Отваря главното меню

Литературен институт „Максим Горки“

Литературният институт „Максим Горки“ (на руски: Литературный институт имени А. М. Горького), съкратено Литинститут, е държавно висше училище в Москва.

Литературен институт „Максим Горки“
Литературный институт имени А. М. Горького
Главната сграда на института
Главната сграда на института
Основаване 1933 г.
Вид държавен
Ректор вакантно[1]
Преподаватели 170 професори
Студенти 680
Местоположение Flag of Russia.svg Москва, Русия
Тверской бульвар, 25
Сайт litinstitut.ru
Литературен институт „Максим Горки“ в Общомедия

ОбучениеРедактиране

В института се провежда редовно обучение по програми за „бакалавър“ (4 години), „специалист“ (5 години), „магистър“ (2 години след бакалавър) по 2 специалности: „Литературно творчество“ и „Превод на художествена литература“ (от английски, френски, немски, италиански и корейски езици). Задочното обучение е само по програмата за специалист (но за 6 години) и само по специалност „Литературно творчество“.

В института се води също обучение в докторантура по специалности „Теория на литературата“, „Руски език“, „Руска литература“)[2].

Подготовката на студентите се води успоредно по 2 направления: общохуманитарно (главно руски език и литературознание) и творческо. Последното се осъществява в рамките на творчески семинари – по проза, поезия, драматургия, детска литература, литературна критика, очерк и публицистика. Творческите семинари се провеждат веднъж седмично. Традиционно ръководители на творческите семинари са известни руски (и други съветски – в миналото) писатели.

При института работят Висши литературни курсове (за писатели с нехуманитарно висше образование), Висша школа по художествен превод, курсове за редактори, курсове за коректори, както и Курсове по чуждестранни езици „Наталия Бонк“.

ИсторияРедактиране

Литературният институт е основан през 1933 година по инициатива на Максим Горки като Вечерен работнически литературен университет съгласно постановление на правителството на СССР от 17 септември 1932 година. Предшественикът му е Висшият литературно-художествен институт, Москва на В. Я. Брюсов. От 1936 година (когато умира М. Горки) носи днешното си наименование. Институтът е награден с орден „Дружба между народите“ (1983). От 1992 година е под ръководството на Министерството на образованието и науката на Русия.

В института са преподавали Константин Паустовски, Виктор Розов, Константин Федин, Михаил Светлов и редица други известни писатели и учени. До края на 1980-те години в института са издавани сборниците „Писатель и жизнь“, „Начало“. Днес все още излиза алманах „Тверской бульвар, 25“. Издателската дейност е възобновена през 1993 година: издават се монографии, сборници с научни трудове, ежегодникът „Вестник Литературного Института“.

СградаРедактиране

Основното здание на института е разположено в бивша градска усадба, паметник на архитектурата от XVIII в. – началото на XIX век. През 1812 година там (в дома на негов чичо) е роден видният руски писател и мислител Александър Херцен.

През 1840-те години при собственика на дома Д. Свербеев се събира литературен салон, посещаван от Николай Гогол, Висарион Белински, Пьотър Чаадаев и др. В края на XIX в. – началото на XX век там е издателството на братя Гранат. През 1920-те години век сградата е ползвана от много писателски организации, провеждат се литературни вечери с участие на Владимир Маяковски, Александър Блок, Сергей Есенин.

Зданието е описано в книгата „Былое и думы“ на А. Херцен, в романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков (като „Дом Грибоедова“ и „Дом МАССОЛИТа“), споменава се и в други произведения на художествената литература. В него са живели писателите Андрей Платонов, Осип Манделщам, Даниил Андреев, както и лингвистът академик Вячеслав Иванов.

През 1925 година на сградата на института е монтирана мемориална плоча в памет на А. Херцен, а през 1950 година в двора е издигнат и негов паметник. На зданието има мемориални плочи и на О. Манделщам, Д. Андреев и А. Платонов.

Известни възпитанициРедактиране

 
Мемориална плоча на А. Херцен

Български възпитанициРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране