Лиценз за пилот на многоекипажен самолет

Лицензът за пилот на многоекипажен самолет (на английски: Multi-Crew Pilot Licence, MPL) заедно с Лиценза за търговски пилот (CPL) (на английски: Commercial Pilot Licence, CPL) и Лиценза за транспортен пилот (ATPL) (на английски: Airline Transport Pilot Licence, ATPL) е вид професионален лиценз за пилот[1]. Той е въведен през 2006 г. от ИКАО, междувременно са изминати правните процедури за въвеждането му в Европа. В Германия е въведен през 2008 г. Теоретичната фаза е същата като при лиценза за транспортен пилот, но практическата фаза, за разлика от другите два лиценза, е много по-насочена към работата като екипаж, за да свикват обучаемите с работата на пътнически самолет от самото начало на обучението. Обучението следва като ab initio-обучение, т.е. предварителни познания не са наложителни.

Лиценз за пилот на многоекипажен самолет
Немски Лиценз MPL(A)
Информация
Въведен2006 ICAO
2008 LBA
предстои ГВА
Мин. теоретични часове750
Мин. практически часове240
Минимална възраст18
МедицинскоКлас 1
Лиценз за пилот на многоекипажен самолет в Общомедия

Лицензът редактиране

Концепт редактиране

Threat аnd Error Management (TEM) редактиране

Този концепт се отнася до повишаването на безопасността на полетите, чрез развиване на социалната компетенция на пилотите. Обучаемите се учат на определен модел на работа и поведение в кокпита, а за авиокомпаниите този модел е интересен, защото той подготвя бъдещите им кадри за работа в среда, много близка до бъдещата им работа.

Композиция на обучението редактиране

Практическото обучение е разделено на 4 фази, композирани и изпълнявани по правилата на различни учебни центрове. Първоначално обучаемият се обучава в учебен център (FTO), за да усвои умения по пилотиране по визуални правила (VFR), както и основни умения по пилотиране по инструментални правила (IFR). Задълбочаването на IFR-ообучението, както и специализирането на определен тип самолет се извършва в учебен център за подготовка на тайп рейтинг (TRTO). След получаването на лиценза обучението завършва в авиокомпания с така нареченият line training (последният етап на обучението, на истински пътнически самолет по рейсове на авиокомпанията.)

Proof-of-Concept редактиране

По пограмата Proof-of-Concept се документират внимателно всички ученици и курсове, за да бъдат оценени от ИКАО и да се прецени дали има нужда от промени и подобрения в обучението.

 
Обучението по социална компетенция като мярка за подобряване на сигурността на полетите е основа цел на MPL.

Изисквания и права редактиране

Обучаемите редактиране

Кандидатът трябва да е на поне 18 години и да притежава медицинско клас 1. След успешно завършване на обучението получава лиценз MPL(A) (A от Aeroplane, т.е. за самолет). В него е включен и рейтинг за летене по инструменти, който е ограничен само за многоекипажни самолети, с което след завършване на тайп рейтинг, пилотът може да работи като пилот на многоекипажен, реактивен самолет по визуални и интрументални правила.

Инструкторите редактиране

Освен FI(A)-рейтинг, инструкторите трябва да имат общ нальот от поне 500 ч. и поне 200 ч. като инструктор, за да могат да преподават в основната, първата фаза на обучението. Това са същите изисквания като инструкторите за CPL(A).

За да преподават във втората фаза, инструкторите трябва да имат общ нальот от поне 1500 ч. и да са минали CRM курс (курс по мениджмънт на ресурсите на екипажа)

В последните две фази, както и по време на лайн-трейнинга, преподаватели са TRI, които са получили специално обучение да преподават в тези фази на MPL-обучението.

Теоретично обучение редактиране

 
Документ за издържан MPL теоретичен изпит.

На практика същите изпити като за Лиценза за транспортен пилот (ATPL) с поне 750 учебни часа, за да се достигнат знанията като за ATPL, което улеснява по-нататъшното издаване на ATPL, от MPL, без полагане на допълнителни изпити. Предметите, които се изучават по одобрена учебна програма от местните власти и учебните центрове са:

• 010 Air Law (Общи правила)

• 021 Airframe / Systems / Powerplant (Самолет / Системи / Двигатели)

• 022 Instrumentation (IИнструменти)

• 031 Mass & Balance (Затоварване и Баланс)

• 032 Performance Aeroplane (Функциониране на самолета)

• 033 Flight Planning and Monitoring (Планиране)

• 040 Human Performance (Функциониране и лимит на човека)

• 050 Meteorology (Метеорология)

• 061 General Navigation (Обща Навигация)

• 062 Radio Navigation (Радионавигация)

• 070 Operational Procedures (Операционни Процедури)

• 080 Principles of Flight (Аеродинамика)

• 091 VFR Communication (VFR комуникационни процедури)

• 092 IFR Communication (IFR комуникационни процедури)

Практическо обучение редактиране

 
План JAA за MPL обучение

Практическото обучение се състои от 4 фази и поне 240 летателни часа (от тях поне 10 ч. самостоятелно летене), като завършва с Linetraining.

 
Процедурен тренажор FNPT II

Core Phase (Основополагаща фаза) редактиране

В първата фаза се поставят основните летателни умения. Контролиране на самолета, стандартни навигационни процедури и основи на инструменталното летене на самолети с един пилот. Трябва да се достигнат часове, които са достатъчни за издаване на Лиценз за пилот-любител, PPL. Решение на обучаемия е дали да положи изпит за пилот-любител, за да придобие правата на такъв. С помощта на Crew Resource Management Training се постигат нужните умения по социална компетенция, вземане на решения, водене на самолета, концентрация и ситуационна осведоменост които следват по време на целия курс. Обучението се извършва на едномоторен самолет (SEP), симулатор (FNPT II) и двумоторен самолет (MEP).

Basic Phase (Изграждаща фаза) редактиране

Във втората фаза обучаемият се въвежда в летенето в екипаж съставен от двама пилоти. Трупа се опит като Pilot-Flying и Pilot-Monitoring, като за издаването на рейтинг за полети по инструменти се тренират полети по инструментални правила, както и различни откази на самолета. Обучението се извършва на симулатор (FNPT II).

Intermediate Phase (Средна Фаза) редактиране

 
Последните 2 фази се преподават на Full Flight Simulator FFS

В третата фаза продължава да се тренира летенето в екипаж, съставен от двама пилоти, но на симулатор (Full Flight Simulator, FFS) на голям пътнически самолет (примерно Ембраер 190, Еърбъс А320 или Боинг 737) с процедури на авиокомпанията. Тренира се работа като PF и PM, Crew Resource Management, Професионална работа с чек-листите, Call-Out – и и др. Фазата завършва с Line Orientated Flight Training (LOFT) упражнение.

Advanced Phase (Фаза за напреднали) редактиране

Тайп Рейтинг (Специализиране на определен тип самолет) редактиране

В тази фаза обучаемите придобиват тайп рейтинг т.е. специализират се на определен тип самолет, задълбочават познанията си за него в симулатор (FFS) като използват процедурите на компанията и се отработват различни нормални, ненормални и аварийни ситуации. Тази фаза завършва с Бейс Трейнинг, в когото се учат да пилотират истински пътнически самолет, като правят 12 излитания и кацания (touch-and-go).

Лайн Трейнинг под наблюдение редактиране

След завършване на тайп рейтинга обучаемият лети определен брой полети (Около 60) по линии на авиокомпанията. След приключване на тази фаза, цялото обучение е завършено.

Критика редактиране

Поради на ограничените си възможности и по-малкото реални часове спрямо другите лицензи, MPL е подложен на относително голяма критика, от друга страна вече от няколко години най-напредничавите авиокомпании в света обучават своите бъдещи пилоти по тази програма и представянето им е безупречно.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. JAR-FCL 1.001 Beruflich Tätiger Pilot (Professional Pilot)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Multi-Crew Pilot Licence в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​