Лиутгард фон Лайнинген
Лиутгард фон Лайнинген (на немски: Luitgard von Leiningen; * ок. 1150, Алт-Лайнинген, Бавария; † сл. 1239) от род Лайнинген е графиня наследничка на Лайнинген и чрез женитби графиня на Саарбрюкен и Вид. Тя е чрез два сина майка на графовете на Сарбрюкен и на новия род на графовете фон Лайнинген-Харденберг, Фалкенбург и др., днес князе цу Аморбах.
| Лиутгард фон Лайнинген | |
| графиня на Лайнинген, Саарбрюкен и Вид | |
| Родена | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Емих III |
| Съпруг | Симон II (Саарбрюкен) Лотар |
| Деца | Фридрих II (Лайнинген) Симон III Хайнрих II фон Саарбрюкен |
Произход
редактиранеТя е дъщеря и наследничка на граф Емих III фон Лайнинген († 1187) и съпругата му Елизабет/Елиза († 1179). Сестра е на граф Фридрих I († ок. 1212), Херман († 1179), Еберхард († сл. 1179), Алверадис († сл. 1235), омъжена за граф Зигфрид III фон Клееберг († 1196), и Елизабет фон Лайнинген († 1235/1238), омъжена пр. 1169 г. за граф Рупрехт III фон Насау († 1191).[1]
Фамилия
редактиране
Първи брак: през 1196 г. с граф Симон II фон Саарбрюкен († сл. 1207) от род Валрамиди, най-възрастният син на граф Симон I фон Саарбрюкен († сл. 1183) и Мехтилд (Матилда) фон Спонхайм (* ок. 1127).[2][3][4] Двамата имат децата:
- Симон III († 1235/40), граф на Саарбрюкен, ∞ Лаурета от Лотарингия († сл. 1226), дъщеря на Фридрих II, херцог на Лотарингия
- Фридрих († 1237), граф на Лайнинген, ∞ Агнес фон Еберщайн († 1263), дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн († 1219)
- Хайнрих († 1234), епископ на Вормс
- Стефан († 1264), ахидякон във Вормс (1263)
- Гизела († сл. 1265), ∞ вилдграф Конрад II фон Даун († сл. 1263)
- Агнес († сл. 1261), ∞ рауграф Хайнрих I фон Нойенбаумбург († 1261)
- ? дъщеря, ∞ за Буркард IV фон Геролдсек-Вазихен (* пр. 1193; † сл. 1238)
Втори брак: ок. 1220 г. с граф Лотар фон Вид († 1224/1235), син на граф Дитрих I фон Вид († ок. 1200). Бракът е бездетен.[5]
Литература
редактиране- Friedrich Oswald: Leiningen, zu. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144 (Digitalisat).
- Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Börde-Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0
- Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Studien zur leiningischen Genealogie und Territorialgeschichte bis zur Teilung von 1317/18. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-7017-9
- Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, Seite 56, ISBN 3-00-006579-2
- Hans-Walter Herrmann: Saarbrücken, Grafen v. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 318 f. (Digitalisat).
- Wilhelm Tullius: Die wechselvolle Geschichte des Hauses Wied. Verlag Kehrein, Neuwied 2003, S. 18 ff, ISBN 3-934125-02-6
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 23 (Vol. 4), 152.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 95. 96., 97., Vol. XVIII, Tafel 147.
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:152
Източници
редактиране- ↑ Liutgarde von Leiningen, fmg.ac
- ↑ Foundation for Medieval Genealogy: Grafen von Saarbrücken
- ↑ Luitgard von Leiningen, www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Liutgarde v.Leiningen, ww-person.com
- ↑ Lothar, Graf von Wied, fmg.ac
Външни препратки
редактиране- Liutgarde von Leiningen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Lukarde von Leiningen, Ggenealogie-Mittelalter