Локвица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Локвица.
Ло̀квица (на македонска литературна норма: Локвица) е село, в община Брод (Македонски Брод).
| Локвица Локвица | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ в Локвица, 1872 г. | |
  Локвица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 973 m |
| Население | 99 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Локвица в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в историко-географската област Поречие в югозападните склонове на планината Даутица.
История редактиране
Църквата „Свети Атанасий“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1]
В XIX век Локвица е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1872 година.[2] В нея работи Стойче Станков.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Локвища (Lokvischta) е посочено като село със 154 домакинства с 330 жители българи и 200 мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 840 жители българи християни.[5] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Локвица има 45 български къщи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локвица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[7]
В началото на XX век Локвица е българско село в сърбоманската област Поречие, което остава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Локвица има 136 българи екзархисти.[8] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки обаче в 1904 година в Локвица има 35 сръбски къщи.[9]
В 1911 година сръбската пропаганда се опитва да привлече локвичани на своя страна, за да ликвидира последното гнездо на българщината в Поречието и обещава на четници и свещеници месечни сръбски заплати: на войводата Арсо Локвички три лири, на Йован три лири, на Ставре три лири, на Дамян две лири, на Мицко една лира, на Павле три лири, на отец Димитрий три лири.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Локвица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Според рапорт на дебърския митрополит Козма в края на 1912 или началото на 1913 година сръбските власти подлагат на репресии местния български свещеник Димитрий, когото изгонват от селото заради отказа му да се признае за подведомствен на сръбския владика Варнава.[12] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
След края на Първата световна война 18 бежанци от Локвица са настанени в Жедненска община, Радомирско.[13]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Локвица като българско село.[14]
Според преброяването от 2002 година Локвица има 99 жители македонци.[15]
Личности редактиране
- Родени в Локвица
Арсо Локвички (1870 – 1923), български революционер
Гоце Маркоски (р.1966), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ- Димитър, български свещеник и революционер, член на ВМОРО[16]
- Иван Йовев, български революционер, член на ВМОРО, войвода на чета в поречко през 1906 година[17]
- Иван Йосев, български революционер, член на ВМОРО[16]
- Йован Стойков Браянов, български революционер от ВМОРО[18]
- Йонче Дуков Кузманов (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, куриер на Гюрчин Наумов[19]
Милан, деец на сръбската въоръжена пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири и половина[10]- Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник
- Петре Локвенец, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[20]
Бележки редактиране
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ а б Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Последните български владици в Македония, съставител Лизбет Любенова, София 2012, с. 111.
- ↑ ДА-Перник, фонд 315K, опис 1, а.е. 2, л. 308-310.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1355.
- ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
