Лингвистичните методи (виж научен метод) се разделят на две основни групи – синхронни и диахронни.

Класификация и систематизация редактиране

Дълги векове езикознанието се изчерпвало в съставянето на граматики. Основният метод или по-скоро подход е бил класификация и систематизация в рамките на конкретен език. Този подход на класификация и систематизация е най-старият подход в науката изобщо, който никога не губи своето значение и е необходима предпоставка за всяко научно изследване. Класификацията и систематизацията в езикознанието обикновено се осъществяват чрез сегментация (деление) и субституция.

Описателен метод редактиране

Това също е един от най-старите методи на изследване. Съставен е още от древните гръцки граматици и се нарича още емпиричен. Терминът описателен не e съвсем точен, тъй като методът не изисква само описание на езиковите факти, а преди всичко те да се анализират и теоретизират. Граматиките, които са съставени на този принцип се наричат описателни или емпирични. Този метод се прилага във всички области на лингвистиката, т.е. всички страни на езика могат да се изучават с него, но най-полезни резултати дава когато се комбинира със сравнително историческия метод. Тъй като с описателния метод се анализира дадено състояние на езика, той спада към т.нар. синхронични методи.

Сравнително-исторически метод редактиране

Съпоставителен метод редактиране

Този метод спада към синхроничните методи. Чрез него могат да се изследват два неродствени езика, в определен етап от тяхното развитие.

Количествен метод редактиране

Количествените методи имат за цел да дадат количествена характеристика на географските обекти, изразена чрез формули, цифри, графики, модели и др.

Структуралистични методи редактиране

Те се въвеждат след като швейцарския езиковед Фердинант де Сосюр прави революция в общата лингвистика. Той излага в лекционен курс по обща лингвистика(публикуван 3 години след смъртта му) пред студенти своите възгледи относно езика и неговата структура. Той смята, че задачата на лингвиста е да изследва езика сам за себе си, езика като чисто лингвистично явление, а не да изучава връзката между език и общество, език – действителност и т.н. Според Сосюр езиковедът трябва да се занимава с изучаването на вътрешната структура на езика – отношението и връзката между неговите единици. Впоследствие се появяват три структуралистични школи – американска, датска и пражка, които прилагат нови коренно различни методи при изследване.

Метод на опозицията редактиране

Този метод е въведен от пражкия лингвистичен кръжок и може да се приложи при изучаването на езици, чиито основни единици са известни. Обикновено при прилагането на метода се действа по следния начин: първо се посочвот опозитивните двойки (б – п – опозиция звучност – беззвучност), след това се разкрива характера, структурата на опозицията, дали е съществена или не.

Метод на дистрибуцията редактиране

Този метод е използван от американската лингвистична школа при изучаването на индианските езици. Той е приложим най-добре при изучаването на напълно непознати езици и чрез него могат да се установят основните езикови единици. Дистрибуцията бива допълнителна, ограничена, свободна, контрастна.