Лихтенщайн
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лихтенщайн.
Княжество Лихтенщайн (на немски: Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.
| Княжество Лихтенщайн Fürstentum Liechtenstein | |
|---|---|
| Девиз: Für Gott, Fürst und Vaterland „За Бог, княза и родината“ | |
| Химн: Oben am jungen Rhein | |
 Местоположение на Лихтенщайн | |
| География и население | |
| Площ | 160 km²[1] (на 190-о място) |
| Води | 2,7% |
| Климат | умерен, планински |
| Столица | Вадуц |
| Най-голям град | Шаан |
| Официален език | |
| Религия | 83,2% християнство —73,4% католици —9,8% други християни 7,0% нерелигиозност 5,9% ислям 3,9% други религии |
| Демоним | лихтенщайнец |
| Население (2022) | 38 387[2] (на 189-о място) |
| Население (2017) | 38 111 |
| Гъстота на нас. | 237 души/km² (на 57-о място) |
| Градско нас. | 14,4% (на 192-ро място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
| Княз | Ханс Адам II |
| Министър-председател | Даниел Риш |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Ландтаг |
| История | |
| Пресбургски договор | 12 юли 1806 г. |
| Част от Германски съюз | 20 юни 1815 г. |
| Независимост | 24 август 1866 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2013) | 5,3 млрд. USD (на 149-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 98 432 USD (на 3-то място) |
| БВП (ном., 2020) | 6,872 млрд. USD (на 147-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 180 000 USD (на 1-во място) |
| ИЧР (2021) | 0,935 (много висок) (на 16-о място) |
| Прод. на живота | 80,5 години (на 32-ро място) |
| Детска смъртност | 4,2/1000 (на 118-о място) |
| Валута | Швейцарски франк (CHF) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | LI |
| Интернет домейн | .li |
| Телефонен код | +423 |
| ITU префикс | HB (HB0, HB3Y, HBL) |
| Княжество Лихтенщайн в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Именията Шеленберг и Вадуц, придобити през 1699 г. от рода Лихтенщайн (в Австрия), са част от множеството графства, херцогства, княжества и държави, обединени в Свещената Римска германска империя. През 1719 г. владенията са обявени за наследствено имперско княжество Лихтенщайн от император Карл VI.
Член на Германската конфедерация от 1815 г. до разпадането ѝ през 1866 г., Лихтенщайн сключва митнически съюз с Австро-Унгария за периода 1876 – 1918 г.
Лихтенщайн приема нова конституция през 1921 г.
През ХХ в. се съюзява с Швейцария, която осъществява дипломатическото представителство на княжеството в чужбина – двете страни са свързани с валутни, пощенски, митнически, търговски и дипломатически договори.
Държавно устройствоРедактиране
Лихтенщайн има монарх като държавен глава. Той се избира от парламента, който приема закона. Това е също така пряка демокрация, при която избирателите могат да предлагат и приемат изменения на конституцията и законодателство независимо от законодателната власт. Конституцията на Лихтенщайн е приета през март 2003 г., заменяйки конституцията от 1921 г. Конституцията от 1921 г. установява Лихтенщайн като конституционна монархия, оглавявана от управляващия принц на Княжеския дом на Лихтенщайн. Създадена е парламентарна система, въпреки че управляващият княз запазва значителна политическа власт.
Управляващият принц е държавен глава и представлява Лихтенщайн в неговите международни отношения (въпреки че Швейцария поема отговорността за голяма част от дипломатическите отношения на Лихтенщайн). Принцът може да наложи вето на приетите от парламента закони. Той може също да свиква референдуми, да предлага ново законодателство и да разпуска парламента, въпреки че разпускането на парламента в някои случаи може да подлежи на референдум.
Изпълнителната власт е възложена на колегиално правителство, състоящо се от глава на правителството (министър-председател) и четирима правителствени съветници (министри). Главата на правителството и другите министри се назначават от княза по предложение и съгласуване на парламента, отразявайки партийния баланс на парламента. Конституцията предвижда най-малко двама членове на правителството да бъдат избрани от всеки от двата региона. Членовете на правителството носят колективна и индивидуална отговорност пред парламента. Парламентът може да поиска от принца да отстрани отделен министър или цялото правителство.
Парламентът избира измежду членовете си „Landesausschuss“ (Национален комитет), съставен от президента на парламента и четирима допълнителни членове. Националният комитет е натоварен с изпълнението на функциите на парламентарен надзор. Парламентът може да поиска референдуми относно предложеното законодателство. Парламентът споделя правомощието да предлага ново законодателство с принца и с броя на гражданите, необходими за инициативен референдум. Съдебните правомощия са възложени на Окръжния съд във Вадуц, Върховния апелативен съд във Вадуц, Върховния княжески съд, Административния съд и Държавния съд. Държавният съд се произнася по съответствието на законите с конституцията и има петима членове, избрани от парламента.
Административно делениеРедактиране
Лихтенщайн е разделен на единадесет общини (Gemeinden), повечето от които се състоят от само един град. Те са:
ГеографияРедактиране
Лихтенщайн е разположен в долината на Горния Рейн на Европейските Алпи и граничи на изток с австрийския регион Форарлберг, на юг с швейцарския кантон Грисон, а на запад с кантона Сейнт Гален. Цялата западна граница на Лихтенщайн е образувана от река Рейн. Измерена от юг на север страната е дълга около 24 km. Най-високата ѝ точка е връх Грауспиц с височина 2599 m. Въпреки своето алпийско местоположение, преобладаващите южни ветрове правят климата сравнително мек. През зимата планинските склонове са добре пригодени за зимни спортове. Нови проучвания, използващи по-точни измервания на границите на страната през 2006 г., определят нейната площ на 160 km², с граници от 77,9 km. Границите на Лихтенщайн са с 1,9 km по-дълги, отколкото се е смятало дотогава. Лихтенщайн е една от двете държави в света, чиито съседни страни също нямат излаз на море. Те са държави, изцяло заобиколени от други държави, които нямат излаз на море (другата е Узбекистан). Лихтенщайн е шестата най-малка независима нация в света по площ.
ПриродаРедактиране
Природата на Лихтенщайн дължи красотата си изключително и само на два компонента, свързани неразделно – Алпите и долината на Рейн. Най-висока точка на страната е връх Граушпиц (2599 m). Над Вадуц се намира връх Три сестри, познат със своята красота. Малките селца и ферми, сгушени в ръкавите на Рейн и стоящи под достолепни планински върхове, са като визитна картичка на Лихтенщайн.
КлиматРедактиране
Климатът в долината на Рейн е умерен, а по високите части на Алпите е планински.
| температура | яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална | -2 °C | -1 °C | 2 °C | 5 °C | 9 °C | 12 °C | 14 °C | 14 °C | 11 °C | 7 °C | 2 °C | -1 °C |
| максимална | 4 °C | 6 °C | 11 °C | 14 °C | 20 °C | 22 °C | 24 °C | 24 °C | 20 °C | 15 °C | 8 °C | 5 °C |
СтопанствоРедактиране
Лихтенщайн е индустриално-аграрна страна. Икономиката ѝ е тясно свързана с Швейцария. Промишлени отрасли – приборостроене, производство на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична промишленост. Най-разпознаваемата международна компания и най-големият работодател е Hilti, производител на крепежни елементи за строителството и електрически инструменти от висок клас. В промишлеността е заето 45,2 % от трудоспособното население. Над 6 хил. души ежедневно пристигат на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2 % от работещите. Основен отрасъл – животновъдство. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хил. чужди компании.
В миналото значителна част от приходите в бюджета са идвали от издаването на пощенски марки. Сега продажбите са силно намалели и представляват незначителна част от приходите на херцогството[3].
НаселениеРедактиране
Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа след Ватикана, Монако и Сан Марино. Една трета от населението е родено извън границите на княжеството, това са основно немци, австрийци и швейцарци.
Официалният език е немски, но основно се говори алемански диалект на немския. 76% от населението принадлежи към Римокатолическата църква, други 7% са протестанти.
Към 30 юни 2020 г. в страната живеят 38 896 души, 34% от които са чужденци.
КултураРедактиране
ДругиРедактиране
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.liechtenstein.li. Посетен на 26 септември 2021 г. (на немски)
- ↑ Amt für Statistik, Landesverwaltung Liechtenstein. // Посетен на 1.02.2021.
- ↑ Transfer of philately to the Liechtenstein Postal Service (HTML). // Liechtenstein's Government Spokesperson’s Office, 27.07.2005. Посетен на 09.12.2007. (на английски)