 cm и дебел 2.5 cm. Диамантеният рапър също е известен със своята чаша с диаманти, на която пише PIMP, която за рапърите означава много повече от „сводник“.

Източници редактиране

  1. Alana Semuels. Rappers hear siren song of opportunity // LA Times, 12 март 2007. Посетен на 27 септември 2009. (на английски)
  2. Jason Birchmeier. Lil Jon: Biography // allmusic.com. Посетен на 11 април 2008. (на английски)

Външни препратки редактиране