Локомотиви БДЖ серия 46.000
| Локомотив 46.000 | |
 Локомотив 46 243 | |
 | |
| Производител | Elelctroputere – Craiova, Румъния |
|---|---|
| Производство | 1986 – 1987 |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Предназначение | магистрален |
| Колоосна формула | Со′-Со′ |
| Период на експлоатация | от 1987 г. |
| Спецификации | |
| Дължина | 19 800 mm |
| Ширина | 3100 mm |
| Височина | 4600 mm |
| Маса | 126 000 kg |
| Макс. мощност | 5100 kW |
| Макс. скорост | 130 km/h |
| Вид ток и напрежение | 50 Hz променл. ел. ток 25 kV |
| Тип предавка | електрическа |
| Предавателно отношение | 1:3,65 |
| Натоварване на ос | 21,0 t |
| Диаметър на задвижващите колооси | 1250 mm |
В БДЖ редактиране
Първите 6-осни електрически локомотиви в БДЖ, доставени през 1986 год. – 1987 год. са произведени в румънската локомотивостроителна фабрика Electroputere – Craiova, Румъния. Към 2015 г. това са най-мощните локомотиви, експлоатирани в България. Максималната им конструктивна скорост е до 200 km/h. Доставени са 45 броя и цялата серия е зачислена в депо Бургас.
Поемат всички тежки товарни влакове по Трета главна линия от Бургас до Кремиковци и от Карнобат – към Синдел – Варна, и по Осма главна линия до Стара Загора и Пловдив. Няколко локомотива от серията са отделени за пътническа служба. Те возят редовно експресния влак „Слънчев бряг“ от София до Бургас.
Първият локомотив, който загубва серията е 46 020.4 при катастрофата на гара Казичене през 1992 г. С цел по-доброто използване на допустимите скорости по път при обслужване на бързите и експресните влакове на три локомотива от серията са монтирани нови колоосни редуктори с променено преводно отношение (от 1:3,65 на 1:2,74) за максимална скорост 160 км/ч. Първият такъв локомотив е споменатият по-горе 46 020.4 през 1992 г. След бракуването му тези талиги са монтирани на 46 023.8 през 1993 г. и след това е преномериран с модификационна цифра „1“. Другите са 46 124.4 (преди 46 024.6) и 46 125.1 (преди 46 025.3). Тези локомотиви се използват основно за бързи и експресни влакове.
През 1998 г. е сключен договор между БДЖ и хърватският завод „Кончар еллок“ АД – Загреб за модернизацията на две машини, които са изпратени в Хърватия. Модернизираните локомотиви получават модификационна цифра „2“. Първият модернизиран локомотив (46 019.6) излиза през 1999 г. като 46 219.2.
След успешната модернизация на първите няколко локомотива в Република Хърватска, през 2004 г. се взима решение на международно ниво за изграждане на смесено българо–хърватско дружество за ремонт и модернизация на локомотиви в България – „БДЖ–Кончар“, в което „Холдинг БДЖ“ е с 49% дялово участие, а хърватската компания Končar Elloc участва с 51% дял. „Холдинг БДЖ“ предоставя хале, в което да се изгради ремонтна база със заводски условия, намиращо се в локомотивно депо Подуяне. Халето е оборудвано изцяло от Končar Elloc, обучен е и персонал. Така, през 2006 г., от „БДЖ–Кончар“ излизат първите два модернизирани в България локомотива – 46 211.9 и 46 221.8.
До края на 2007 г. всички модернизирани локомотиви от серията стават 12 броя. На 7 от така модернизираните машини са монтирани колоосни редуктори за максимална скорост 150 км/ч.
Kъм 2017 г. поддръжката на някои от оригиналните представители на серия 46 се състои в поетапно изпращане за капитални ремонти в завода–производител в Craiova, Румъния – Reloc S.A. (46 036.0, 46 037.8).
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите БДЖ серия 46.000[1] редактиране
| В експлоатация |
| Спрян от експлоатация; бракуван; нарязан |
| В ремонт (ГПР; ПР) |
| Продаден |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
В други железопътни администрации редактиране
В Румъния редактиране
Електрическите локомотиви в румънските железници „CFR“ и строени от „Electroputere“ – Крайова са известни като тип „EA“. Всички са за стандартно междурелсие (1435 mm) и за напрежение при 25 kV 50 Hz. Построени са общо над 1000 екземпляра. По-старите локомотиви са боядисани в сив цвят, а модернизираните (след 1999 г.) – в червен. Те са идентични с нашите серия 46.000. Групирани са в няколко серии:
- серия 40 (ЕА) – еднакви с БДЖ серия 46, строени в периода 1965 – 1991 г., конструктивна скорост 120 км/ч;
- серия 41 (ЕА-1) – строени 1966 – 1991 г., конструктивна скорост 160 км/ч;
- серия 42 – построен е само един екземпляр през 1977 г. за скоростни изпитания, конструктивна скорост 200 км/ч;
- серия 45 – напълно модернизирани машини от серия 41, с нови талиги, редуктори, системи за контрол и спирачки. За първи път в CFR се монтира компютърен „тракшън контрол“ на локомотив. 24 броя са в експлоатация, по план се предвижда модернизация на още 20 машини.
В бивша Югославия редактиране
Общият им брой в бивша Югославия е 103, означени са с „JZ“ серия 461. Локомотивите са произведени на две партиди: първата партида (с подсерия JZ 461 – 0) се състои от 45 локомотиви, строени от 1971 до 1973 г. и втора (подсерия JZ 461 – 1), строени от 1978 г. до 1980 г. и състояща се от 58 локомотива.
След разпадането на Югославия, серия 461 остава в експлоатация в железниците на Сърбия, Черна гора и Република Македония.
В Сърбия редактиране
В сръбските железници „ŽS“ се експлоатират 46 локомотива от серия 461. При разделянето им на товарен и пътнически сектор през 2015 г. повечето са предадени на товарният, а 5 броя остават да обслужват пътнически влакове по линията Белград-Бар.
Първоначално всички локомотиви са били боядисани в сиво и синьо. След преминати ремонти са оцветени в червено и сиво-синьо, което е еднакво и за другите електрически локомотиви, експлоатирани в Сърбия – серии 441 и 444.
.jpg)
В Черна гора редактиране
Железопътната администрация на Черна гора „ŽCG“ (т. е. Željeznica Crne Gore) оперира с 10 броя, а „Montecargo“ (товарният сектор) – с 8 локомотива. Това е единствената серия електрически локомотиви, работеща в Черна гора. Използват се основно за линията Белград – Бар. След преминатите ремонти черногорските локомотиви са боядисани в червено и жълто с бели ивици, с надпис „Željeznice Crne Gore A.D.“. Тези, които не са минали ремонт са боядисани в червено и синьо, с бели ивици.
В Македония редактиране
В македонските железници MŽ (т. е. Makedonski Železnici) се експлоатират 6 локомотива от серията. Два от тях са модернизирани – с тиристорно управление и са групирани в серия 462.
Литература редактиране
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки редактиране
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 295.