Отваря главното меню

Инвинсибъл (на английски: Invincible) са тип линейни крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Първите в света линейни крайцери. От проекта са построени 3 единици: „Инвинсибъл“ (на английски: HMS Invincible), (на български: Непобедим), „Инфлексибъл“ (на английски: HMS Inflexible), (на български: Непречупим) и „Индомитейбъл“ (на английски: HMS Indomitable), (на български: Неукротим).

Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“
Invincible-class battlecruisers
HMS Invincible (1907) British Battleship.jpg
Линейният крайцер „Инвинсибъл“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линейни крайцери от типа „Инвинсибъл“
Производител Armstrong Whitworth в Нюкасъл ъпон Тайн и др, във Великобритания.
Живот
Заложен 2 април 1906 г.
Спуснат на вода 13 април 1907 г.
Влиза в строй 20 март 1909 г.
Изведен от
експлоатация
потопен/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 172,8 m
Ширина 24,0 m
Газене 8,0 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
31 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
41 000 к.с.
Скорост 25,5 възела
(47,2 km/h)
Водоизместимост 17526 t (стандартна)
18490 t (пълна)
Броня пояс: 102 – 152 mm;
траверси: 152 – 178 mm;
палуба: 20 – 65 mm;
барбети: 51 – 178 mm;
кули ГК: 178 mm;
бойна рубка: 152 – 254 mm
Екипаж 784 души
Далечина на
плаване
3090 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 305 mm;
16×1 102 mm;
Самолети виж: Авиационно въоръжение
Торпеда 5x1 457 mm ТА[Коментари 1]
Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“
Invincible-class battlecruisers
в Общомедия

Строени са по програмата от 1905 – 1906 г. Влизат в строй в периода 1908 – 1909 г. Първоначално са класифицирани като броненосни крайцери. Стават първите в света броненосни крайцери с паротурбинна силова установка и единен главен калибър. В основата на концепцията за тяхното използване е заложена идеята на Първия морски лорд Джон Фишър – „скоростта е най-добрата броня“. По този замисъл крайцерите от типа „Инвинсибъл“ трябва да печелят битките с всеки по-бързоходен противник и да бъдат способни да избягат на по-силния. При съхраняване на бронирането на нивото на другите броненосни крайцери, корабите от този типа имат по-силно въоръжение и по-висока скорост на хода. Преимуществата на новите крайцери предизвикват изменение в класификацията – през 1911 г. корабите от типа „Инвинсибъл“ са прекласифицирани на линейни крайцери.

Но към началото на Първата световна война, във връзка с построяването във Великобритания и Германия на нови, по-съвършени линейни крайцери, първоначалната концепция на Фишър не се оправдава. Немските линейни крайцери имат скорост не по-малка, отколкото тази на крайцерите от типа „Инвинсибъл“, при сравнимо или по-силно въоръжение и по-добро брониране. Опита от войната показва, че крайцерите от типа „Инвинсибъл“ са ефективни само в случай на използване против по-старите броненосни крайцери. Така например, през 1914 г. в сражението при Фолкландските острови „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“ практически без загуби потопяват германските броненосни крайцери „SMS Scharnhorst“ („Шарнхорст“) и „SMS Gneisenau“ („Гнайзенау“). Резултатите от боевете със съвременните германски линейни крайцери не са толкова впечатляващи. През лятото на 1914 г. „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ не успяват да настигнатSMS Goeben (1911)“ („Гьобен“). А „Индомитейбъл“ в сражението при Догер банк успява да настигне само повреденият броненосен крайцер „SMS Blücher“ („Блюхер“), оказал се не в състояние да участва в боя с немските линейни крайцери „SMS Seydlitz“ („Зайдлиц“), „SMS Moltke“ („Молтке“) и „SMS Derfflinger“ („Дерфлингер“).

„Инвинсибъл“ потъва на 31 май 1916 г. в Ютландското сражение след попадения на няколко снаряда от „Дерфлингер“ в района на бордовата кула, които предизвикват взрив на боезапаса и гибелта на кораба почти с целия екипаж. Останалите в строя „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ до края на войната са отстранени от активното участие в бойните действия. След края на войната те са извадени в резерва и в периода 1920 – 1921 г. са продадени за скрап.

История на създаванеРедактиране

Формиране на концепциятаРедактиране

Благополучието на Британската империя традиционно зависи от безопасността на морската търговия. В началото на XX век в Британия се внасят по море почти 2/3 от основните хранителни продукти и почти всички суровини за промишлеността. За това на крайцерите в Кралския военноморски флот се отделя особено внимание[1][2].

В течение на 1890-те години в британския флот са заложени редица бронепалубни и броненосни крайцера от 1-ви ранг, основното предназначение на които е борбата на търговските пътища с крайцерите на вероятния противник. Счита се, че тези крайцери по скорост и далечина на хода, въоръжение и защита трябва да превъзхождат своите противници. Като противник се разглеждат флотовете на Русия, Франция, а след това и Германия. Спуснатите от Британия на вода през 1890 г. бронепалубни крайцери „Блейк“ и „Бленхейм“ имат водоизместимост 9000 т, скорост на хода 22 възела, въоръжение от две 234-мм и 10 152-мм оръдия и са защитени със 76—152-мм карапасна бронепалуба. В отговор на това Русия въвежда в строй през 1895 г. броненосният крайцер „Рюрик“ с водоизместимост 10 933 т, скорост на хода 18 възела, въоръжение от четири 203-мм и 16 152-мм оръдия, защитен с 254-мм бронепояс[3]. В противовес Британия залага бронепалубните крайцериПаурфул“ и „Терибъл“ с водоизместимост 14 345 т, въоръжени с две 234-мм и 12 152-мм оръдия, развиващи 22 възела. Тези крайцери по своите размери се приближават към съвременните им броненосци от типа „Маджестик“ (17 възела, четири 305-мм и 12 152-мм оръдия)[4].

 
Джон Арбетнот Фишър, фотография от началото на XX век

В началото на XX век в кралския флот на всеки тип броненосец съответства тип голям крайцер, имащ сходни характерни черти. Така например, броненосният крайцер „Дук оф Единбург“ е крайцерския аналог на броненосеца „Кинг Едуард VII“ (1903 г.; 15 885 т; четири 305-мм, четири 234-мм, десет 152-мм, 18,5 възела). А броненосните крайцери от типа „Минотавър“ са крайцерския вариант на броненосците от типа „Лорд Нелсън“ (1906; 16 750 т, четири 305-мм, десет 234-мм; 18,5 възела)[4]. За това през 1902 г., когато лорд Фишър започва да обмисля своя революционен проект за линейния кораб „Untakeable“ (на български: Непристъпен), получил по-късно името „HMS Dreadnought“ („Дредноут“), по естествен начин се появява въпроса за построяването на съответния му броненосен крайцер – „Unapproachable“ (на български: Недосегаем)[2].

Създаването на проекта „Untakeable“ се предшества от ред събития. В началото на 1900-те години благодарение на техническия прогрес се отбелязва и бърз прогрес във военноморската техника. Развитието на торпедното въоръжение води до това, че далечината на ефективната стрелба с торпеда нараства до 1800 – 2700 м[5]. За да се предотвратят атаките на неприятелските миноносци, далечината на водене на линейния бой трябва да нарасне до 4500 м[6]. В артилерийската наука също започват кардинални изменения. Учебните стрелби, проведени в Средиземно море през 1904 г., показват, че воденето на бой на дистанции 4500 – 5500 м в сраженията на близкото бъдеще е доста възможно; при това следва да се очаква и нейния ръст до 7300 м и повече. На големите дистанции несъгласуваната стрелба от разнокалибрени оръдия води до сложност при определянето на плясъците от паденията на собствените снаряди и, съответно, трудности при коригиране на стрелбата. За това в основата на концепцията „Untakeable“ се залага принципа въоръжаване на кораба с единен главен калибър и залпово водене на огъня[7].

Историята за създаването на големия крайцер от нов тип е тясно свързана с името на Джон Фишър. Идеята се обмисля от Фишър няколко години и претърпява значителни изменения. В периода 1899 – 1902 г. Фишър командва Средиземноморския флот, държейки флага си на броненосеца втори ранг „HMS Renown“ („Ринаун“), който се счита за много успешен кораб. „Ринаун“ е малко по-бърз от броненосеца първи ранг за сметка на по-лекото си брониране и въоръжение. Големите размери при лошо време му дават преимущество пред крайцерите от онова време. Фишър счита, че по сравнение с броненосните крайцери на противника идеалният крайцер трябва да ги превъзхожда по скорост и въоръжение. По негово мнение, въоръжението на идеалния брониран крайцер трябва да бъде аналогично на броненосеца, но крайцера трябва да обладава по-голяма скорост на хода за сметка на по-лекото брониране. С по-голямата си скорост бронирания крайцер ще може да получи тактически преимущества пред броненосеца и ще бъде способен да избира най-изгодната за него дистанция на бой[8].

Както и някои теоретици от онова време, Фишър предполага, че идеалният броненосен крайцер постепенно ще измести броненосците или, по-точно, двата класа се ще слеят в един. Това мнение не успяват да разколебаят даже изследванията, проведени през януари 1902 г. по поръчка на Адмиралтейството в курсовете за висши военноморски офицери (на английски: Senior Officers War Course) при Гринуичкия военноморски колеж (на английски: Greenwich Naval College). Разглежда се бой между два линейни кораба. Линкор „А“ с класическа схема има водоизместимост 17 600 т, скорост 18 възела, броневи пояс от 254 – 203 мм и въоръжение от четири 305-мм, осем 203-мм и дванадесет 178-мм оръдия. Линкора „Б“ е с по-малки размери, по-голяма с 4 възела скорост и по-леко брониране и въоръжение – 16 000 т, 22 възела, броневи пояс 152 мм и въоръжение от четири 254-мм и шестнадесет 152-мм оръдия. Изследванията показват, че по-голямата скорост не дава никакви тактически преимущества, тъй като, независимо от възможността за избор на дистанция на боя, при всички далечини линкора „А“ има преимущество и е по-предпочитан за линеен бой. Само в случая на използването на три единици „Б“ против две „А“ и воденето на огън на далечна дистанция линкора „Б“ има преимущества за сметка на по-големия брой изстрелвани снаряди[9].

Поначало Фишър не планира да въоръжава броненосния си крайцер с оръдия от един калибъра. Проектите на британските броненосни крацери от началото на XX век „Креси“ и „Дрейк“ са критикувани от него за недостатъчната, по негово мнение, скорост от 23 възела и разполагането на оръдията от междинния калибър не в кули. А проектите „Монмът“ (9800 т) и „Девъншир“ (10 600 т) той смята още и за недостатъчно големи за океански крайцери[10]. В своите „Бележки за спешната необходимост да има мощни бързоходни броненосни крайцери и техните характеристики“ той формулира следните изисквания:

  • Скоростта трябва да е по-голяма, отколкото има най-бързоходния чуждестранен броненосен крайцер. Настоятелна е препоръката да се използва паротурбинна силова установка.
  • Въоръжението трябва да се състои от разположени в носа и кърмата 254-мм оръдия на главния калибър и спомагателен калибър от 190-мм скорострелни оръдия, разположени по бордовете. Разположението на оръдията трябва да осигурява максимум артилерийски огън по носа и кърмата и равномерен огън по другите направления.
  • Всяко оръдие трябва да има собствена защита, далекомер и да дава защита на офицера и прислугата. Защитата на оръдията трябва да е разчетена за противодействие на 203-мм мелинитови снаряди.
  • С цел намаляване на силуета надстройките се намаляват до минимум. Все мостиците трябва да бъдат премахнати с изключение на лек мостик, подобен на поставения на „Ринаун“. Трябва да има само една радиомачта. Всички останали мачти, сигнални реи и артилерийски постове на топа на мачтите трябва да ги няма. Комините трябва да са телескопични. Горивото да бъде само нефтено.
  • Вместо хидравлични товарни стрели трябва да се използват кранове с моторно задвижване. Катерите трябва да са леки и безшевни. Максимално да се използват големите лодки на Бартън, поставени под броневата палуба.
  • Трябва да няма дървени изделия. Котвите трябва да са безщокови[11].

Размерите на кораба трябва да се определят на база необходимостта от изпълнение на тези изисквания[11].

Според изискванията на Фишър главният конструктор на Малта (на английски: Chief Constructor at Malta) Хард разработва проект за „25-възлов броненосен крайцер“, наречен от Фишър „HMS Perfection“. Като оръдия на главния калибър са избрани съществуващите 234-мм, тъй като перспективните 254-мм оръдия са с не много по-добри балистични характеристики при по-голяма маса. В носа и в кърмата има по една двуоръдейна кула. Дванадесет 190-мм оръдия са разположени в шест двуоръдейни кули. Дължината на крайцера е 152 м при ширина от 21,3 м, обусловена от разположението на оръдията. Водоизместимостта трябва да състави 15 000 т в случай на използване на въглищно отопление на котлите и 14 000 при използване на нефт. Мощността на силовата установка е 35 000 к.с. Броневия пояс с дебелина 152 мм трябва да има височина 4,4 м (14,5 фута) и да се простира на 82,9 м. Кулите на 234-мм оръдия трябва да са защитени с 152-мм броня, 190-мм кули със 102-мм. Бойната рубка се защитава от 254-мм броня. Горната бронева палуба има дебелина от 51 мм. Долната бронева палуба има дебелина 63 мм на носа и кърмата и 38 мм в средната част[12][8].

Проекта с коментарите на Фишър е изпратен през март 1902 г. на Първият лорд на Адмиралтейството Селбърн. В Адмиралтейство проекта е приет доста хладно. Единствената възможна реакция след него е това, че на последните проекти за броненосни крайцери – „Уориър“ и „Минотавър“ спомагателния калибър е увеличен до 190-мм, а оръдията на главния и спомагателния калибър са поместени в кули[8]. В интерес на истината, след перипетиите с двуоръдейните 152-мм установки на „Каунти“, е решено спомагателните оръдия да се поставят в еднооръдейни кули[13].

През юни 1902 г. Фишър става Втори морски лорд[14]. А през август 1903 г., преди да заеме поста на Първи морски лорд, Фишър е назначен за командващ Флота на Метрополията в Портсмут (на английски: Commander-in-Chief, Portsmouth). През цялото това време той е привърженик на радикалната модернизация на флота, централно място в която заемат проектите за новия линеен кораб „Непристъпен“ (Untakeable) и на броненосния крайцер „Недосегаем“ (Unapproachable). По време на пребиваването си в Портсмут при разработката на тези проекти той тясно си сътрудничи с намиращия се там Хард (главен конструктор на Портсмутската корабостроителница) и Бейкън (капитан-инспектор на подводните лодки в Портсмут). Ключовата промяна в проекта на броненосния крайцер става прехода към единен калибър. Прехода, както и при проекта на линкора, е обусловен от последните изследвания, които покват, че управлението на артилерийската стрелба на разнокалибрени оръдия на големи далечини е невъзможно и е необходим преход към залпова стрелба на оръдия от един калибър[15]. Фишър, както и главният конструктор на флота Уотс, като главен калибър за линкорите предпочита 254-мм калибър, а за крайцерите – 234-мм. Това предпочтение е основано на доводите на А. Нобъл. Аргументите се свеждат към това, че по своите балистични характеристики новите 254-мм оръдия практически не отстъпват на 305-мм оръдия от стария образец. При това те са по-скорострелни, и за тях е възможно да се поставят в по-голям брой при същата водоизместимост, отколкото 305-мм оръдия, или, при същият брой оръдия, може да се получи по-малка водоизместимост[16]. За това, за линкора като главен калибър са избрани 16 оръдия калибър 254 мм в двуоръдейни кули, а за крайцера – 16 234-мм оръдия в осем кули. Двата проекта имат водоизместимост от 15 900 т. Линкора има скорост 21 възела, а крайцера – 25. Междинен калибър няма, а противоминният калибър се ограничава с 102-мм оръдия. Ескизните проекти за двата типа са подготвени от Хард през октомври 1904 г., когато Фишър заема поста на Първи морски лорд на Адмиралтейството[15].

Ескизните проекти секретно са разпространени за запознаване в много тесен кръг. Сериозни възражения предизвиква използването на 254-мм оръдия за линкора и 234-мм за крайцера. За използването на 305-мм оръдия се изказват кептъните Мейдън, Джексън и Бейкън[16]. Аргументите на Бейкън се свеждат к следното[17]:

  • При стрелба на голяма дистанция времето между залповете се ограничава не от скорострелността на оръдията, а времето на полет на снаряда – поради необходимостта от наблюдение за плясъците на падналите снаряди за коректировка на стрелбата. За това оръдието на малкия калибър се лишава от главното съ преимущество – скорострелността. При това 305-мм оръдия от новия образец са по-скорострелни от старите 305-мм оръдия.
  • 305-мм снаряд обладава по-голяма разрушителна сила благодарение на своята маса и по-голям боен заряд.
  • 305-мм оръдие осигурява по-голяма точност и по-малко разсейване на снарядите на по-големите дистанции на бой.
  • 305-мм снаряд има по-настилна траектория и, следователно, осигурява по-голяма зона на поражение по целта (на английски: flatter trajectory of projectile and hence greater danger space for target at long range).

Бурните дебати по избор на калибъра продължават до декември 1904 г., когато на Съвета на Адмиралтейството е прието окончателното решение да се използват 305-мм оръдия както за линкора, така и за крайцера. Допълнителен аргумент за избора на този калибър за крайцера е унификацията на въоръженията на двата класа[18].

Не на последен ред в полза на това решение повлиява информацията за залагането в Италия на „линкорите-крайцери“ от типа „Реджина Елена“ (22 възела, 2×1×305 мм, 6×2×203 мм, бронепояс 250 мм) и проектирането в Япония на крайцерите от типа „Цукуба“ (21 възела, 2×2×305 мм, 6×2×152 мм, бронепояс 178 мм). Крайцера с 234-мм оръдия явно им отстъпва. И ако новият тип линкор да обладава по сравнение с чуждите аналози много по-добри характеристики, то новият крайцер за обезпечаването на такова преимущество трябва да има по-солидно въоръжение[19].

Задачите на новия крайцер трябва да бъдат:

  • Водене на разузнаване с бой. Поради своето превъзходство над леките сили на противника той ще бъде способен да разкъса крайцерската завеса и да излезе на пряк контакт с линейния флот на противника.
  • Поддръжка на линейните сили в боя. Както в случай на противодействие от крайцерите на противника, така и в случай на използването като бързоходно крило на линейните сили за обкръжаване на противника.
  • Преследване на бягащия флот на врага с цел съсредоточаване на огъня по изостаналите кораби.
  • Защита на търговията. Неговата скорост и въоръжение ще му помогнат да се справи с всеки рейдер на противника.

Формулирани са следните окончателни изисквания за крайцера: поради ограниченията за докуване в Портсмут, Девънпорт, в Малта и на Гибралтар водоизместимостта трябва да е не по-голяма, отколкото тази на новия линкор, въоръжение от 305-мм оръдия главния калибър и скорострелните оръдия противоминния калибър, скорост не по-малка от 25 възела, брониране поне като на предходния тип броненосен крайцер („Минотавър“)[20][21].

Ринаун[8] Реджина Елена[22] Цукуба[23] HMS „Perfection“[8] „Unapproachable“[18]
Година на влизане в строй 1897 1907 1907 проект, март 1902 проект, октябрь 1904
Нормална водоизместимост 12 350 английски тон, ts 12 600 т 13 750 т 15 000 ts
14 000 ts
(с котли на нефт)
Мощност на ЕУ, к.с. 19 000 20 500 35 000 40 000
Скорост, възела 18 21 20,5 25 25,5
Въоръжение 2×2×254-мм
10×1×152-мм
12×1×12-фунтови
2×1×305-мм
6×2×203-мм
16×1×76-мм
2×2×305-мм
12×1×152-мм
12×1×120-мм
2×2×234-мм
6×2×190-мм
8×2×234-мм
12×1×102-мм
Брониране, мм
Пояс 203 250 178 152 152 (203 в района на барбетите)
Кули на ГК 250 178 152 барбети 203
Палуба 52 – 76 100 (сумарно) 76 52 – 76 ?

ПроектиранеРедактиране

Фишър заема поста на Първи морски лорд, с идеята за обширна модернизация на флота. В неговите планове влизат строителството на нови типове линкори, броненосни крайцери, миноносци и подводни лодки. На 22 декември 1904 г. при Адмиралтейството е създаден специален Комитет по проектирането (на английски: Committee on Designs), който трябва да формира окончателния облик на новите типове кораби и да обсъди всички детайли по проектите. Комитета не подменя Департамента по проектирането: неговите препоръки носят съвещателен характер. В състава на Комитета влизат най-опитните специалисти, компетентното мнение на които не може да бъде игнорирано. Фишър заема поста председател на комитета[24].

Състав на „Комитета по проектирането“[20][25]
Лудвиг Батенберг принц, контраадмирал, директор на морското разузнаване
сър Джон Дарстън (на английски: Sir John Durston) контраадмирал, главен инженер-механик на флота
А. Л. Уинслоу (на английски: Alfred L. Winsloe) контраадмирал, командир на флотилия миноносци и подводни лодки
Хенри Б. Джексън (на английски: Henry B. Jackson) кептън, инспектор
Джон Р. Джелико къптън, инспектор по морската артилерия
Чарлз Э. Медън (на английски: Charles E. Madden) къптън, помощник на инспектора по флота
Реджиналд Бейкън (на английски: Reginald H. S. Bacon) кептън, морски помощник на Първия морски лорд
Филип Уотс (на английски: Philip Watts) директор на департамента по строителство
лорд Келвин физик
Дж. Г. Байлс (на английски: John Harvard Biles) професор от университета в Глазгоу
сър Джон Торникрофт на английски: John Isaac Thornycroft собственик на корабостроителна компания
Александър Грейси (на английски: Alexander Gracie) представител на корабостроителната компания във Фейрфилд
Р. Е. Фроуд (на английски: R. E. Froude) руководител по експерименталните работи в Адмиралтейството
У. Х. Хард (на английски: W. H. Gard) главен конструктор на Портсмутската корабостроителница
Уилфред Хендерсън (на английски: Wilfred Henderson) командор, секретар на Комитета
Е. Х. Мичъл (на английски: E. H. Mitchell) помощник на секретаря
Дж. Нарбет (на английски: J. H. Narbeth) инженер, секретар на Департамента по строителство

Първото заседание на комитета е на 3 януари 1905 г. На него се разглеждат вариантите за линкора и проекта за крайцер на Фишър-Хард – вариант „A“. В първите варианти на крайцера погребите на всяка двойка кули се намират в общ каземат, тъй като в носа и кърмата в района на тяхното разположение брониран пояс се предполага да няма. Всички първи варианти на крайцера подразбират използването на парни машини и противоминна артилерия от тринадесет 102-мм оръдия[26].

Във варианта „A“ в носовата част се разполагат две траверсни кули, а в кърмовата – две кули, разположени по линейно-терасовидната схема. Такова разположение на артилерията е оценено за неудачно поради опасенията от въздействието на барутните газове от издигнатата кърмова кула на по-нижестоящата. Тъй като на практика такъв вариант не е изпробван, и се счита, че долната кула ще е невъзможно да се управлява при стрелба в диаметралната плоскост. Освен това, смятат, че долната кърмова кула е разположена прекалено ниско спрямо водата[26]. На второто заседание на комитета, на 4 януари 1905 г., се разглеждат алтернативните проекти на секретаря на Департамента по строителство Нарбет – варианти „B“ и „C“. Всички последващи варианти също са разработени от Нарбет[27][28].

Варианта „B“ с четири кули и траверсното им разположение в носовата и кърмовата части също е отклонен. Счита се, че разполагането на тежките кули прекалено близко до носовата и кърмовата част ще увеличи момент на инерция, като така сериозно ще влоши мореходните качества. Във варианта „C“ с три кули – две носови траверени и една на кърмата – благодарение на преместените нататък кърмови и носови кули проблемите с мореходността трябва да са по-малко. Обаче въоръжението от шест оръдия е оценено като недостатъчно, и този проект същ е отклонен. На съвещание комитета стига до извода, че оптимално трябва да е разположението по една кула в носовата и кърмовата части, по диаметралната плоскост и на две кули по левия и десния бордове в средната част на съда. Това трябва да даде залп по носа и кърмата като минимум от четири оръдия и бордов от шест. Предложението прераства в разработката на вариантите „D“ и „E“[29].

За оптимални са признати проектите „D“ и „E“, представени от Нарбет за разглеждане от Комитета на следващото заседание – на 12 януари. В тези варианти в носовата и кърмовата части стоят по една кула. Във варианта „D“ две кули са разположени траверсно в района на мидъла. Във варианта „E“ тези кули са разположени ешелонирано – по диагонал, с цел осигуряване на възможност за водене на бордови огън от всички четири кули в ограничен сектор. За последваща работа е приет варианта „E“[30].

На 7 януари е повдигнат въпроса за снабдяването на крайцера с турбини. Окончателното решение на въпроса отнема още няколко седмици, но вече на заседанието от 13 януари е решено да се разработи „турбинен“ вариант на „E“. Той е представен на заседание на комитета от 18 януари. Някои офицери се опасяват, че турбините ще влошат маневрените свойства на кораба, обаче в хода на продължително обсъждане и след уверенията на техния разработчик сър Чарлз Парсънс окончателно е решено да се спрат именно на турбинния вариант[30].

Още едно съществено изменение на проекта е направено след преосмисляне на опита от руско-японската война. Разбирайки нарасналата опасност от минното и торпедното оръжие, членовете на Комитета решават да снабдят крайцера с 63,5-мм противоминна преграда в района на погребите на боезапаса. Разработени са два варианта за водоизместимост 16 750 дълги тона – с противоминна преграда и без нея. За поставянето на противоминните прегради са необходими още 250 д.т тегло. Потребното тегло е икономисано за сметка на намаляването на височината над водата на горния край на главния бронепояс с три дюйма – от 2,2 м до 2,05 м, намаляване на дебелината на предните стени на кулите и барбетите от 203 до 178 мм, снижаване на височината на осите на оръдията над водолинията за носовата и кърмовата кули. В тези проекти 102-мм оръдия са заменени с 20 76-мм[Коментари 2]. Проектите са представени за разглеждане на 22 февруари, и в качеството на окончателен е избран варианта с използването на противоминни прегради. В този вариант също става преоценка на проектната скорост – тя е намалена от 25,5 до 25 възела[31].

Препоръчаният от Комитета вариант е одобрен от Съвета на Адмиралтейството и приет за работа на 1 март 1905 г[32]. Първоначално разработката на работния проект на „Инвинсибъл“ е възложена на инженера на управлението по военно корабостроене Нарбет, зает също с проектирането на „Дредноут“. Обаче при проектирането на линкора се появяват неочаквани трудности, и за завършването на проекта за линейния крайцер работите по него са предадени на инженера Уайтинг[33][34].

При преработката на проекта, към 26 април, е решено да се намали броя на 76-мм оръдия от 20 на 18. Също е произведена преоценка на проектното тегло на корпуса и механизмите, което води до ръст на водоизместимостта до 17 200 дълги тона. Основните разчети и работните чертежи са направени до 22 юни. Дължината на кораба е намалена с 3 м, газенето с 15 см. Водоизместимостта нараства до 17 250 д.т. Всички детайлни чертежи и разчети са готови към август 1905 г[32].

КонструкцияРедактиране

КорпусРедактиране

Крайцерите от типа „Инвинсибъл“ имат нормална проектна водоизместимост 17 250 английски тона (дълги тона), пълната е 19 720 д.т. Корпуса е с полубак, простиращ се на две трети от дължината на кораба с неголям подем към форщевена. Дължината по водолинията е 171,4 м, между перпендикулярите – 172,8 м (567 фута). Най-голямата ширина е 23,92 м (78 фута 6 инча). Газенето по носа при нормалната проектна водоизместимост е 7,62 м (25 фута), при кърмата – 8,23 м (27 фута)[32]. Корпуса е относително тесен – съотношението дължина към ширина е 7,2 (при „Минотавър“ е 6,49, при „Дредноут“ – 6,43) с висок надводен борд. Височината на надводния борд при нормална водоизместимост при носовия край е 9,14 м, на мидъла 6,71 м и по кърмата 5,23 м. Общата височина на борда в района на мидъла от кила до спардека е 14,7 м. При пълна водоизместимост увеличение на газенето с 1 см съответства увеличаване на водоизместимостта с 27,5 т[34].

Корпуса на кораба е разделен от водонепроницаеми прегради на 18 отсека. Двойното дъно се простира по 85% от дължината на кораба. Способа на силовите връзки на корпуса е смесен. По височина корпуса е разделен от шест палуби и настилката на двойното дъно. Горната палуба е съставена като палуба на полубака и се простира на две трети от дължината на корпуса с чувствително издигане в носовата част. Под нея по цялата дължина са разположени главната и средната палуби. Под средната палуба на различни нива преминава бронираната палуба. Под нея върви горната платформа, на която в района на кулите са разположени стелажите за зарядите на главния калибър. Още по-надолу се намира долната платформа, на която се разполагат снарядните погреби и следва настила на двойното дъно[35].

Крайцерите имат два паралелно разположени балансирни рули, поставени срещу вътрешната двойка валове. За сметка на това те са маневрени кораби с малък радиус на тактическа циркулация. При това на заден ход се смятат за практически неуправляеми[36][37].

„Инвинсибълите“ имат добри мореходни качества. При това като оръдейни платформи те са ниско оценени. При проектната водоизместимост метацентричната височина трябва да съставлява 1,15 – 1,17 м (3,8 – 3,85 фута). При пълна водоизместимост, но без нефт, тя се увеличава до 1,29 – 1,3 м (4,22 – 4,25 фута). На „Минотаврите“ тези цифри съставляват 0,899 м (2,95 фута) и 1,01 м (3,3 фута) съответно. На пълно натоварване със запаса нефт метацентричната височина трябва да съставлява 1,56 – 1,57 м[38][39]. Според резултатите от креноването „Инвинсибъл“, на 4 януари 1908 г., при водоизместимост от 17 426 т метацентричната височина съставя 1,16 м, а при водоизместимост 19 975 т – 1,28 м[39]. Периода на бордовото люлеене съставлява 14 секунди[38][39]. За намаляване на люлеенето са поставени два скулови кила[40].

Схемата за настаняване на екипажа се отличава от традиционната за британския флот. Така, както е и на „Дредноут“, офицерските каюти са оборудвани в носовата част, а каютите на моряците от редовия и старшинския състав – в кърмовата. Такава схема е избрана по инициатива на адмирал Фишър, смятащ, че каютите на офицерите трябва да са по-близо до бойните постове на мостика и бойната рубка. Иновацията впоследствие е призната за неудачна, и след построяването на редица кораби на линейния крайцер „HMS Queen Mary“ („Куин Мери“) се връщат към традиционната схема[36].

Числеността на екипажа в хода на службата се променя. По щата от 1906 г. екипажа на „Инвинсибъл“ се състои от 755 човека. На 11 февруари 1911 г. той се състои от 729 човека, през 1914 г. – от 799. През май 1916 г. в Ютландското сражение, бидейки флагмански кораб на Худ, „Инвинсибъл“ има екипаж, състоящ се от 1032 матроса и офицери. Екипажа на „Инфлексибъл“ през 1910 г. съставлява 779 човека, а през 1912 г., като на флагман на флота, тази цифра нараства до 808. Екипажа на „Индомитейбъл“ през 1914 г. се състои от 781 офицера и матроса[41].

Крайцерите имат три становых 6,35-тонни (125 cwt) котви „Смит“ без щок, два 2,13-тонни (42 cwt) котви система „Мартин“ (стоп-анкер и верп) и два 0,254-тонни (5 cwt) котви адмиралтейски тип[42].

Спасителните средства без претоварване не могат да поемат целия екипаж на кораба и са разчетени за 659 човека[42]:

Средство Брой Вместимост, души
Парен 15,2 м (50 фута) полубаркас 2 140
Ветроходен 11 м (36 фута) баркас 1 86
Ветроходен 12,8 м (42 фута) баркас 2 140
Спасителен 9,75 м (32 фута) катер 2 118
9,75 м (32 футов) катер 1 59
9,14 м (30 футова) гичка 1 26
8,23 м (27 футов) велбот 3 72
4,88 м (16 футов) динг 1 10
4,11 м (13,5 футов) балсов сал 1 8
ОБЩО 14 659

Освен това, на борда могат да се вземат един 12,2-м (40-футов) парен адмиралски катер и един 9,75-м (32-футов) командирски катер[42].

Корабите имат противоторпедни мрежи, които са свалени в периода 1913 – 1914 г[43].

При построяването на крайцерите са поставени осем бойни прожектора с диаметър 914 мм (36 дюйма) и един 610-мм (24 дюйма). Два 914-мм прожектора се намират на носовата надстройка отстрани на бойната рубка, два на платформи отстрани на носовия комин, един на платформа от лявата страна на средния комин и един на платформа от дясната страна на кърмовия комин, още два на платформа на стойките на триногата гротмачта. 610-мм прожектор стои на платформа под фор-марса[42].

През 1909 г. на мачтите на крайцерите са поставени указатели на дистанцията – големи циферблати, на които с помощта на стрелки за другите кораби се показва дистанциято до корабите на противника. На „Инвинсибъл“ указателя стои само на фокмачтата. В периода 1912 – 1913 г. тези указатели са свалени[43].

Към момента на влизането на крайцерите в строй управлението на стрелбата се осъществява от носовата бойна рубка и разположения на марса на фокмачтата коректировъчен пост с далекомер[44]. Прибори за централно насочване на главния калибър са поставяни вече в хода на експлоатацията по време на ремонтите. Техния монтаж на „Инвинсибъл“ е произведен в края на 1914 г., но настройката на приборите е завършена едва в началото на 1915 г[45]. Останалите крайцери ги получават малко по-късно, в началото на 1915 г. „Инфлексибъл“ ги получил по време на ремонт след взрив на мина в Дарданелите, през април – май 1915 г[46], а „Индомитейбъл“ – по време на ремонта в периода януари – февруари 1915 г[47]. Част от приборите се монтират в артилерийския пост на фор-марса и позволяват на намиращия се там старши артилерийски офицер да насочват по целта едновременно всички оръдия на главния калибър.

Като средства за радиосвръзка към момента на влизането в строй се използват радиостанциите Mk.II, които по-късно са заменени с радиостанциите типове „1“ и „9“[42].

БрониранеРедактиране

 
Сечение по мидъла

Бронята е круповска цементирана, с изключение на палубите и комуникационните тръби, направени от мека стомана. Главния броневи пояс е с дебелина 152 мм (6)[Коментари 3] монтиран на подложка от тиково дърво с дебелина 51 мм и има дължина 95 м (55,4% от дължината на кораба). Пояса започва малко преди носовата част на барбета на носовата кула и завършва при централната ос на барбета на кърмовата кула. Той е разположен между главната и бронираната палуби и завършва при носа със 178-мм (7″) траверсна преграда, а на кърмата със 152-мм преграда. Височината на пояса съставлява 3,43 м. При средно газене от 7,92 м той е под водата с 1,17 м. В носовата част до форщевена той продължава като 102-мм пояс. В кърмовата части пояс няма изобщо[48][49].

Челото, страничните и задните стени на кулите на 305-мм оръдия имат дебелина от 178 мм (7″). За балансиране на кулите на задната стена има окачена 171-мм плоча от мека стомана. Покрива на кулата има дебелина 63 – 76 мм, настила на пода в задната част на кулата – 76 мм (3″). Барбетите по вътрешния диаметър 8230 мм имат дебелина 178 мм (7″). При кули „A“, „P“ и „Q“ тази дебелина върви до главната палуба, а между главната и долната палуби барбета има дебелина 51 мм (2″). Кърмовата част на барбета на кула „Y“ между главната и долната палуби има дебелина 178 мм (7″), а от останалите страни тя също се снижава до 51 мм (2″). Погребите под бронираната палуба са прикрити с прегради с дебелина 63,5 мм (2,5″), а от вътрешните страни с прегради с дебелина 51 мм[48][49].

102-мм оръдия първоначално са без никаква защита, обаче по време на Първата световна война те са прикрити с броневи листове. Носовата бойна рубка отпред и отстрани се защитава с 254-мм броня, а нейната задна стена има дебелина 178 мм. Покрива и настила имат дебелина 51 мм. Сигналната рубка с поста за управление на огъня чрез централно насочване в нея се защитава от 76-мм броня, а покрива и настила имат дебелина 51 мм. Комуникационната тръба със скобите за авариено изход върви до долния носов боен пост и има дебелина 102 мм до долната палуба[48][49].

Кърмовата бойна рубка, предназначена за управление на торпедната стрелба, се защитава със 152-мм (6″) вертикална броня, а нейният покрив и настил с 51 мм. Комуникационната тръба, водеща в долния боен пост, има дебелина 76 мм. Двата долни бойни поста се разполагат под долната бронева палуба и се защитават от 51-мм стени. Над носовия пост броневата палуба е дебела 51 мм, а над кърмовия – 25,4 мм[48][49].

Главната палуба, вървяща по горната част на броневия пояс в носовата част от форщевена до носовия траверс, има дебелина 19 мм (0,75″). В района на барбетите на кулите на главния калибър над погребите тя е с дебелина 25,4 мм (1″). На останалите места брониране на главната палуба няма[50]. След Ютландското сражение, показало недостатъчната хоризонтална защита, в района на погребите е положен допълнителен 25,4-мм слой броневи плочи[48][49].

Долната бронева палуба се състои от хоризонтална част и скосове, вървящи към долния край на броневия пояс. Хоризонталната част на долната палуба в средната си част върви по водолинията. От носовия край до кърмовия траверс тя е с дебелина 38 мм (1,5″), в средната си част от скосовете е с дебелина 51 мм (2″). В кърмовия край зад кърмовия траверс има дебелина на хоризонталната част и скосовете от 64 мм (2,5″)[48][49].

ВъоръжениеРедактиране

Главен калибърРедактиране

 
305-мм оръдия на линейния крайцер „Индомитейбъл“

Артилерията на главния калибър се състои от осем 305-мм оръдия, разположени в четири двуоръдейни кули. Носовата и кърмовата кули са поставени в диаметралната плоскост, и още две са разположени ешелонирано – побордно, лявата малко по към носа относително дясната. Носовата кула се обозначава като „A“, лявата бордова „P“, дясната „Q“ и кърмовата „Y“. В положение за поход оръдията на кула „P“ гледат по носа, а на „Q“ – към кърмата[51]. При това според първоначалния проект обозначението на бордовите кули трябва да бъде „B“ и „C“, но то е изменено на 30 октомври 1906 г. вследствие експлоатацията на „Дредноут“[52]. Височината на осите на оръдията над водата при проектната водоизместимост за кула „A“ съставлява 9,75 м, за „P“ и „Q“ 8,53 м, за „Y“ – 6,4 м[51].

Разстоянието от форщевена до оста на кула „A“ е 42 м. Разстоянието на дължина по диаметралната плоскост между осите на кули „A“ и „P“ съставлява 44,5 м, между „P“ и „Q“ 8,5 м, „Q“ и „Y“ 38 м. Така, разстоянието между осите на кулите „A“ и „Y“ е 91 м и определя дължината на главния броневи пояс[51].

Сектора на обстрел на кули „A“ и „Y“ съставлява 300°, а „P“ и „Q“ – 210°, от тях 30° – по противоположния борд. В различните сектори, така, действат различен брой оръдия. Четири оръдия действат в секторите 0 – 30° и 150 – 180°, шест оръдия в секторите 30 – 65° и 90 – 150°. Осем оръдия могата да действат в сектора 65 – 90°, но този вариант се разглежда като изключителен. Поради предполагаемото въздействие на дулните газове по съседните кули разработчиците разчитат да се използва стрелба по противоположния борд само при излизане от строй на другата средна кула. Основен вариант на стрелбата е с полузалпове – по едно оръдие във всяка кула. В боя при Фолкландските острови „Инвинсибл“ за получаване на четириоръдеен залп стреля от бордовите кули по противоположния борд, при това, освен повреди по палубата, има отбелязано оглушаване на персонала на втората бордова кула, поради което той трябва чест да бъде сменяван. След това стрелбата през борда е призната за нежелателна и се използва само крайни случаи[51].

305-мм оръдия Mk.X с дължина на канала на ствола 45 калибра са проектирани през 1904 г. Традиционно за британския флот за стволовете е използвано укрепване с тел. Общата дължина на оръдията е 14 168 мм, дължината със зарядната камера е 2057 мм. Теглото на оръдието без затвора е 56,8 т. Нарезите са с постоянна извивка – един оборот на 30 калибра[53].

Теглото на бронебойния снаряд е 386 кг, теглото на заряда, състоящ се от два полузаряда кордит марки MD в копринени картузи е 117 кг. Началната скорост на снаряда е 831 – 860 м/с. Установки дават ъгли на наклон от −5 до +13,5°, което осигурява максимална далечина на стрелбата с бронебойния снаряд с радиус на оживалото на главата 2 калибра 14 950 м (81 каб.). В периода 1915 – 1916 г. крайцерите получават бронебойни снаряди с радиус на оживалото от 4 калибра, което осигурява максимална далечина на стрелбата 17 370 м – 94 кабелтови. Скорострелността им съставлява два изстрела в минута[53].

Въртящата се част на кулата на главния калибър се състои от бойното отделение, камера за претоварване и неподвижно свързани с тях колони на транспортната тръба от долния подемник. Подаването на заряда и снаряда в зарядника от отделението за претоварване се осъществява от главната подемна люлка без претоварване в междинната позиция – така нареченото „чисто подаване“. При това като недостатък на тази схема се отбелязва времето за изчакване поради това, че люлката не може да се движи, докато в зарядника не бъде поставен целия боезапас[54].

Боеприпасите се съхраняват в погреби разположени непосредствено под кулите, зарядният погреб е над-снарядния. Погребите имат система за термостатно автоматично поддържане на температурата в интервал 15 – 20 °C, пожарна система за оросяване и наводняване. Съхранението на снарядите и зарядите се осъществява на стелажи. Снарядите се вдигат с храпови приспособления, поставят се на колички и се подават към подготовителните маси. След това снарядите и зарядите се поставят в долните зарядници, разположени в транспортната тръба, оттам постъпват в претоварващото отделение и след това с помощта на горните зарядници в бойното отделение на кулата. Всеки зарядник поема един снаряд и два полузаряда. Кулите имат и резервна система за ръчно подаване[53].

На „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ оръдията са разположени в кулите Mk.BVIII с хидравлична система за задвижване. За „Инфлексибъл“ кулите са доставлени от фирмата „Викерс“ от Бароу, за „Индомитейбъл“ – са на „Армстронг“ от Елсуик[53]. Теглото на въртящата се част на кулата без оръдията е 335 д.т[55].

За разлика от другите кораби на серията, „Инвинсибъл“ получава експериментални установки с електромеханично задвижване. Изказва се мнение, че такъв тип задвижване при експлоатацията ще има преимущества спрямо хидравличното. През пролетта на 1905 г. Адмиралтейството взема решение да ги постави на „Инвинсибъл“. При това контракта е поделен между двата основни производителя на въоръженията – Викерс и Армстронг. Кулите „A“ и „Y“ тип Mk.BIX са произведени от Викерс, кулите „P“ и „Q“ тип Mk.BX – от Армстронг. Контракта предвижда, че в случай на неуспех доставчиците се задължават за своя сметка да направят замяна на електромеханичното задвижване с хидравлично[53].

Кулите Mk.BX тежат 347 д.т без оръдията, кулите на Викерс Mk.BIX са най0тежки – 371 д. т без оръдия[55]. Всички три типа кули имат различен външен вид[56]. Устройствата в кулите се захранват от бордовата мрежа с напрежение 200 В. Хоризонталното насочване с максимална скорост 4°/с се осъществява с електродвигател с управление на скоростта на въртене с помощта на системата на Уард-Леонард – чрез промяна на тока на възбуждане на електромоторите. Вертикалното насочване на оръдията се изпълнява посредством червячна предавка с използването на архимедов винт с диаметър 127 мм. Вместо хидравлични устройства на откат и накат фирмата Викерс използва пружини с големи размери, а Армстронг – пневматични устройства, използвани впоследствие във всички типове оръдейни установки[53].

Електромеханичното задвижване и на двете фирми се показва като ненадеждно в работа, и след няколко години безуспешни опити да се направят работоспособни се налага замяната им с хидравлично такова. Решението за преправянето е прието на 20 март 1912 г. Ремонта трябва да отнеме шест месеца и да струва 151 000 фунта стерлинги. Преправянето е планирано за октомври 1912 – май 1913 г., но фактически е изпълнено едва по време на продължителния ремонт от 1914 г[56].

По щата за мирно време боекомплекта на главния калибър се състои от 640 снаряда – по 80 снаряда на ствол. На всеки ствол се падат по 24 бронебойни снаряда с бронебойна капачка, 40 полубронебойни и 16 фугасни. Бронебойния и полубронебойния снаряди имат фугасен заряд от черен барут, фугасният – от лидит[57]. На всяко оръдие се падат и по 3 учебни снаряда и 80 пълни заряда[55]. Във военно время боезапаса се увеличава до 880 снаряда – по 110 снаряда на оръдие в същата пропорция. След приемане на въоръжение на бронебойния снаряда с оживало 4 калибра, напълнен с лидит, боезапаса на оръдие става 33 бронебойни, 38 полубронебойни и 39 фугасни снаряда. Към средата на 1916 г. боезапаса на ствол се изменя и става 44 бронебойни, 33 полубронебойни и 33 фугасни снаряда. След Ютландското сражение количеството на фугасните снаряди е намалено до 10, а на бронебойните и полубронебойните снаряди става по 50. След края на Първата световна война боезапаса става 77 бронебойни и 33 полубронебойни снаряда на оръдие. В течение на войната в боезапаса също може да има и няколко шрапнелни снаряда[57].

Противоминен калибърРедактиране

 
102-мм оръдия QF Mk.III, разположени на кулата „Q“ на линейния крайцер „Инфлексибъл“

Както вече се отбеляза, вместо предвидените по проект 20 76-мм оръдия в процеса на строеж състава на противоминното въоръжение е изменен, и крайцерите влизат в строй, имайки 16 102-мм оръдия QF Mk.III, разположени на лафетните установки PI*. Първоначално четири оръдия са разположение в носовата надстройка, четири в кърмовата, и още осем оръдия са разположени на покривите на кулите – по две оръдия на всяка[58]. Оръдията са предназначени за стрелба по всички видове морски цели и за стрелба по брега[59].

102-мм оръдие QF Mk.III има дължина на ствола 40 калибра и при тегло на заряда 1,62 кг дава на 11,35-кг снаряд начална скорост 701 м/с, което осигурява максималната далечина 8230 м (44,5 каб.). Максималната им скорострелност съставлява 9 – 10 изстрела в минута[59].

За защита от пръските оръдията на покривите на кулите през 1911 г. получават брезентови навеси. Разполагането на оръдията на покривите на кулите е оценено като неудачно, и „Инвинсибълите“ стават първите и последни британски линейни крайцери с разположени противоминни оръдия на покривите на кулите. В периода 1914 – 1915 г. четирите оръдия от кули „A“ и „Y“ са пренесени на носовата надстройка, а оръдията в надстройките са прикрити със стоманени щитове. Четирите оръдия на кули „P“ и „Q“ са демонтирани през 1915 г., и общия брой на 102-мм оръдия е намален до дванадесет[59][58].

Оръдията QF Mk.III са смятани за недостатъчно мощни, за това, с цел унификация на въоръженията с другите линейни крайцери на осталлите към края на войната два крайцера от серията е проведено превъоръжаване. През април 1917 г. на „Индомитейбъл“ останалите 12 оръдия QF Mk.III са заменени с 102-мм 50-калибрени оръдия BL Mk.VII в лафетни установки P.IV. На „Инфлексибъл“ замяната е проведена през юли 1917 г., но той получава на въоръжение 102-мм 44-калибрените оръдия BL Mk.IX в установките CP.I. Двата типа оръдия стрелят с еднакви 14,1-кг снаряди[58].

Боекомплекта на оръдията QF Mk.III съставлява по 100 снаряда на ствол – по 50 полубронебойни и фугасни снаряда. По-късно състава на боекомплекта е изменен на 30 полубронебойни и 70 фугасни снаряда. Освен това, в общия боекомплект влизат 200 шрапнелни снаряда. След превъоръжаването с оръдията BL Mk.VII боекомплекта на „Индомитейбъл“ е от същите 100 снаряда на ствол, но в състав 25 полубронебойни, 60 фугасни и 15 фугасни снаряда за трасиране. Боекомплекта на оръдията BL Mk.IX съставлява по 150 снаряда на ствол – 37 полубронебойни, 90 фугасни и 23 фугасни с нощен трейсер[58].

Зенитно въоръжениеРедактиране

Информацията за наличното на крайцерите от типа „Инвинсибъл“ зенитно въоръжение е достатъчно противоречива[60]. Състава на зенитното въоръжение на крайцерите нееднократно се сменя, в различно време в него влизат зенитните 102-мм оръдия Mk.VII и преправените на зенитни Mk.III, 76-мм зенитни оръдия Mk.I, 47-мм зенитни оръдия Хочкис и картечници Максим. Преправянето на 102-мм оръдия Mk.III в зенитни се осъщестлява чрез придаването на ствола на по-голям ъгъл на възвишение[59].

76-мм зенитно оръдие Mk.I тежи 1016 кг, максималния ъгъл на възвишение съставлява +90°, скорострелността – 15 – 20 изстрела в минута. Снаряда с маса 5,67 кг обладава начална скорост 762 м/с, което осигурява максимална далечина на стрелбата 12 300 м (66 каб.)[59].

Обичайно поставяните на британските кораби 47-мм салютни оръдия Хочкис в първоначалния състав на въоръжението на крайцерите липсват, и вместо тях се използват 102-мм оръдия. През октомври 1914 г. „Инвинсибъл“ има на въоръжение едно зенитно 76-мм оръдие Mk.I, обаче през ноемвти 1914 г. то е заменено с 47-мм оръдие Хочкис. През април 1915 г. е добавено едно 76-мм оръдие Mk.I. Двете оръдия стоят на него към момента на гибелта му в Ютландското сражение.

На „Инфлексибъл“ към началото на войната зенитни оръдия няма. През октомври 1914 г. по предложение на артилерийския офицер на крайцера капитана 2 ранг Вернер по едно от оръдията Mk.III на кулите „A“ и „Y“ са преправени на зенитни чрез придаването на техните стволове на по-голям ъгъл на възвишение, обаче тази инициатива впоследствие не е одобрена от командването. В началото на 1915 г. тези оръдия се използват за воденето на гаубичен огън по брегови цели в Дарданелите. През ноември 1914 г. на крайцера е поставено 47-мм оръдие Хочкис. През юли 1915 г. на кърмовата надстройка е поставено едно 76-мм оръдие Mk.I. През август 1917 г. 47-мм Хочкис е заменено с 102-мм оръдие Mk.VII с ъгъл на възвишение на ствола на оръдието +60°[58]. То е разположени по диаметралната плоскост зад предния комин. По данни на Мужеников, по-късно зенитното въоръжение се състои от две 76-мм оръдия Mk.I, поставени на платформа зад средния комин[59].

„Индомитейбъл“ няма зенитно въоръжение до поставянето на 76-мм оръдие Mk.I през април 1915 г. През април 1917 г. към него добавят зенитното 102-мм оръдие Mk.VII[58], стоящо на платформа зад предния комин[59]. През 1918 г. на „Индомитейбъл“ и „Инфлексибъл“ при разширяването на поста за управление на стрелбата с централно насочване на марса на фокмачтата е монтиран зенитен далекомер[61].

В състава на въоръжението на крайцерите влизат седем картечници Максим[62].

Боезапаса на ствол за 102-мм оръдия първоначално се състои, по-видимо, от 75 полубронебойни снарядя с челен взривател и 75 шрапнелни снаряда. По-късно той е изменен на 160 фугасни и 30 запалителни снаряда. Първоначалният боекомплект за 76-мм оръдия е 270 фугасни и 30 шрапнелни изстрела. След това той е намален до 120 фугасни и 30 запалителни снаряда. Боекомплекта за 47-мм зенитни оръдия Хочкис първоначално е 500 фугасни снаряда[58].

Оръдие 12"/45 Mark X[63] 4"/40 QF Mark III[64] 4"/50 BL Mark VII[65] 4"/45 BL Mark IX[66] 3"/45 20cwt QF HA Mark I[67] 47-мм Гочкиса[68]
Година на разработване 1904 1904 1904 1913 1910 1885
Калибър, мм 305 102 102 102 76 47
Дължина на ствола, калибри 45 40 50 45 45 40
Маса на оръдието, кг 58 626 1339 2126 2154 1020 240
Скорострелност, изстрела/минута 1,5 8 – 10 6 – 8 10 – 12 12 – 14 20
Установка BVIII, BIX, BX PI* PIV HA Mark II CPI ? ?
Ъгли на наклон −3°/+13,5° −10°/+20° −10°/+15° −10°/+60° −10°/+30° −10°/+90° /+60°?
Тип зареждане картузно разделно-
гилзово
картузно унитарно
Тип на снаряда полубронебоен
Mark VI (2crh)
полубронебоен
Mark VIa (4crh)
малък фугасен фугасен шрапнелен ? фугасен фугасен
Тегло на снаряда, кг 386 389,8 11,3 14,06 14,06 14,06 5,67 1,5
Тегло и тип на метателния заряд 117 кг MD45 1,6 кг Cord 15 +
2,3 кг MD16
4,3 кг MD16 2,7 кг MD8 3,5 кг MD16 0,96 кг MD 0,24 кг MD
Начална скорост, м/с 831 831 722 873 732 800 762 574
Максимална далечина на стрелбата, м 15 040 17 236 8780 10 610 12 660
Досегаемост по височина, максимална, м ? 11 340 3000
Ефективна, м ? 7160 1100

Торпедно въоръжениеРедактиране

Крайцерите от типа „Инвинсибъл“ са въоръжени с пет подводни 457-мм торпедни апарата. Един от тях е разположен в кърмата, а четири – по бордовете в отсеци, неприкрити от броневия пояс (два в отсека пред барбета на кула „A“ и два зад барбета на кула „Y“). Общия боекомплект съставлява 23 торпеда[58]. Освен това, на крайцерите се съхранява запас от шест 356-мм торпеда за разполагащите се на борда им 50-футови парни катери, които също могат да провеждат торпедни атаки[50][61]. След Ютландския бой на уцелелите „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ кърмовият торпеден апарат е демонтиран[58].

Авиационно въоръжениеРедактиране

През 1917 г. възниква необходимост да се противодейства на цепелините, провеждащи разузнаване в Северно море и бомбардиращи крайбрежието на Англия. Хидросамолетите се оказват неефективни, и са проведени опити за запуск на колесни изтребители от платформи, поставени на хидросамолетоносачите, а след това – на лекия крайцерЯрмът“. Самолета фактически е за еднократно използване – след изпълняване на задачата си той каца във водата, и летеца е вземан на борда на кораба. Опитите са успешни, но излитането на самолетите може да става само при ход на крайцера срещу вятъра. За това са проведени изпитания по излитането на истребител от въртяща се платформа, разположена отначало на втората, а после и на кърмовата кула на линейния крайцер „HMS Renown“ („Ринаун“). Излитането трябва да става напречно на сумарния въздушен поток, създаван от хода на кораба и вятъра. Благодарение на въртящата се платформа пуска може да се осъществява в голям диапазон курсови ъгли. След успешния пуск от „Ринаун“ всички британски линейни крайцери са снабдени с две платформи, поставени на кулите на главния калибър[69]. Към края на войната (през 1918 г.)[61] „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ получават на въоръжение по два колесни самолета на фирмата „Сопуич“ – по един истребител Sopwith Camel и двуместния многоцелев Sopwith 1½ Strutter[58]. За излитане на самолетите от покривите на кулите „P“ и „Q“ са поставени специални дървени платформи[58][61].

Силова установкаРедактиране

Силовата установка на крайцера с номинална мощност от 41 000 к.с. се състои от две комплектов турбини на Парсънс с трансмисия към четири винта и е разчетена за достигане на скорост 25 възела. Винтовете са трилопаткови. Вътрешната двойка е са с диаметър 3,2 м, външната – 2,9 м. Стъпката на винтовете на „Инвинсибъл“ е 3,33 м (11 фута 10 дюйма), при останалите 3,45 м (11 фута 4 дюйма)[56]. „Инвинсибъл“ имат 31 водотръбни котела с тръби голям диаметър и работно налягане на пара от 17,9 кГс/см2 (250 фунта/дюйм2). „Индомитейбъл“ има по-тежките котли Бабкок и Уйлкокс, останалите два кораба котли тип Яроу[70]. Всички котли са с въглищно отопление с инжектори за впръскване на нефт. Впръскването на нефт добавя приблизително 700 мили далечина на полен ход. На „Инвинсибъл“ всеки котел има пет инжектора с максимален разход на неф през един 81,65 кг/час (180 фунта на час), на „Индомитейбъл“ по четири инжекториа на котел с разход през всеки от 108,86 кг/час (240 фунта/час), на „Инфлексибъл“ – по три инжектора с разход 136,08 кг/час (300 фунта/час)[55]. Котлите са разположени линейно на две групи в четири котелни отделения. В първото котелно отделение с дължина 15,8 м са разположени 7 котела. В останалите, по-широки отделения с дължина около 10,4 м има по 8 котела[70][71]. Котелно отделение №4 е разположено зад погребите на боезапаса за кулите „P“ и „Q“[55]. Сумарната повърхност на нагряване е 9650 м2 (103 880 фут2), а площта на котелните скари – 163 м2 (1750 фут2)[70]. Запаса свежа вода за котлите и вътрешни нужди е 350 т[72].

Турбинната установка се счита за единствено приемливата за осигуряването на висока скорост на голям надводен кораб. При сравними с парната машина на „Минотавър“[Коментари 4] тегло и обем на заеманите помещения тя изисква по-малко екипаж за обслуживане и е по-приспособена за продължително поддържане на висока скорост. При това турбината печели спрямо парната машина с ръста на агрегатната мощност. Относителен проблем на турбинната установка сложното обезпечаване на многорежимна работа. Така например, винтовете са с нерегулируема стъпка, а скоростта на хода на кораба се регулира от честотата на тяхното въртене. При това турбината има високо КПД само при определена скорост на въртене. Тъй като турбините са прчкодействащи – с пряка, без редуктор, трансмисия на вала от турбината, само един от режимите е оптимален. За „Инвинсибъл“ като такъв е избран режима за максимална скорост на хода. За да се увеличи КПД на няколко режима, турбинната установка има не една турбина, а няколко[73].

 
Схема на разположението на оборудването в машинното отделение по десния борд на линейния крайцер „Инвинсибъл“
1 – кондензатор; 2 – вътрешен гребен вал; 3 – изпускателен накрайник на турбината; 4, 7, 10, 20, 23 – неподвижни пръстени с направляващи лопатки; 5 – турбина ниско налягане за заден ход; 6 – турбина ниско налягане за преден ход; 8 – муфа; 9 – турбина за крейсерска скорост; 11 – накрайник за подаване на пара към турбината за крейсерска скорост; 12, 13 – основни накрайници за подаване на пара; 14 – преходен накрайник между турбините високо и ниско налягане за заден ход; 15 – турбина високо налягане за заден ход; 16 – преходен накрайник между турбините високо и ниско налягане за преден ход; 17 – накрайник от турбините за крейсерска скорост към турбината високо налягане; 18 – възвратен клапан; 19 – накрайник за подаване на пара на турбините за заден ход; 21 – турбина високо налягане за преден ход; 22 – неподвижна муфа; 24 – външен гребен вал; 25 – центробежни помпи

„Инвинсибълите“ имат два комплекта турбини Парсънс, всеки от които привежда в действие по два винта. Всичко в двата комплекта има 10 турбини. Освен турбините за преден ход, на един вал с тях стоят специалните турбини за заден ход. Парата след турбините високо налягане за преден и заден ход, привеждащи в действие външните валове, попада на турбините за преден и заден ход ниско налягане, задвижващи вътрешните валове, и едва тогава отива към кондензатора. За увеличаване на КПД на крейсерската скорост съществуват две специални турбини, поставени на вътрешната двойка валове[73]. Независимо от всички тези хитрини, разхода на гориво при икономичен ход е много по-голям, отколкото при предходните крайцери с парни машини. Разхода на въглища на максимална мощност е 0,54 – 0,77 кг/к.с. в час, на „Минотавър“ – 0,82. При това при 20% мощност разхода на въглища на „Инвинсибъл“ съставлява 1,09 кг/к.с. в час, на „Минотавър“ – 0,85[74].

Контрактната стойност на турбинната установка е 472 000 фунта стерлинги или 4720 хил. златни рубли[71]. Турбините за „Инвинсибъл“ са на фирмата „Хампфри и Тенант“, а за останалите кораби – от фирмите-строители[56]. Електроенергията с напрежение 200 В кораба получава от генератори с обща мощност 1000 кВт – монтирани на долната платформа четири турбогенератора с мощност по 200 кВт и два дизел-генератора по 100 кВт[74].

На изпитанията, така както и през повечето време на експлоатацията, отоплението на котлите е само въглищно. Поради несъвършенството на системата за смесето отопление впръскването на нефт се използва рядко, а неговото използване изисква голямо майсторство на огнярите. Тъй като, в сражението при Фолкландските острови на „Инвинсибъл“ се използва впръскване на нефт, но при това от комините излиза гъст черен дим, периодически застилащ обзора на своите комендори, или на плаващия отзад „Инфлексибъл“[70].

На изпитанията всички крайцери с лекота превишават скоростта 26 възела. „Индомитейбъл“, на 29 април 1908 г., на мерната миля в Скелморли (на английски: Skelmorlie) показва максимална скорост 26,106 възела при мощност 47 791 к.с. и средна скорост на въртене на валовете 296 об/мин. При това неговата водоизместимост съставлява 17 435 т, газенето по носа 7,62 м (25 фута), кърмата 8,23 м (27 фута)[37]. Турбинната установка към момента на влизането на крайцерите в строй е не само най-мощната от монтираните на военни кораби, но и е ѝ достатъчно надеждна. Така например, „Индомитейбъл“ в периода юли – август[Коментари 5] 1908 г. при връщането от тържествата в Квебек с Уелския принц на борда в течение на три денонощия между Билейсъл (на английски: Billeisle) и Феснет (на английски: Fasnet) поддържа средна скорост 25,3 възела[70][Коментари 6][55].

Реверсните изпитания (reversing trial) на „Инвинсибъл“ са проведени през ноември 1908 г. На пълна пара от преден ход при скорост на въртене на валовете с 275 об/мин[Коментари 7] времето от получаването на командата „пълен назад“ до пълното спиране съставлява 3 минути и 25 секунди, за това време кораба изминава 1465 м (1592 ярда). Времето от момента на пълно спиране до пълен заден хода – 3 минути 48 секунди. За това време кораба изминава 521 м (570 ярда) и се ускорява до скорост 15,5 възела[75].

Проектният запас гориво при нормална водоизместимост съставлява 1000 т въглища. Максималният запас е 3000 т въглища и 700 т нефт. Разхода на въглища на пълна мощност съставлява 660 т за денонощие, а при скорост 10 възела – 130 т. Пълния запас въглища и стига за 4480 – 4600 мили при скорост 15 възела и 2270 – 2340 мили на 23 възела. С използването на нефт тези цифри нарастват до 6020 – 6110 и 3050 – 3110 мили съответно[74].

СтроителствоРедактиране

Наименование Корабостроителница Производител на ЕУ Стойн.
ф. ст.
Поръчка Залагане Спуск на вода Влизане в строй Съдба
Инвинсибъл Армстронг Хемпфри 1 677 515 21 ноември 1905 г. 2 април 1906 г. 13 април 1907 г. март 1909 г. 31 май 1916 г. загива в Ютландското сражение по причина взрив на боезапаса
Инфлексибъл Джон Браун „Джон Браун“ 1 630 739 21 ноември 1905 г. 5 февруари 1906 г. 26 февруари 1907 г. 20 октомври 1908 г. През януари 1919 г. изваден в резерва и на 1 декември 1921 г. продаден за скрап
Индомитейбъл Фейрфилд Фейрфилд 1 662 337 21 ноември 1905 г. 1 март 1906 г. 16 март 1907 г. август 1908 г. През февруари 1919 г., изваден в резерва и на 1 декември 1920 г. продаден за скрап

През юни 1905 г. в корабостроителната програма за 1905 – 1906 г. заложени средства за строителството на линейния кораб „Дредноут“ и три броненосни крайцера: „Invincible“, „Immortalite“ и „Raleigh“. При залагането им двата последни са преименовани на „Indomitable“ и „Inflexible“[32]. според окончателните изчисления стойността на всеки крайцер от типа „Инвинсибъл“ трябва да състави 1 625 120 фунта стерлинги[41].

Поръчката за построяването на „Инвинсибъл“ е дадена на 21 ноември 1905 г. на корабостроителницата „Армстронг, Уйтуорд и К°“ в Елсуйк на река Тайн. Енергетичната установка произвежда фирмата „Хампфри и Тенант“ (на английски: Humphreys & Tennant). „Инвинсибъл“ е заложен на 2 април 1906 г. и спуснат на вода на 13 април 1907 г. Церемонията за кръщаването провежда лейди Алъндейл. Последващото дострояване на крайцера става в устието на река Тайн около Нюкасъл в корабостроителницата на „Суан Хънтър и Уилям Ричардсън“. Строителството е съпроводено от стачки, което задържа влизането му в строй с три месеца. Всичко построяването продължава 35 месеца – 12 месеца стапелен период и 23 месеца дострояване на вода[76]. Стойността на построяване съставя 1 677 515 фунта стерлинги[41]

Поръчката за крайцера „Инфлексибъл“ е дадена на 21 ноември 1905 г. на корабостроителницата „Джон Браун и К°“ в Клайдбанк , същата фирма получава поръчката за строителство на енергетичната установка. Спуснат е на вода на 26 юни 1907 г., започва ходови изпитания на 20 юни 1908 г., влиза в строй на 20 октомври 1908 г. Всичко постройката продължава 32 месеца, от тях 16 месеца стапелен период и 16 месеца дострояване на вода. Стойността съставя 1 630 739 фунта стерлинги (16 307 000 рубли в злато по курса от онова време)[77].

Поръчката на „Индомитейбъл“ и силовата установка за него е дадена на 21 ноември 1905 г. на корабостроителницата „Фейрфилд Шипбилдинг енд Инжиниринг К°“ (Fairfield Shipbuilding and Engineering Company) в Глазгоу. Заложен е на 1 март 1906 г., спуснат на вода на 16 март 1907 г. и започва изпитания на 8 април 1908 г. В периода от 20 юни до 10 август 1908 г., за времето на посещението на „Индомитейбъл“ в Квебек, изпитанията са прекъснати. Въведен е в строй в края на август 1908 г. Общата продължителност на построяването съставя 30 месеца – 12 месеца стапелен период и 18 месеца дострояване на вода. Стойността на построяването съставя 1 662 337 фунта стерлинги (16 623 000 златни рубли)[78].

СлужбаРедактиране

„Инвинсибъл“Редактиране

„Инвинсибъл“ е подготовен за изпитания през септември 1908 г. и зачислен в състава на Морския резерв. Изпитанията се провеждат от края на октомври 1908 г. до март 1909 г. На артилерийските стрелби по време на изпитанията се проявяват дефектите на електрическото задвижване на кулите на главния калибър – при изстрелите се случва постояно прекъсване на електромрежата на различни места[79].

На 20 март 1909 г. крайцера, независимо от дефектите в кулите на главния калибър, пристига в Портсмът и там влиза в състава на флота с зачислението му в състава на 1-ва ескадра крайцери. До Първата световна война той участва в прегледите на флота на Спитхедския рейд и различни маневри. Опитите да се отстранят дефектите в електрическото задвижване са неуспешни, и на 20 март 1912 г. е взето решението за неговата замяна с хидравлично. Замяната е проведена в Портсмът по време на ремонта в периода март – август 1914 г[79].

С началото на войната заедно с „HMS New Zealand“ („Ню Зеленд“) той образува 2-ра ескадра линейни крайцери и взема участие, на 28 август 1914 г., в боя в Хелголандския залив. Линейните крайцери осъществяват прикритието на леките сили на английския флот. След обстрел от немските леки крайцери английските леки крайцери изискват поддръжка. Пристигналите линейни крайцери принуждават немските крайцери да се оттеглят, потопивявайки три от тях. „Инвинсибъл“ по време на боя потопява с няколко залпа повреденият малко по-рано от 343-мм снаряди на „HMS Lion“ („Лайън“) немски лек крайцер „SMS Cöln“ („Кьолн“). В периода август – октомври 1914 г. „Инвинсибъл“ участва в прикритието на леките сили в Северно море, патрулиране и издирване на немските кораби, а периода 3 – 10 октомври осъществява прикритие на доставката на канадския контингент в Европа[80].

След поражения англичан 1 ноября 1914 г. в сражението при Коронел „Инвинсибъл“ заедно с „Инфлексибъл“, на 4 ноември влиза в състава на Специалната ескадра, под командването на вицеадмирал Стърди, за прехващане на ескадрата на Шпее. Поради от необходимостта на спешен ремонт на „Инвинсибъл“ крайцерите напускат Англия едва на 11 ноември. Ескадрата на Стърди пристига на Фолкландските острови на 7 декември. А в ранното утро на 8 декември, по време на товаренето в Порт Стенли на въглища, на подхода към Фолкландските острови, в 7:50, са засечени „SMS Gneisenau“ („Гнаейзенау“) и „SMS Nürnberg“ („Нюрнберг“), насочени от Шпее за стоварването на десант и унищожаването на британската база. Британските кораби срочно прекратяват товаренето на въглища и започват да вдигат пара. В 10:00 немските кораби забелязват триногите мачти на линейните крайцери, стърчащи от залива и започват да се оттеглят[81].

 
Гъстият дим, излизащ от комина на „Инвинсибъл“ при преследването на ескадрата на Шпее по време на сражението при Фолкландските острови

„Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“ по време на преследването горят нефт и поддържат скорост до 25 възела. На „Инвинсибъл“ горенето на нефт е неумело, и след него се стели гъст дим, пречещ на „Инфлексибъл“ по време на преследването и в последващия бой. В 12:58 „Инвинсибъл“ открива стрелба по „SMS Leipzig“ („Лайпциг“). Шпее заповядва на своите леки крайцери да се разсъсредоточат, а самият той, със „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“ се насочва на изток, отвеждайки след себе си линейните крайцери. В 13:02 „Инвинсибъл“ открива огън по „SMS Scharnhorst“ („Шарнхорст“). Стърди действа предпазливо, в началото на боя се държи в пределната дистанция на огъня на своите оръдия – 70 – 80 кабелта. (13 000 – 14 800 м). На тази дистанция немските оръдия не могат да нанесат повреди по жизнено важните части на линейните крайцери. За британските 305-мм снаряди немските кораби са уязвими на всички дистанции. „Шарнхорст“, получавайки около 30 – 40 тежки снаряда, потъва в 16:17. След това „Инвинсибъл“ помага на „Инфлексибъл“ да довърши повредения „Гнейзенау“, и в 18:02 той също отива на дъното[82].

Поради голямата дистанция разхода на снаряди е огромен: за времето на боя „Инвинсибъл“ изстрелва 513 305-мм снаряда, постигайки 6 – 8% попадения. „Инвинсибъл“ е уцелен от 22 снаряда, от тях минимум 12 210-мм, но те не нанасят сериозни повреди. Ранени са само 2 матроса. Убедителната победа става компенсация за разгрома при Коронел, макар Стърди да е подложен на критика за своята нерешителност и преразхода на снаряди[82].

С връщането си от Южна Америка, през януари 1915 г., „Инвинсибъл“ влиза за ремонт. В процеса на ред ремонти, прекъсвани от учебни стрелби, на него за намаляване на задимеността на наблюдателния пост с 2 м е увеличена височината на носовия комин и са поставени прибори за централно насочване на главния калибър. Към лятото на 1915 г., заедно с „Индомитейбъл“ и „Инфлексибъл“, образува 3-та ескадра линейни крайцери. На „Инвинсибъл“, от 26 май, държи своя флаг команващия ескадрата – контраадмирал Хорас Худ[83].

 
Резултатите от Ютландското сражение. Над водата се виждат носовата и кърмовата части на пречупения по средата „Инвинсибъл“

На 30 май 1916 г. „Инвинсибъл“ под флага на Худ, в състава на 3-та ескадра линейни крайцери, участва в Ютландското сражение. 3-та ескадра плава заедно с Гранд Флийт, източно на 25 мили от него с курс на югозапад. В 16:00 Джелико изпраща крайцерите на Худ за поддръжка на съединението на Бити, който е преследван от Флота на откритото море. В 17:50 „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“ откриват огън по откъсналите се напред немски леки крайцери от 2-ра разузнавателна група, сериозно повреждайки „Пилау“ и „Франкфурт“, а „Висбаден“ лишавайки от ход. Към 18:21 Худ излиза начело на колоната на съединението на Бити, пред „Лайън“, продължавайки да плава на югозапад[84].

3-та ескадра линейни крайцери, от дистанция 7700 – 10 000 м (42 – 54 каб.), открива огън по немските линейни крайцери. Условията за стрелба са благоприятни за англичаните – поради задимеността и мъглата те са практически невидими за немските артилеристи. В тези условия „Инвинсибъл“ нанася фатални повреди на „SMS Lützow“ („Лютцов“), уцелвайки го с няколко снаряда в района на носовите торпедни апарати, което в крайна сметка води до наводняването на носовите отсеци и гибелта на немския кораб[84].

Но в 18:29 мъглата над „Инвинсибъл“ внезапно се разсейва, и по него съсредоточават своя огънь „Лютцов“, „SMS Derfflinger“ („Дерфлингер“) и „SMS König (1913)“ („Кьониг“). От дистанция около 6000 – 7000 м (30 – 40 каб.) „Дерфлингер“ постига попадането на няколко залпа в „Инвинсибъл“. Наблюдателите отбелязват попадения на снаряди в района на бордова кула „Q“, след което избухва силен взрив. Огъня достига погребите с кордит, и над „Инвинсибъл“ се извива огромен стълб огън с височина до 120 метра. Крайцера се пречупва на две бързо потъва. Заедно с него загиват 1026 човека, начело с адмирал Худ. От водата са извадени само 6 човека, включая намиращият се на фор-марса артилерийски офицер Данрейтър. Дълбочината в този район не е голяма, и още известно време носовата и кърмовата части на крайцера, като два зъбера, се извисяват над мястото на неговата гибел[84].

„Инфлексибъл“Редактиране

При влизането си в строй е зачислен в Норската дивизия на Гранд Флийт. До началото на Първата световна война „Инфлексибъл“ взема участие в различни маневри на флота, прегледи и посещения в чужбина. През ноември 1912 г. е преведен в Средиземноморския флот и посреща войната в състава на 2-ра Средиземноморска ескадра линейни крайцери. Съвместно с числящите се във 2-ра ескадра „Индомитейбъл“ и „HMS Indefatigable“ („Индефатигейбъл“) от 5 до 11 август издирва в източната част на Средиземно море немските линеен крайцер „Гьобен“ и лекия крайцер „SMS Breslau“. След като немските кораби успяват безпрепятствено да проникнат в Дарданелите, „Инфлексибъл“ заиминава за Малта, а на 19 август е преведен в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери на Гранд Флийт. Съвместно с намиращия се там „Инвинсибъл“ участва в операциите по прикритие на леките сили и издирването на немските кораби в Северно море. В периода 3 – 10 октомври заедно с „Инвинсибъл“ участва в прикритието на превозването на първата част от канадския контингент в Европа[85].

4 ноември 1914 г. заедно с „Инвинсибъл“ е включен в състава на Специалната ескадра за издирване и унищожаване на ескадрата на адмирал Шпее. На 8 декември 1914 г., по време на сражението при Фолклендских островов плаваа след флагманския „Инвинсибъл“. В началото на боя изстрелва няколко недостигнали снаряди по „Лайпциг“. По време на боя обстрелва основно „Гнейзенау“, с изключение на къс интервал от време, когато немските кораби си сменят местата и „Инфлексибъл“ води обстрел над „Шарнхорст“. Дима от комините на „Инвинсибъл“ закрива на комендорите на крайцера обзора, за това стрелбата на „Инфлексибъл“ през първата фаза на боя, от 13:00 до 14:00, на голяма дистанция, 11 000 – 14 800 м (60 – 80 каб.), е слаборезултативна[86][87].

След възобновяването на боя около 15:00, дистанцията постепенно намалява, и ефективността на стрелбата се повишива. Към края на боя, когато към „Инфлексибъл“ се присъединява „Инвинсибъл“, дистанцията се съкратява до 7300 – 8200 м (39 – 44 каб.), и в 18:02 „Гнейзенау“ отива към дъното. За времето на боя „Инфлексибъл“ изстрелва 661 305-мм снаряда (75,1% от боекомплекта). Тъй като „Гнейзенау“ стреля основно по „Инвинсибъл“, повредите по „Инфлексибъл“ са незначителни – в него попадат три снаряда, повреждайки 102-мм оръдия върху кули „A“ и „Y“, при това един матрос е убит и двама са леко ранени[86][87].

След завръщенето си от Южна Америка, от декември 1914 до януари 1915 г., преминава ремонт в Гибралтар. Изпратен е в Средиземно море и през февруари 1915 г. става флагмански кораб на англо-френското съединение, блокиращо в Дарданелите „Гьобен“ и „Бреслау“. От 19 февруари 1915 г. участва в операциите на съюзниците при атаката на Дарданелите, обстрелвайки бреговите укрепления. На 18 август, по време на обстрел на брега, попада под жесток обстрел от форта Ерен-Кей, получава няколко попадения от снаряди голям и среден калибър (356 и 240 мм) и се натъква на мина[88].

От април до май 1915 г. преминава ремонт в Малта, а слвд това, към 19 юли, е преведен от Средиземно море в Росайт и включен в състава на 3-та ескадра на Гранд Флийт, под командването на контраадмирал Худ. На 30 май, заедно с „Инвинсибъл“ и „Индомитейбъл“ в състава на 3-та ескадра участва в Ютландското сражение. 3-та ескадра линейни крайцери обстрелва немските леки крайцери и излиза начело на колоната на съединението на Бити. Обстрелвайки съвместно с „Инвинсибъл“ немския линеен крайцер „Лютцов“, „Инфлексибъл“ постига няколко попадения. След гибелта на „Инвинсибъл“, в 18:34, „Инфлексибъл“ за кратко оглавява колоната на британските линейни крайцери, но към 18:54 заедно с „Индомитейбъл“ се отклонява и преминава в опашката на колоната на Бити, зад последния „Ню Зеленд“. След 19:00 участва в краткия бой с немските линейни крайцери, и с това участието на „Инфлексибъл“ в Ютландското сражение завършва. Крайцера изстрелва 88 305-мм снаряда (10% от боекомплекта) – постигайки няколко, съвместни с „Инвинсибъл“, попадения в „Лютцов“ и повреди по лекия крайцер „Пилау“, довели до излизането от строй на 8 от неговите котли[84][89].

На 5 юни 1916 г. по време на реорганизацията на Гранд Флийт е преведен в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери, в която служи до края на войната. След премирието, на 21 ноември 1918 г., в района на Фърт ъф Форт посреща плаващия за интерниране към Скапа Флоу Флот на откритото море. След войната, през януари 1919 г., е изваден в резерва. Разглежда се варианта за предаване на „Инфлексибъл“ на Чили, като компенсация за реквизирани в началото на войната строящи се в Англия кораби, но след отказа на Чили е продаден за скрап на 1 декември 1921 г. и преведен в Дувър. През април 1922 г. е препродаден в Германия, където през 1923 г. е разкомплектован за метал[90].

„Индомитейбъл“Редактиране

 
„Индомитейбъл“ на празднествата в чест на 300-летието на Квебек. 1908 г.

На 20 юни 1908 г. дострояването и изпитанията на „Индомитейбъл“ са прекъснати, след което кораба е зачислен в списъците на флота, а след това е изпратен в Канада, за участие в отпразнуването на тристагодишнината на Квебек. Крайцера доставя на тържествата принца на Уелс, който за времето на похода е зачислен в екипажа като огняр[91].

От 29 юли до 3 август връщайки се от Квебек крайцера поддържа средна скорост 25,13 възела, побеждавайки рекорда за скорост, поставен три години по-рано от крайцера „Дрейк“. На 10 август дострояването продължава. След влизането в строй, в края на август 1908 г., е зачислен в състава на Норската дивизия на Гранд Флийт[92].

През 1909 г. при реорганизацията на Гранд Флийт влиза в състава на 1-ва ескадра крайцери. През 1911 г. е прекласифициран на линеен крайцер. Участва в прегледи и маневри на флота. На 27 август 1913 г. е преведен в Средиземно море и зачислен във 2-ра ескадра линейни крайцери заедно с „Инфлексибъл“ и „Индефатигейбъл“[93].

След началото на Първата световна война, от 3 до 11 август 1914 г., участва в безузпешния опит за прехващане на „Гьобен“ и „Бреслау“. През ноември 1914 г. е включен в състава на Гранд Флийт, през януари 1915 г. влиза в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери[94].

Единствен от крайцерите от типа „Инвинсибл“ взема участие в сражението при Догер банк. В хода на преследването на германските крайцери не успява да даде над 25 възела и изостава от британската ескадра, плаваща със скорост 28 възела. Влиза в боя почти два часа след неговото начало, в 10:45 от дистанция 14 900 м (80 кабелта) открива огън по „Блюхер“, изостанал от немската ескадра и повреден от снарядите на другите линейни крайцери. В края на боя към довършването на „Блюхер“ се присъединяват също „HMS Tiger“ („Тайгър“), „HMS Princess Royal“ („Принцес Роял“) и „Ню Зеланд“, за това точния брой попадения на „Индомитейбъл“ е невъзможно да се определи. В хода на боя изстрелва над 134 305-мм снаряда (15,2% от боекомплекта), получавайки в отговор едно попадение от 210-мм снаряд, което не причинява значителни повреди[95].

След боя, в 15:38, взема на буксир лишения от ход „Лайън“ и го доставя в Росайт. През май 1916 г. всички крайцери от типа „Инвинсибъл“ влизат в състава на 3-та ескадра линейни крайцери под командването на контраадмирал Худ. В състава на тази ескадра „Индомитейбъл“ участва в Ютландското сражение, плавайки трети в строя. След излизането на ескадрата на Худ начело в колоната на Бити крайцера води огън по „Дерфлингер“, постигайки три попадения. В здрача, по време на последния дневен бой, води огън по „Зайдлиц“ и прикриващия го след това додредноут „Померн“, с по едно попадение във всеки от тях. За времето на боя „Индомитейбъл“ изстрелва 175 305-мм снаряда (19,9% от боекомплекта), с пет попадения (2,9%). Сутринта на 1 юли изстрелва четири 102-мм шрапнелни снаряда по дирижабъла „L-11“. Самият крайцер няма никакви повреди и загуби в личния състав[96].

След Ютландското сражение „Индомитейбъл“ влиза в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери и до края на войната не взема участие в активни бойни действия, а с прикритие на леките сили и конвои в Северно море. На 21 ноември 1918 г. в състава на 2-ра ескадра участва в церемонията по капитулацията на германския флот. През февруари 1919 г. е изваден в резерва. На 31 март 1920 г. е внесен в списъците за изключване от състава на флота и на 1 декември е продаден на скрап на фирмата „Стенли Шипбрейкинг Къмпани“. Отбуксиран е в Дувър на 30 август 1922 г. и към април 1923 г. е разкомплектован за метал[97].

Оценка на проектаРедактиране

На фона на своите съвременници британските крайцери безусловно се явяват, както и „Дреднаут“, революционен проект. Британските корабостроители създават крайцер с бронирането на тогавашните броненосни крайцери, но при това по-бързоходен и значително по-добре въоръжен. При това в сравнително неголям ръст на водоизместимостта. Тези крайцери с цяла глава превъзхождат всички броненосни крайцери[98] и не случайно стават родоначалници на нов клас кораби – линейните крайцери.

Според крайните резултати на боя в Хелголандския залив и Фолкландския бой може да се заключи, че линейните крайцери подтвърждават своето превъзходство в бой против леките и броненосние крайцери на противника. Тук концепцията на Фишъра „скоростта – най-добра защита“ се оправдава.

 
Германският линеен крайцер „SMS Von der Tann

В отговор на строителството на крайцерите от типа „Инвинсибъл“ Германия започва строеж на своите линейни крайцери. Независимо от това, че още през 1905 г. професора от Масачузетската школа по корабостроене У. Хогард предсказва, че ескадрения крайцер на бъдещето трябва незначително да отстъпва на линкорите по въоръжение и брониране и да има по-голяма скорост за сметка на по-големите размери[99], британският „Инвинсибъл“ е построен изходя от това, че неговата водоизместимост не трябва да надвишава водоизместимостта на съвременника му, линкора „Дреднаут“. При такива ограничения за достигането на високата скорост при сравнително силно въоръжение е пожертвано бронирането[61]. Първият германски линеен крйацер „SMS Von der Tann“ има нормална водоизместимост по-голяма, отколкото на съвременника му, германския линкор[99], – 19 370 т против 18 873 т у „Насау“. За това при незначително отслабване на въоръжението и същата, както на „Инвинсибъл“, скорост на хода той има значително по-силно брониране. Ако при „Инвинсибъл“ дебелината на главния броневи пояс е 152 мм, то при „Фон дер Тан“ тя вече е 250 мм, което е сравнимо с 254-мм пояс на съвременните му британски линкори „Белерофонт“.

Тази разлика в бронирането е обусловена не толкова от различия в концепцията за използване (германските линейни крайцери традиционно са разчетени за участие в линеен бой с британските линкори[99]), но и от подхода на немските инженери към проектирането и избора на конструктивни решения. Така например, използването на парни котли с тънки тръбички позволява да се снижи масата на силовата установка. Различията в конструкцията на корпуса са по-малко забележими, обаче „Инвинсибъл“ при по-малка водоизместимост има по-тежък корпус. Тук следва да се отбележи, че това е по-скоро следствие от по-високич надводен борд на „британеца“, обусловлен от необходимостта да служи в океана. Германският крайцер е разчетен да действа в Северно море, и за него няма високи изисквания за мореходност. Независимо от по-малкият калибър на главното въоръжение при „Фон дер Тан“, немските инженери считат своите 280-мм оръдия еквивалентни на британските 305-мм за сметка на по-настилната траектория и по-доброто качество на снарядите[100]. Такъв избор за главен калибър позволява да се икономиса тегло от въоръженията. Икономия в частта теглово натоварване води до това, че относителното тегло на бронирането на „Фон дер Тан“ е почти в 1,5 пъти повече, отколкото на „Инвинсибъл“.

Минотавър[74]
 
Инвинсибъл[74]
 
Дредноут[74]
 
Фон дер Тан[101]
 
Насау[102]
 [Коментари 8]
Година на залагане/влизане в строй 1905/1908 1906/1908 1905/1906 1908/1910 1907/1909
Мощност на СУ, к.с. (скорост, възела) 27 000 (23) 41 000 (25) 23 000 (21) 42 000 (24,8) 22 000 (19)
Размери 161,2×22,86×7,92 172,8×23,9×8 160,6×25×9,4 171,7×26,6×8,91 146,1×26,9×8,57
Теглово описание, в проценти към нормалната водоизместимост
Корпус и корабни механизми 5609 37,81 % 6300 35,94 % 6198 34,08 % 6100 31,09 % 6328,6 33,54 %
Брониране 2835 19,11 % 3516 20,06 % 5080 27,93 % 6300 32,11 % 7463,6 39,56 %
Енергетична установка 2571 17,33 % 3445 19,65 % 2083 11,45 % 2850 14,52 % 1376,7 7,30 %
Въоръжение с кулите 2099 14,14 % 2480 14,14 % 3150 17,32 % 2130 10,85 % 2697,5 14,30 %
Гориво 1016 6,85 % 1016 5,8 % 915 5,03 % 1000 5,1 % 1000 5,30 %
Екипаж и провизии 605 4,08 % 671 3,83 % 661 3,63 % 1240 6,32 % ?
Запас водоизместимост 102 0,68 % 102 0,58 % 102 0,56 %
ВСИЧКО 14 837 100 % 17 530 100 % 18 189 100 % 19 620 100 % 18 866,4 т 100 %

За това, ако се оценява „Инвинсибъл“ от гледна точка изпълняване на възложените на него при построяването му задачи, той е успешен проект[98] и заслужено се смята за революционен кораб. Но ако се оценява според практическото му използване в бой с аналозите му по време на Първата световна война, то изпъква откровено слабата му защита. Именно тя, в допълнение към проблемите с взривоопасността на кордита, и води до трагедията в Ютландското сражение[98].

Главният калибър на „Инвинсибълите“ се оценява, като цяло положително, макар и да е критикуван за не много удачното разположение на кулите – при „Фон дер Тан“ при същото ешелонно разположение бордовите кули имат по-големи ъгли на обстрел по противоположния борд. Противоминният калибър е откровено неуспешен – както по причина недостатъчната мощност на 40-калибрените 102-мм оръдия, така и поради неудачното им разполагане на покривите на кулите и липсата на защита[61].

Силовата установка се оказва надеждна[70], но максималната скорост от 25 възела към началото на Първата световна война вече се смята за недостатъчна[98], защото германските линейни крайцери са по-бързи. „Индомитейбъл“ и „Инфлексибъл“ не успяват през 1914 г. да настигнат германския „Гьобен“ в Средиземно море. А в битката при Догер банк „Инфлексибъл“ успява да участва само в завършващия стадий на сражението.

За това в условия на бой с немките линейни крайцери заложената в „Инвинсибъл“ идея на Фишър „скоростта – най-добра защита“ вече не работи. Те влизат в бой с немските линейни крайцери, които имат сходно въоръжение и скорост на хода. И в при тези условия по-голямата дебелина на бронята при немските крайцери им дава неоспорими преимущества. „Инвинсибъл“, участващ в линейния бой на главните сили в Ютландското сражение, става жертва на огъня на по-балансираните германски линейни крайцери.

Цукуба
 
Минотавър[103]
 
Шарнхорст[104]
 
Рюрик II[105]
 
Тенесси[106]
 
Блюхер[107]
 
„Инвинсибл“
 
Фон дер Тан[108]
 
Заложен 1905 1905 1905 1905 1903 1907 1906 1908
Влиза в строй 1907 1908 1907 1908 1906 1909 1908 1910
Размери, м (Д×Ш×Г) 137,1×23×8 158,2×22,7×7,91 144,6×21,6×8,17 161,2×22,86×7,92 153,8×22,2×7,62 161,8×24,5×8,56 172,8×24×8,13 171,7×26,6×9,04
Водоизместимост нормална 13 750 т 14 595 ts 11 616 т 15 170 т 14 500 ts 15 842 т 18 200 ts 19 370 т
Пълна 15 400 т 16 085 ts 12 985 т 18 500 т 15 715 ts 17 500 т 20 730 ts 21 300 т
Силова установка
Мощност номинална, к.с. (скорост, възела) 20 500 (20,5) 27 000 (23) 26 000 (22,5) 19 700 (21) 27 500 (22) 32 000 (24,5) 41 000 (25) 42 000 (24,8)
Максимална, к.с. (скорост, възела) 20 736 (20,5) 28 783 (23,6) 20 580 (21,43) 38 323 (25,4) 46 500 (26,64) 79 007 (27,4)
Далечина на плаване, мили (при скорост, възела) 2920 (20,5)
8150 (10)
4800 (14)
5120 (12)
6500 (10) 3520 (18)
6600 (12)
2300 (23) 4400 (14)
Брониране
Борд 178 152 150 152 127 180 152 250
Палуба 76 38 60 38 + 25 76[Коментари 9] 70 65 50
Кули 178 203 170 203 229 180 178 230
Въоръжение 4×305-мм
12×152-мм
4×234-мм
10×190-мм
8×210-мм
6×150-мм
4×254-мм
8×203-мм
4×254-мм
16×152-мм
12×210-мм
8×150-мм
8×305-мм 8×280-мм
10×150-мм

КоментариРедактиране

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Изменението на противоминния калибър е направено още във варианта от 10 февруари, когато 102-мм оръдия са заменени с 17 12-фунтови (76-мм).
  3. В британското корабостроене всички дебелини на бронирането се измерват в инчове и само за удобств са приведени в мм
  4. Мужеников и Феттер не уточняват това, но при сравнимо тегло паротурбинната установка на „Инвинсибъл“ има номинална мощност 42 000 к.с., а парната машина на „Минотавъра“ 27 000 к.с.
  5. „Индомитейбъл“ отплава от Квебек на 29 юни и се връща в Британия на 5 август. За това в източниците има разминаване – Фетер говори за юли, а Робъртс за август.
  6. Според Фетер 25,13 възела.
  7. Според данни от изпитанията малко по-рано такава честота съответства на скорости около 25 възела.
  8. В сравнение с източника в таблицата са направени редица изменения: 1) Теглата са преведени от дълги тонове в метрични. 2) Редовете „корпус“ (6240 д. т) и „оборудване“ (798 д. т) са обединени в един – „Корпус и корабни механизми“. 3) Съгласно Campbell, German dreadnoughts and their protection (Warship vol1 No 4) и Norman Friedman, Battleship Design and Development 1905 – 1945 от реда „корпус“ теглото на включената там бронева палуба – 822 т – е пренесен в реда „брониране“.
  9. По скосовете 102 мм.

ИзточнициРедактиране

  1. Мужеников Линейные крейсера Англии Ч1, 2
  2. а б Феттер_Invincible, 2
  3. Грибовский_Invincible, 3
  4. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 2
  5. Roberts_Battlecruisers, 13
  6. Паркс_Линкоры_6, 20
  7. Паркс_Линкоры_6, 15
  8. а б в г д Roberts_Battlecruisers, 15
  9. Roberts_Battlecruisers, 15 – 16
  10. Roberts_Battlecruisers, 14 – 15
  11. а б Паркс_Линкоры_6, 44
  12. Паркс_Линкоры_6, 44 – 45
  13. Паркс_Линкоры_6, 46
  14. Roberts_Battlecruisers, 16
  15. а б Roberts_Battlecruisers, 17
  16. а б Паркс_Линкоры_6, 19
  17. Roberts_Battlecruisers, 17 – 18
  18. а б Roberts_Battlecruisers, 18
  19. Паркс_Линкоры_6, 46 – 47
  20. а б Паркс_Линкоры_6, 25
  21. Roberts_Battlecruisers, 19
  22. С. А. Балакин.. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. 3 – 4 с..
  23. Conway_ATWFS_1906-1921, 233
  24. Паркс_Линкоры_6, 24
  25. Roberts_Battlecruisers, 125
  26. а б Roberts_Battlecruisers, 19 – 20
  27. Roberts_Battlecruisers, 20
  28. Паркс_Линкоры_6, 51
  29. Roberts_Battlecruisers, 20 – 22
  30. а б Roberts_Battlecruisers, 22
  31. Roberts_Battlecruisers, 23
  32. а б в г Roberts_Battlecruisers, 24
  33. Паркс_Линкоры_6, 54 – 56
  34. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 13
  35. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 14
  36. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 30
  37. а б Roberts_Invincible, 15
  38. а б Roberts_Invincible, 7
  39. а б в Феттер_Invincible, 30
  40. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 27 – 30
  41. а б в Феттер_Invincible, 18
  42. а б в г д Феттер_Invincible, 19
  43. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 31
  44. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 19
  45. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 40
  46. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 52
  47. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 60
  48. а б в г д е Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 23 – 24
  49. а б в г д е Феттер_Invincible, 26 – 27
  50. а б Roberts_Invincible, 22
  51. а б в г Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 15
  52. Roberts_Invincible, 8
  53. а б в г д е Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 18
  54. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 15 – 18
  55. а б в г д е Roberts_Invincible, 11
  56. а б в г Roberts_Invincible, 10
  57. а б Campbell_Battlecruisers, 5 – 6
  58. а б в г д е ж з и к л Campbell_Battlecruisers, 6
  59. а б в г д е ж Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 20
  60. Феттер_Invincible, 25
  61. а б в г д е Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 22
  62. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 20 – 22
  63. DiGiulian, Tony. Britain 12"/45 (30.5 cm) Mark X. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  64. DiGiulian, Tony. British 4"/40 (10.2 cm) QF Marks I, II and III. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  65. DiGiulian, Tony. British 4"/50 (10.2 cm) BL Mark VII. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  66. DiGiulian, Tony. Britain 4"/45 (10.2 cm) BL Marks IX and X. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 29 март 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  67. DiGiulian, Tony. British 12-pdr [3"/45 (76.2 cm) 20cwt QF HA Marks I, II, III and IV]. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  68. DiGiulian, Tony. British Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) [1.85"/40 (47 mm) QF Marks I and II]. // сайт navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  69. Норман Полмар.. Авианосцы. в 2-х томах. Т. 1. 698 с.. ISBN 5-17-010481-2.
  70. а б в г д е Феттер_Invincible, 28
  71. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 25
  72. Roberts_Invincible, 21
  73. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 26
  74. а б в г д е Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 27
  75. Roberts_Invincible, 14 – 15
  76. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 32
  77. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 44
  78. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 54 – 55
  79. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 33 – 34
  80. Феттер_Invincible, 33
  81. Феттер_Invincible, 33 – 34
  82. а б Грибовский_Invincible, 24 – 24
  83. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 39 – 40
  84. а б в г Грибовский_Invincible, 32 – 37
  85. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 44 – 46
  86. а б Грибовский_Invincible, 24 – 26
  87. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 46 – 48
  88. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 48 – 52
  89. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 52 – 53
  90. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 53
  91. Паркс_Линкоры_6, 61
  92. Феттер_Invincible, 38 – 39
  93. Феттер_Invincible, 39
  94. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 57 – 58
  95. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 59 – 60
  96. Campbell_Battlecruisers, 12
  97. Феттер_Invincible, 40
  98. а б в г Феттер_Invincible, 41
  99. а б в Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – С. 2.
  100. Альфред фон Тирпиц.. Воспоминания. 165 с..
  101. Breyer, Battleships of the world, 1980, pp. 290
  102. Breyer, Battleships of the world, 1980, pp. 286
  103. Феттер_Invincible, 5
  104. Gröner_1_1982, 78 – 80
  105. Феттер_Invincible, 6
  106. Феттер_Invincible, 7
  107. Gröner_1_1982, 80
  108. Gröner_1_1982, 80 – 81

ЛитератураРедактиране

на руски език
  • Грибовский В. Ю. Линейный крейсер Invincible. – СПб.: Гангут, 2006. – Т. 11. – 40 с. – (Мидель-Шпангоут). – 500 экз. – ISBN 5-85875-003-6
  • Мужеников В. Б. Линейные крейсера Англии (часть I). – СПб., 1999. – 95 с. – (Боевые корабли мира)
  • Паркс, О. Линкоры Британской империи. Том 6. Огневая мощь и скорость. – СПб.: Галея Принт, 2007. – 110 с. – ISBN 978-5-8172-0112-3
  • Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с.
на английски език
на немски език
  • Breyer, Siegfried.. Battleships of the world, 1905 – 1970. ISBN 978-0831707054.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Инвинсибл““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.