Уикипедия

Липинци (дем Еордея)

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Липинци.

Липинци (на гръцки: Ασβεστόπετρα, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Липинци
Ασβεστόπετρα
— село —
Гърция
40.46° с. ш. 21.6728° и. д.
Липинци
Западна Македония
40.46° с. ш. 21.6728° и. д.
Липинци
Кожанско
40.46° с. ш. 21.6728° и. д.
Липинци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина649 m
Население705 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 7 km югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Липинци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани. В статистиката фигурира и село Лучинци (Loutchintzi) с 16 домакинства и 64 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:

„ На половин час на север от Демирджилер се намира мохамеданското село Хасан-Кьой с 38 къщи и 76 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът им е 4100 пиастри, а десятъкът 4000 - 4800 пиастри. Селото е отдалечено на 1 час от Кайляри.[5] “

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хасанкьой (Липинци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Хасанкьой живеят 125 гърци и 500 турци.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани.[10] В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[11] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липинци има 120 къщи славяни християни и 120 къщи турци.[13] През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.[15]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.[16]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.

Прекръстени с официален указ местности в община Липинци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дигидол Баш[17] Ντιγίτολ Μπάς Врихос Βρίχος[18] връх в Мурик на ЮЗ от Липинци (1090 m)[17]
Гоги дол[17] Γκόγκι Ντόλ Пикнофито Πυκνόφυτο[18] река в Мурик на Ю от Липинци[17]
Керамитлик[17] или Керамиджик Κεραμιτζίκ Артесиана Άρτεσιανά[18] местност на СЗ от Липинци и на ЮИ от Сълпово[17]
Байлар[17] Μπαϊλάρ Амбелија Άμπέλια[18] река на СИ от Липинци[17]
Чамур Гьолу[17] Τσαμούρ Γιολού Птолемадиотика Πτολεμαδιώτικα[18] местност на С от Липинци и на И от Сълпово[17]
Мурсова[17] Μούρσοβα Аномало Άνώμαλο[18] местност на И от Липинци[17]
Дуру чаир[19] Ντουροΰ Τσαΐρ Левкес Λεύκες[18] местност на С от Липинци[19]
Кучекубаш[17] Κουτσεκουμπάς Корифи Κορυφή[18] връх в Мурик на ЮЗ от Липинци[17] (1252 m)[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 976 917 1061 1305 1158 1032 896 828 740 739

Личности редактиране

Родени в Липинци
  •   Кузман Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[20]
  •   Янаки Кузмов (Кузманов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[21]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169. (на руски)
  6. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  11. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 526.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  19. ↑ а б в Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Липинци_(дем_Еордея)&oldid=12188266“.