Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Някои местоимения имат форми за лице, число и падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
Видове местоимения в българския езикРедактиране
Според значението си местоименията са 9 вида.
Лични местоименияРедактиране
Назовават участниците в общуването (аз, ти, ние, вие), лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове личните местоимения се характеризират с най-много граматични форми – за лице, число, падеж и род.
Във винителен и дателен падеж те имат по две форми – пълна и кратка – с еднакво значение в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение, а когато пълната и кратката форми са употребени заедно, те образуват специфична за балканските езици форма, наречена „удвоено допълнение“ (пр.: „на мене ми“).
| Лични местоимения[1] | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Число | Лице / Род | Подлог (Именителен) | Пряко допълнение (Винителен) | Непряко допълнение (Дателен) | ||||
| пълна | пълна | кратка | пълна | кратка | чрез предлог | |||
| ед. ч. | 1 л. | аз | мене/мен | ме | мене/мен | ми | на мене/мен | |
| 2 л. | ти | тебе/теб | те | тебе/теб | ти | на тебе/теб | ||
| 3 л. | м. р. | той | него | го | нему | му | на него | |
| ж. р. | тя | нея | я | ней | ѝ | на нея | ||
| ср. р. | то | него | го | нему | му | на него | ||
| мн. ч. | 1 л. | ние/ний | нас | ни | нам | ни | на нас | |
| 2 л. | вие/вий | вас | ви | вам | ви | на вас | ||
| 3 л. | те | тях | ги | тям | им | на тях | ||
Съкратените форми от мене и тебе, ние и вие са обикновени както в говоримия език, така и в художествената литература – От теб съм видял само добро; За мен е удоволствие. Много често се казва Вий за къде сте? вместо Вие за къде сте?, но обикновено се пише вие. Приема се[1], че това са фонетични варианти.
Формата ази вместо аз се среща в творчеството на по-старите поети (Вазов, Ботев – ...че скитник ходя зличести ази и срещам това, що душа мрази), но сега е архаизъм. Други лични местоименни форми, които произлизат от старобългарски за той, тя, то, те са он, она, оно, они; днес те се употребяват предимно в западните български говори.
Груба грешка е превръщането на безличните изрази от типа Страх ме е в лични – Аз ме е страх (вместо Мене ме е страх). Такива изрази изискват кратка местоименна форма, а кратките форми са само за пряко или непряко допълнение, следователно и пълната форма трябва да бъде за допълнение, а не за подлог: Лошо ми е – На мене ми е лошо, а не Аз ми е лошо.[1]
ПритежателниРедактиране
Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свързани с личните местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван – неговият брат, сестрата на Иван – неговата сестра; братът на Иванка – нейният брат, сестрата на Иванка – нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти), негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (ѝ); наш, наша, наше, наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
Кратките форми на личните местоимения в дателен падеж и кратките форми на притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:
- кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
- кратките форми на притежателните местоимения – определения.
| Притежателни местоимения | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Число | Лице/Род | м. р. | ж. р. | ср. р. | мн. ч. | кратка форма | |||||
| неопр. | определено | неопр. | определено | неопр. | определено | неопр. | определено | ||||
| ед. ч. | 1 л. | мой | моя/моят | моя | моята | мое | моето | мои | моите | ми | |
| 2 л. | твой | твоя/твоят | твоя | твоята | твое | твоето | твои | твоите | ти | ||
| 3 л. | м. р. | негов | неговия/неговият | негова | неговата | негово | неговото | негови | неговите | му | |
| ж. р. | неин | нейния/нейният | нейна | нейната | нейно | нейното | нейни | нейните | ѝ | ||
| ср. р. | негов | неговия/неговият | негова | неговата | негово | неговото | негови | неговите | му | ||
| мн. ч. | 1 л. | наш | нашия/нашият | наша | нашата | наше | нашето | наши | нашите | ни | |
| 2 л. | ваш | вашия/вашият | ваша | вашата | ваше | вашето | ваши | вашите | ви | ||
| 3 л. | техен | техния/техният | тяхна | тяхната | тяхно | тяхното | техни | техните | им | ||
Сравнително често при изговор на членуваните форми окончанията пред члена се изпускат – мойта, мойто, мойте; твойта, твойто, твойте; нашта, нашто, наште; вашта, вашто, ваште. Тези форми са характерни за небрежната разговорна реч и трябва да се избягват. Допускат се понякога в поезията по метрични съображения, тъй като съдържат една сричка по-малко.[1]
ВъзвратниРедактиране
Възвратните местоимения са два типа – възвратни лични местоимения и възвратни притежателни местоимения.
Когато глаголното действие, произлизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада върху друго лице или предмет, а се „възвръща“ върху глаголното лице, тогава вместо лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме възвратно лично местоимение. Иначе казано, възвратните лични местоимения са думи, които заместват лични местоимения в косвени падежи. Нямат род, притежават само категория падеж без форма за именителен падеж, и имат, както и всички лични местоимения, две кратки форми – за пряко допълнение се и за непряко допълнение си.
Възвратните притежателни местоимения са думи, които заместват обикновените притежателни местоимения, когато притежателят е подлог в изречението. Имат, както останалите притежателни местоимения, категории род, число и положение; имат пълни и кратки форми, като кратката форма е неизменяема, тя е преосмислена форма на възвратното лично местоимение.
| Възвратни лични местоимения | |||
|---|---|---|---|
| Винителен | Дателен | ||
| пълна форма | кратка форма | пълна форма | кратка форма |
| себе си | се | на\за себе си | си |
| Възвратни притежателни местоимения | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Пълна форма | Кратка форма | |||||||
| м. р. | ж. р. | ср. р. | мн. ч. | |||||
| неопр. | опр. | неопр. | опр. | неопр. | опр. | неопр. | опр. | |
| свой | своя/своят | своя | своята | свое | своето | свои | своите | си |
Много груба грешка е да се напише нечленуваната форма за множествено число свои с й. Трябва ясно да се разграничава ед.ч. свой от мн.ч. свои.
ПоказателниРедактиране
Местоимения-прилагателни, т.е. „посочват“ (без да назовават) някакъв признак – качество или свойство на предмет или лице (скъпа рокля – такава рокля), количествен признак (десет книги – толкова книги) или признак, зависим от речевата ситуация – дали предметът е по-близо или по-далече от говорещия (тази книга – онази книга), както и по отношение на момента на говоренето (този момент – онзи момент). Формите им са получени от два изходни корена, съдържащи -т- за близост или -н- за отдалеченост.[1]
Принадлежат към родовите местоимения, имат род и число, но не се членуват; изключение е неизменяемото местоимение толкова.[2]
| Показателни местоимения[2] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Род/
Число |
Лично | Качествено | Количествено | ||
| за близост | за отдалеченост | полож. признак | отриц. признак | ||
| м. р. | този (тоз)/тоя | онзи/оня | такъв/толкав (толчав) | онакъ̀в/ѝнакъв | то̀лкова (то̀лкоз) |
| ж. р. | тази (таз)/тая | онази (оназ)/оная | такава/толкава (толчава) | онакава/инаква | |
| ср. р. | това/туй | онова/онуй | такова/толкаво (толчаво) | онакова/инакво | |
| мн. ч. | тези (тез)/тия | онези (онез)/ония | такива/толкави (толчави) | онакива/инакви | |
Формите този и тоя, тази и тая, тези и тия са напълно равностойни. Могат да се използват за разнообразяване на речта или благозвучност, напр. вместо тази зима може да се каже тая зима, вместо тая ябълка – тази ябълка.
Формите с частица -з- (съкратен вариант на формите с частица -зи-) са характерни за разговорната реч и се избягват при писане, но се срещат в поезията поради ритмични съображения („Остави таз песен любовна...“ – Христо Ботев).
Формите за ср. р. туй и онуй са подчертано разговорни и не се препоръчват в съвременната книжовната реч, но се срещат в литературата и поезията („Не се гаси туй, що не гасне!“ – Иван Вазов), както и толкав, толкава; толчав, толчава са по-скоро диалектни варианти на толкав.[1]
ВъпросителниРедактиране
При общуване чрез речта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения – кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, колцина, що.
| Въпросителни местоимения | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Род/
Число |
Лично | Качествено | Количествено | |||
| Именителен | Винителен | Дателен | Родителен | |||
| м. р. | кой | кого̀ | кому̀ / на кого̀ | чий | какъ̀в | ко̀лко, колцѝна |
| ж. р. | коя̀ | кого̀ | кому̀ / на кого̀ | чия̀ | каква̀ | |
| ср. р. | коѐ | кого̀ | кому̀ / на кого̀ | чиѐ | какво̀ | |
| мн. ч. | коѝ | кого̀ | кому̀ / на кого̀ | чиѝ | каквѝ | |
ОтносителниРедактиране
Образуват се, като към въпросителните местоимения се прибавя словообразуващата морфема частица -то. Единствено местоимението що се използва като относително без помощта на частицата -то. Що се използва като относително местоимение вместо който, която, което, които (вестникът, що си купих/вестникът, който си купих), но изреченията с него са присъщи на художествения стил на по-стари автори, напр. Петко Славейков.[1]
| Относителни местоимения | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Род/
Число |
Лично | Качествено | Количествено | |||
| Именителен | Винителен | Дателен | Родителен | |||
| м. р. | ко̀йто | кого̀то | кому̀то / на кого̀то | чѝйто | какъ̀вто | ко̀лкото |
| ж. р. | коя̀то | коя̀то | кому̀то / на коя̀то | чия̀то | каква̀то | |
| ср. р. | коѐто | коѐто | кому̀то / на коѐто | чиѐто | какво̀то | |
| мн. ч. | коѝто | коѝто | кому̀то / на коѝто | чиѝто | каквѝто | |
НеопределителниРедактиране
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого, нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави пред въпр. местоимение словообразувателната частица ѐди-, получават се неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -го̀де: кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се прибави да е: кой да е, какъв да е, колко да е.
| Неопределителни местоимения | ||||
|---|---|---|---|---|
| Род/
Число |
Лични | Качествени | Количествени | |
| Именителен | Притежателен | |||
| м. р. | някой | нечий | някакъв | няколко |
| ж. р. | някоя | нечия | някаква | |
| ср. р. | някое/нещо | нечие | някакво | |
| мн. ч. | някои | нечии | някакви | |
ОтрицателниРедактиране
Получават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица ни-, например кой – никой, какъв – никакъв, чий – ничий и т.н. Чрез тях се отрича наличието на лица, предмети, признаци, брой. Притежават повечето разновидности и всички морфологични особености на въпросителните местоимения.
| Отрицателни местоимения [2] | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Род/
Число |
Лични | Качествени | Количествени | |||
| Именителен | Винителен | Дателен | Притежателен | |||
| м. р. | никой/ нищо | никого | никому / на никого |
ничий | никакъв | николко |
| ж. р. | никоя | ничия | никаква | |||
| ср. р. | никое | ничие | никакво | |||
| мн. ч. | никои | ничии | никакви | |||
В българския език, както и при други славянски езици, съществува задължително двойно отрицание, при което отрицателните местоимения се свързват с отрицателна глаголна форма – например Никой не знае (не може да се каже Никой знае) или Никаква светлина не се виждаше. Отрицателните притежателни местоимения обаче (ничий, ничия) могат да се използват и в отрицателни, и в положителни изречения, но смисълът е различен – Тази земя не е ничия и Тази земя е ничия.
Отрицателните местоимения за лица в мъжки род имат и стари падежни форми: Никой никому не се доверява. (вм. Никой на никого не се доверява).[1]
ОбобщителниРедактиране
Образуват се от частицата вся-, която се редува с все-; за лица и предмети – всякой, всякоя, всякое, всякои, всяка, всяко, всеки; за предмети и животни – всичко; за признаци – всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви; за количество – всичкият, всичката, всичкото, всичките, всички.
| Обобщителни местоимения | ||||
|---|---|---|---|---|
| Вид | м. р. | ж. р. | ср. р. | мн. ч. |
| За лица и предмети | всѐки/вся̀кой | всяка/всякоя | всяко/всякое | всички/всякои |
| За признаци | вся̀какъв | всякаква | всякакво | всякакви |
| За притежание и количество | всѝчкия(т) | всичката | всичкото | всички(те) |
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д е ж з Пашов, Петър. Българска граматика. Пловдив, ИК Хермес, 2015. ISBN 954-459-653-4.
- ↑ а б в Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти. С., ИК Петър Берон, 1999. ISBN 954-321-070-5. ISBN 954-402-036-5
Външни препраткиРедактиране
- Иван Илиев. Теория на относителността. Българските относителни местоимения – произход и развой. Пловдив. Весела. 2012. [1]
- Иван Илиев. Българските относителни местоимения (лекция)