Линда Ле

Линда Ле (на френски: Linda Lê) е виетнамско-френска литературна критичка, текстописец и писателка на произведения в жанра драма.

Линда Ле
Линда Ле, 2010 г.
Родена	13 юли 1963 г. Далат, Южен Виетнам
Починала	9 май 2022 г.
Професия	писател, текстописец, литературен критик
Националност	Виетнам Франция
Активен период	1986 -
Жанр	драма
Тема	разделено семейство, Виетнам
Награди	Ренодо
Повлияна от Марсел Пруст, Виктор Юго, Жан-Жак Русо, Оноре дьо Балзак
Линда Ле в Общомедия

Биография и творчество

Линда Ле е родена на 3 юли 1963 г. в Далат, Южен Виетнам. Баща ѝ е инженер от Северен Виетнам, а майка ѝ е от богато натурализирано френско семейство. Линда Ле прекарва първите години от детството си в Далат. През 1969 г. семейството заминава за Сайгон, за да избяга от войната, след като северновиетнамските войски нахлуват през 1968 г. в Южен Виетнам. Линда Ле учи във френската гимназия и е впечатлена от произведенията на Виктор Юго, Жан-Жак Русо и Оноре дьо Балзак. През 1977 г. заедно с майка си и сестрите си напуска Виетнам за Франция и пристига в Хавър. Баща ѝ остава във Виетнам и умира през 1995 г. Учи във лицея в Хавър, където се запознава с творбите на Марсел Пруст.

През 1981 г. Линда Ле се премества в Париж, където взема подготвителни уроци по литература в Лицей Анри-IV, а след това следва в Сорбоната. След дипломирането си работи като редактор на предговори за издателство „Hachette Livre“, а от 1993 г. в редакцията на „Christian Bourgois“.

Първият ѝ роман „Un si tendre vampire“ (Нежен вампир) е издаден през 1986 г.

Постига успех през 1992 г.с романа „Les Évangiles du crime“ (Евангелията на престъплението). Под формата на четири евангелия, книгата представя четири истории, които изследват смъртта и самоубийствата на героите в рамките на по-широки властови отношения.

На български е издаден романът ѝ „Мъртво вълнение“, който третира темата за разделеното семейство и има полуавтобиографични елементи.

Писателката е отличена с наградата Фенеон през 1997 г. за книгата „Les Trois Parques“ (Трите съдби), награда „Веплер“ през 2010 г. за книгата „Cronos“ (Кронос), и наградата „Ренодо“ през 2011 г. за книгата „À l'enfant que je n'aurai pas“ (Детето, което няма да имам). През 2019 г. е удостоена с наградата „Принц Пиер дьо Монако“ за цялостното си творчество. Въпреки многото отличия тя не е достатъчно известна и избягва медийните изяви.

Заедно с писателската си кариера пише литературна критика за „Le Nouveau Magazine littéraire“. Представя почти пълното творчество на румънския писател Панаит Истрати. Изявява се и като текстописец като пише три песни с Жак Дютрон за албума му „Brèves Rencontres 9“. Пише като колумнист за онлайн-списанието „En attendant Nadeau“.

Линда Ле живее със семейството си в Париж.

Произведения

• Un si tendre vampire (1986)
• Fuir (1987)
• Solo (1988)
• Les Évangiles du crime (1992) – награда „Ренесанс“
• Calomnies (1993)
• Les Dits d'un idiot (1995)
• Les Trois Parques (1997) – награда „Фенеон“
• Voix (1998)
• Lettre morte, 1999|
• Tu écriras sur le bonheur (1999)
• Les Aubes (2000)
• Autres jeux avec le feu (2002)
• Marina Tsvetaieva, ça va la vie? (2002)
• Personne (2003)
• Kriss и L'homme de Porlock, 2004)
• Le Complexe de Caliban и Conte de l'amour Bifrons (2005)
• In Memoriam (2007)
• Cronos (2010) – награда „Веплер“
• À l'enfant que je n'aurai pas (2011) – награда „Ренодо“ за джобен формат
• Lame de fond (2012)
  Мъртво вълнение, изд. „Панорама“ (2015), прев. Нина Венова
• Œuvres vives (2014)
• Par ailleurs (exils) (2014)
• Roman (2016)
• Héroïnes (2017)
• Je ne répondrai plus jamais de rien (2020)

Източници

• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((fr)) Биография и библиография в „Babelio“
• ((en)) Биография и библиография в „modern languages“ от Алекс Курман Архив на оригинала от 2020-11-09 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография и библиография във „Vietnamlit“

Външни препратки

• Линда Ле в Internet Movie Database
• „Намерената родина”, за романа „Мъртво вълнение“ от Катя Атанасова

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Linda Lê в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​