Литовой (войвода)
Литовой или Литвой (на румънски: Litovoi) е войвода от XIII в.[1], контролиращ територия в Северна Олтения.[2]
| Литовой | |
| Войвода на Влашко | |
| Починал | |
|---|---|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Бербат |
Споменат за първи път в документ на унгарския крал Бела IV от 2 юли 1247 г.[3] В унгарски източници името му е предадено също като Lytuoy или Lytuon, а владяната от него земя като Lytua; в някои хроники е използвано името Lyrtioy или Lynioy, но както твърди Васил Златарски това е преиначена форма на българското име Литовой.[4][5]
Според Златарски цяла Олтения, а следователно и войводството на Литовой, по това време е под върховната власт на българския цар, тъй като попадат в българските отвъддунавски владения.[6][7] Това се потвържадава и от Рашид Ад Дин, главният летописец на Чингисидите, според който „тогава (началото на 1241 г.) Бату заедно с Шейбан и Бардулай, се отправили със свои войски срещу буларите (българите) и башгирдите (унгарците)“. Татарите настъпили в земите по р.Олт, но там били отблъснати от влашките войводи, на българска служба Литовой и Сенеслав.
Между 1277 и 1280 г.[8] Литовой воюва с Унгария, която в лицето на Ласло IV иска от войводата да ѝ изплаща данък.[9] Загива в сражение. Наследен е от брат си Бербат.
Източници
редактиране- ↑ Ioan Aurel Pop, Romanians and Romania: A Brief History, Columbia University Press, 1999, New York; (ISBN 0-88033-440-1).
- ↑ Vlad Georgescu, The Romanians: A History
- ↑ Georgescu, Vlad (Auteur) – Calinescu, Matei (Éditeur) – Bley-Vroman, Alexandra (Traducteur): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; (ISBN 0-8142-0511-9)
- ↑ Strategicon Cecaumeni, edit. Wassilievsky et Ernstedt, p. 28,9—ts, § 75. – В. Н. Златарски, История на българската държава, т. II, стр. 58
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940 „Що се отнася до самото име Lyrtioy или Lynioy, то ние виждаме въ него, както и нѣкои ромънски историци, изопаченото българско име Литовой“
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „А че цѣла Олтения се е намирала тогава подъ българска власть, показва и доказва вече тоя фактъ, че маджаритѣ завладѣли северинската область отъ българитѣ, а не отъ власитѣ.“
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940 „Заедно съ това воеводитѣ, т. е. управителитѣ на тия земи не сѫ могли да бѫдатъ съвсемъ независими, за каквито ги считатъ ромънскитѣ историци, защото и дветѣ тия воеводства сѫ влизали, както това доказва известието на Рашида, въ българскитѣ отвѫддунавски владения, съ други думи, тѣ се намирали подъ върховната власть на българския царь, и затова Бела IV въ 1247 г. ги изключва въ даренията си като такива, които се намирали подъ протектората и изобщо подъ политическото влияние на българския царь.“
- ↑ Pop, Ioan Aurel: Romanians and Romania: A Brief History; Columbia University Press, 1999, New York; (ISBN 0-88033-440-1).
- ↑ Georgescu, Vlad (Auteur) – Calinescu, Matei (Éditeur) – Bley-Vroman, Alexandra (Traducteur): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; (ISBN 0-8142-0511-9)