Локомотиви БДЖ серия 19.00
Локомотивите серия 19.00 са строени и доставени от локомотивна фабрика Ханомаг с активното участие на специалисти от Главната дирекция на железниците при избора на параметрите и конструктивното им оформление. Първата партида от 15 машини е доставена през 1913 г. След двугодишна експлоатация и убеждавайки се в добрата им работа се правят следващите три доставки през 1916, 1917 и 1918 г. локомотивите са означени със серия 900, а след 1936 г. – серия 19.00.
Локомотив 19.00 [1] | |
Локомотив 19.62 в Музея на транспорта в Русе | |
Производител | Hanomag - Hannover |
---|---|
Производство | 1913 – 1918 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Пътнически |
Колоосна формула | 1'E h4v |
Период на експлоатация | до 1965 г. |
Запазени локомотиви | 19.25 и 19.62 |
Спецификации | |
Дължина | 11 935 mm |
Височина | 4650 mm |
Макс. скорост | 55 km/h |
Дължина с тендера | 18 770 mm |
Общо тегло | 129 000 kg |
Служебно тегло | 83 800 kg |
Сцепно тегло | 76 700 kg |
Мин. диаметър в крива | 180 m |
Натоварване на ос | 14,1 t |
Диаметър на водещата колоос | 850 mm |
Диаметър на задвижващите колооси | 1450 mm |
Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 251,85 m2 |
Скарна повърхност | 4,59 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 142,0 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 46,0 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 201,85 m2 |
Брой на димогарните тръби | 190 |
Брой на огневите тръби | 24 |
Парна машина | Вулф-Компаунд |
Брой цилиндри | 4 |
Диаметър на цилиндрите | 430 (ВН) и 660 (НН) m |
Ход на буталото | 720 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Служебно тегло | 45 200 kg |
Тегло на празен тендер | 18 600 kg |
Воден запас | 18,6 m3 |
Вид гориво | въглища |
Запас гориво | 8000 kg |
Локомотиви БДЖ серия 19.00 в Общомедия |
Предназначението им е било да возят пътнически и товарни влакове по главните жп линии в участъци с големи нагорнища. След 09.01 това е първата серия локомотиви в БДЖ с прегрята пара. Те са и локомотивите с най-голям котел в БДЖ и първите с водеща колоос без реборди.
Локомотивите са оборудвани с двустъпална въздушна помпа, с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е триосен, с цяла листова рама, ресорното окачване е единично – горно.
Локомотивите са в експлоатация средно 54 години. Дълго време са били най-мощните локомотиви в БДЖ. До 1952 г., когато са доставени локомотивите серия 16.00 са основна обслужваща серия в депа Горна Оряховица и Стара Загора на товарните влакове по планинските участъци помежду им. второстепенни линии и леки крайградски влакове. Част от локомотивите са отделени за маневрена и развозна работа, за обслужване на работни влакове и отопляване на пътнически влакови композиции в началните гари. Първият локомотив в БДЖ, на който е монтирано електрическо осветление е 17.32. Между 1963 и 1965 г., повечето локомотиви са извадени в студен резерв, а през 1976 г. са бракувани всички (29 останали) машини. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 19.25, а 19.62 се намира в Музея на транспорта в Русе.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 19.00[2] редактиране
|
|
Литература редактиране
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки редактиране
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 162 – 163.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 98 – 99.