Листояди
Листоя̀ди[1][2][3] (Chrysomelidae) – едно от най-големите семейства бръмбари включващо над 35 000 описани вида включени в 2 500 рода, от които в България са установени 522 вида.[4] Както ларвите, така и възрастните форми се хранят с различни растителни тъкани и много от тях са сериозни селскостопански неприятели — колорадски бръмбар, земни бълхи и др.
| Листояди | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Latreille, 1802 | ||||||||||||||||
| Листояди в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение редактиране
Листоядите се срещат навсякъде без Антарктика и големите географски ширини на Арктика, като най-голямо е разнообразието им в тропиците.[5]
Външен вид редактиране
Листоядите са изключително разнообразни по форма и затова е трудно да се даде някаква обща характеристика за цялото семейство. Обикновено са сравнително овални – от почти кръгли (напр. Discomorpha) до силно издължени. На големина варират от много малки (1 mm при някои представители на Alticini) до големи почти 3 cm (Hispinae). Окраската им е разнообразна, често с петна или ивици, често ярко оцветена, понякога с металически отблясък.[6] Главата е сравнително къса, понякога в голяма степен и дори напълно скрита при поглед отгоре (много Cassidinae, Cryptocephalinae). Елитрите обикновено покриват цялото коремче.
Формулата на ходилото им обикновено е 5-5-5 (т.е. всяко ходило има по пет сегмента), въпреки че прилича на 4-4-4 тъй като четвъртият сегмент е съвсем малък и закрит от третия.[5] При някои (Cassidinae), формулата е същинска 4-4-4, а при един вид (Leucispa) е 3-3-3.
Антените на листоядите се различават от тези на сестринската им група (Cerambycidae) по това, че са по-къси (рядко надвишават половината дължина на тялото) и не са частично заобиколени от очите.
Биология редактиране
Възрастните форми на листоядите най-често се хранят с листата, понякога и с корените и цветните части на растенията. Ларвите имат подобни хранителни навици, но по-често живеят под земята и се хранят с подземните части. По-особени хранителни навици имат представителите на Cryptocephalinae, ларвите на които включват в менюто си мъртви растителни тъкани като окапали листа и кората на опадали клонки.[5] Ларвите на Clytra (също от подсем. Cryptocephalinae) са наблюдавани да се хранят с яйца на мравки.[7] Ларвите на Sagra образуват гали в стъблата на полудървесни растения.[5] Повечето листояди са тясно специализирани и се хранят с един или няколко сродни вида растения.[7][5]
Листоядите са сухоземни насекоми живеещи на открито или под земята; изключение правят ларвите на Donaciinae които са водни и се хранят с подводните части на растенията.[5]
Класификация редактиране
Chrysomelidae, заедно със сестринската си група Cerambycidae, са обединени в надсемейство Chrysomeloidea, което спада към подразред Polyphaga на твърдокрилите.
Вътрешната класификация на листоядите е все още непълно изяснена. Смятаното за отделно семейство Bruchinae (преди това Bruchidae) е включено в рамките на листоядите.
Последните филогенетични анализи на Reid от 1995 г. и 2000 г. разделят Chrysomelidae на следните подсемейства[5]:
- Bruchinae (зърнояди)
- Chrysomelinae
- Criocerinae
- Cryptocephalinae
- Donaciinae
- Eumolpinae
- Galerucinae
- Hispinae
- Lamprosomatinae
- Sagrinae
- Spilopyrinae
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 143.
- ↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. с. 131-132. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
- ↑ Фауна на България, том 16. Coleoptera, Chrysomelidae. Част 2. Българска академия на науките, 1986. с. 15.
- ↑ Gruev, Blagoy, Tomov, Vassil. Distributional Atlas and Catalogue of the Leaf Beetles of Bulgaria. Sofia-Moscow, Pensoft, 2007. ISBN 954-642-271-1.
- ↑ а б в г д е ж Arnett, Ross, Thomas, Michael, Skelley, Paul. American Beetles, Volume II: Polyphaga: Scarabaeoidea through Curculionoidea. CRC Press, 2002. ISBN 0849309549. с. 617-691.
- ↑ Hangay, George, Zborowski, Paul. A Guide to the Beatles of Australia. CSIRO PUBLISHING, 2010. ISBN 9780643094871. с. 197-208.
- ↑ а б Jolivet, Pierre и др. Biology of Chrysomelidae (Coleoptera) // Butlletí de la Institució Catalana d'Història Natural 47. 1981. с. 105-138.