Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Липинци.

Липинци (на гръцки: Ασβεστόπετρα, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Липинци
Ασβεστόπετρα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина649 m
Население739 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 7 km югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Липинци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани. В статистиката фигурира и село Лучинци (Loutchintzi) с 16 домакинства и 64 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:

На половин час на север от Демирджилер се намира мохамеданското село Хасан-Кьой с 38 къщи и 76 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът им е 4100 пиастри, а десятъкът 4000 - 4800 пиастри. Селото е отдалечено на 1 час от Кайляри.[5]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хасанкьой (Липинци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Хасанкьой живеят 125 гърци и 500 турци.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани.[10] В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липинци има 120 къщи славяни християни и 120 къщи турци.[13] През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.[15]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.[16]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.

Прекръстени с официален указ местности в община Липинци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дигидол Баш[17] Ντιγίτολ Μπάς Врихос Βρίχος[18] връх в Мурик на ЮЗ от Липинци (1090 m)[17]
Гоги дол[17] Γκόγκι Ντόλ Пикнофито Πυκνόφυτο[18] река в Мурик на Ю от Липинци[17]
Керамитлик[17] или Керамиджик Κεραμιτζίκ Артесиана Άρτεσιανά[18] местност на СЗ от Липинци и на ЮИ от Сълпово[17]
Байлар[17] Μπαϊλάρ Амбелија Άμπέλια[18] река на СИ от Липинци[17]
Чамур Гьолу[17] Τσαμούρ Γιολού Птолемадиотика Πτολεμαδιώτικα[18] местност на С от Липинци и на И от Сълпово[17]
Мурсова[17] Μούρσοβα Аномало Άνώμαλο[18] местност на И от Липинци[17]
Дуру чаир[19] Ντουροΰ Τσαΐρ Левкес Λεύκες[18] местност на С от Липинци[19]
Кучекубаш[17] Κουτσεκουμπάς Корифи Κορυφή[18] връх в Мурик на ЮЗ от Липинци[17] (1252 m)[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 976 917 1061 1305 1158 1032 896 828 740 739

Личности редактиране

Родени в Липинци
  •   Кузман Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[20]
  •   Янаки Кузмов (Кузманов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[21]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169. (на руски)
  6. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  9. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  11. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 526.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  17. а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  19. а б в Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.