Отваря главното меню

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Съдържание

Исторически личности, свързани с град София от античната, средновековната и възрожденската епохаРедактиране

Родени в СофияРедактиране

Родени преди 1890Редактиране

Родени от 1890 до 1899Редактиране

Родени от 1900 до 1909Редактиране

Родени от 1910 до 1919Редактиране

Родени от 1920 до 1929Редактиране

Родени от 1930 до 1939Редактиране

Родени от 1940 до 1949Редактиране

Родени от 1950 до 1959Редактиране

Родени от 1960 до 1969Редактиране

Родени от 1970 до 1979Редактиране

Родени след 1980Редактиране

Македоно-одрински опълченци от СофияРедактиране

  • Божко Аврамов, 37-годишен, зарзаватчия, II отделение, 2 рота на 13 кукушка дружина[2]
  • Борис Петров Алексиев (Алексов), 19-годишен, обущар, IV отделение, Инженерно-тхническа част, 3 рота на 7 кумановска дружина[3]
  • Велин Алексов, 42-годишен, литограф, I клас, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина, убит на 21 февруари 1913 година[4]
  • Георги Алексиев, музикантска команда на 2 скопска дружина, 11 серска дружина, сребърен медал[3]
  • Георги Алексиев, 19-годишен, работник, III клас, 3 рота на 10 прилерска дружина[3]
  • Георги Андреев, четата на Георги Занков, носител на бронзов медал[5]
  • Кирил П. Анатков, 19-годишен, 3 рота на 4 битолска дружина, безследно изчезнал на 2 ноември 1912 г.[6]

Починали в СофияРедактиране

Починали преди 1900Редактиране

Починали от 1900 до 1909Редактиране

Починали от 1910 до 1919Редактиране

Починали от 1920 до 1929Редактиране

Починали от 1930 до 1939Редактиране

Починали от 1940 до 1944Редактиране

Починали от 1945 до 1949Редактиране

Починали от 1950 до 1959Редактиране

Починали от 1960 до 1969Редактиране

Починали от 1970 до 1979Редактиране

Починали от 1980 до 1989Редактиране

Починали от 1990 до 1999Редактиране

Починали от 2000 до 2009Редактиране

Починали от 2010 до 2019Редактиране

Други личности, свързани със СофияРедактиране

До 1878Редактиране

  • Мехмет Садетин (Ходжа Садеддин) (1536 – 1599): Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1 – 2, 1942 г. 90с. превод от Tacüttervarih, 1, 1862/63, 102с.). Описва завземането на София от османлиите чрез предателството на приближен на владетеля на София, който бива издебнат и отвлечен в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей.
  • Антон Бранчич – описва в есе София (около 1553 – 1567 г.). (Немски и австрийски пътеписи за Балканите. XV-XVI век, Наука и Изкуство, 1979 г. 185с)
  • Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдала) – османски пътешественик. Описва българските селища вкл. София (приблизително между 1629 – 1658). Първи превод Rumeli und Bosna geographisch beschrieben (1812, Виена).
  • Християн фон Валсдорф: описва София в пътеписите си от 1661 г. (Град София през XVII век, Царска придворна печатница, София 1912, 82с)
  • Жером-Адолф Бланки (1798 – 1854): Описва преживяванията си в София в София през година 1841. (Пътуване из България през 1841 година)

До 1913 г.Редактиране

  • Александър I Батенберг (1857 – 1893), първият княз на България след освобождението, участвал в Съединението
  • Мария фон Батенберг (1852 – 1923), немска принцеса, сестра на княз Александър I Батенберг. Описва София в есето си На посещение при брат ми Александър, княз на България. (Моето пътуване в България през 1884 година. Дармщадт, 1886 г., 89 – 95, 106 – 108 стр).
  • Пьотр Алабин (1824 – 1896), руски общественик, губернатор на града през 1878 – 1879
  • Константин Батолов (1878 – 1938), политик, живее в града от 1899
  • Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, работи в града в края на 19 и началото на 20 век
  • Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1904 – 1912
  • Тодор Иванчов (1858 – 1905), политик, живее в града от 1883
  • Павел Милюков (1859 – 1943), руски политик, перподава история на културата през 1897 – 1898
  • Рачо Петров (1861 – 1942), офицер и политик, живее в града след 1878
  • Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1879 – 1881 и след 1884
  • Артър Смит (журналист) (1887 – 1945), американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. Описва София в есе в издадената през 1908 година „Спомени от Македония“.
  • Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, живее в града през 1880 – 1886
  • Захари Стоянов (1850 – 1889), писател, живее в града след 1886

До 1945 г.Редактиране

До 2007 г.Редактиране

След 2007 г.Редактиране

БележкиРедактиране

  1. История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  3. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 18.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.