Липково

селище в Република Македония

Липково (на македонска литературна норма: Липково; на албански: Likovë или Likova, Ликова) е село в Северна Македония, център на едноименната община Липково.

Липково
Липково
— село —
      
Герб
42.1553° с. ш. 21.5875° и. д.
Липково
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаЛипково
Географска областЖеглигово
Надм. височина448 m
Население2644 души (2002)
Пощенски код1307
МПС кодKU
Липково в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово на десния бряг на Липковската река. На 2 километра над Липково е разположен язовирът Липковско езеро.

Юсуф ефенди джамия в селото е от 1773 година.[1] В XIX век Липково е смесено българо-албанско село в Кумановска каза на Османската империя. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Липкова като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Липково е село, населявано от 240 жители българи християни и 250 арнаути мохамедани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[4] В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Линково има 48 християни – българи патриаршисти сърбомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2644 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 2631
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 11

Личности

редактиране
Родени в Липково
  •     Байрам Шабани (1922 – 1941), югославски партизанин и народен герой на Югославия
  •   Кръсте Христов, български скопски общественик, ктитор на църквата „Свети Димитър[8]
  •     Садула Дураку (р. 1960), политик от Северна Македония, министър на земеделието и горите (2004 – 2006)
  1. Џамијата во Липково // Центар за дигитизација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 11 юли 2017.
  2. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.