Локомотивите V–100 (на немски: DR-Baureihe V 100) са производство на източногерманските локомотивни фабрики VEB Lokomotiv und Elektrotechnishe Werke „Hans Beimler“ – Hennigsdorf bei Berlin (днес AEG – Schienenfahrzeuge) и VEB Lokomotivbau Karl Marx Babelsberg (днес несъществуваща). Те са четириосни и са предназначени за тежка маневрена работа. Локомотиви от този тип са изнасяни за железниците на Чехословакия и Китай, също и за различни промишлени предприятия. Произведени са общо 1145 единици от този клас:

  • 2 броя прототипа (1964);
  • 867 броя тип V 100.1 (серия DR V100.0, впоследствие серия 110.0) – (1965-78);
  • 59 броя тип V 100.2 за Китай – (1974–76);
  • 131 броя тип V 100.3 за Китай – (1977–82);
  • 68 броя тип V 100.4 (серия DR 111 – 37 локомотива, останалите за различни промишлени предприятия) – (1981–83);
  • 18 броя тип V 100.5 (като DR 110.9 – 11 локомотива 1976–83 и серия CSD T476 – 7 локомотива) – (1981);
Локомотив 56.000
Локомотив 204 492, еднакъв с експлоатираните в България
ПроизводителHans Beimler – Hennigsdorf и
LKM – Babelsberg
Производство1966 – 1985
Междурелсие1435 mm
Предназначениедизелов маневрен
Колоосна формулаB'B'
Период на експлоатацияот 1966 г.
Спецификации
Дължина13 940 / 14 240 mm
Ширина3100 mm
Височина4255 mm
Маса64 000 kg
Макс. скорост100 / 80 km/h
Служебно тегло64 000 kg
Сцепно тегло64 000 kg
Мин. диаметър в крива80 m
Мощност736 (987 hp) (DR 110);
750 (1010 hp) (DR 108);
883 (1184 hp) (DR 112);
1100 kW (1500 hp) (DR 114) kW
Тип предавкахидравлична
Натоварване на ос16 t
Диаметър на задвижващите колооси1000 mm
Тендер
Запас гориво2600 kg
Локомотиви V-100 в Общомедия

История редактиране

Локомотивът е създаден в средата на 60-те години за замяна на парните локомотиви в Deutsche Reichsbahn в Източна Германия. През 1964 г. е построен първият прототип (със синя ливрея) с двигател 900 к.с. (671 кВт), еднакъв със серия DR V-180. Нa следващата година е построен вторият прототип (с червена ливрея) с двигател 1000 к.с. (746 кВт). Двете машини не са взети от Deutsche Reichsbahn и по-късно са унищожени при избухнал голям пожар в завода в Котбус.

По-късно е построен още един прототип през 1966 г. (с номер V-100 003), като това е най-старият запазен локомотив от серията. През следващите години V-100 навлиза по цялата територия на Източна Германия, обслужвайки всякакви по вид влакове. При преномерацията в DR през 1970, серия V-100 става серия 110. Последният от основната серия от 867 локомотив за DR е построен през 1978 г. (№ № 110 001-171 и 110 201-896).

Следващите доставки за DR са 11 специални локомотива подсерия 110.9, с повишена мощност за обслужване на машини за поддръжка и за снегорини. Последната доставка е от 37 локомотива серия 111 за маневра, като на мястото на котела за влаково отопление е монтиран допълнителен баласт за увеличаване на сцеплението.

След Обединението на Германия (1990) и сливането на DR s DB все още действащите локомотиви са преномерирани по следния начин:

  • DR 108–110 – DB 298;
  • DR 110.9 – DB 710;
  • DR 111 – DB 293 (DR 110 без котел за отопление, за тежка маневрена работа);
  • DR 112 – DB 202 (DR 110 с двигатели с мощност 883 kW);
  • DR 114 – DB 204 (DR 110 с двигатели с мощност 1100 kW);
  • DR 115 – DB 204 (DR 114 с двигатели с мощност 1029 kW);
  • DR 199 – DB 299 (10 локомотива за междурелсие 1000 mm).
  • DB 203 е серия от изцяло модернизирани локомотиви от DR 112 (DB 202) с двигатели с мощност 1380 kW.

В България редактиране

Единствен собственик на локомотивите V-100 в България е DB Карго България. Оперират основно на територията на предприятието „Аурубис България“. До 2017 г. те са експлоатирани с номерата, които носят в Германия. След това са номерирани както следва:

Фабр. номер Експлоатационен номер в DR Експл. номер в DВ Експл. номер
в България
Бележки
първоначален
номер
след
преустройство
Първоначално
(2010-2017 г.)
след 2017 г.
11903/1968 110 065-0 201 065-0
298 065-4
Донор за рез. части,
намира се в Карлово.
12875/1971 110 366-2 114 366-8 204 366-9 98 52 0204 366-9 98 52 17 56 366-9 Работи на Пристанище Русе.
12908/1971 110 399-3 114 399-9 204 399-0 98 52 0204 399-0 98 52 17 56 399-0 Работи в Пирдоп.
13521/1972 110 482-7 114 482-3 204 482-4 От 2011 г. в Румъния с № 92 53 0845 001-2.
От 2016 г. донор за рез. части в България.
От декември 2021 г. се намира в Германия.
13524/1972 110 485-0 114 485-6 204 485-7 98 52 0204 485-7 98 52 17 56 485-7 От 2002 г. в Румъния с № V100.01.
От 2016 г. в Пирдоп, България.
От декември 2021 г. се намира в Германия
(донор за рез. части)
13531/1972 110 492-6 114 492-2 204 492-3 От 2003 г. в Нидерландия с име „Jacob Roggeveen“
(2012 – 2016 г.) – в Румъния (донор за рез. части),
от 2016 г. се намира в Карлово за рез. части
13910/1973 110 592-3 114 592-9 204 592-0 От 2010 г. в Румъния (донор за рез. части).
От 2016 г. в Карлово (за рез. части).
Нарязан декември 2021 г.
13923/1973 110 605-3 114 605-9 204 605-0 98 52 0204 605-0 98 52 17 56 605-0 От 2010 г. в Румъния с № 92 53 0845 002-0.
От 2016 г. в Пирдоп, България.
От декември 2021 г. се намира в Германия
(донор за рез. части)
13925/1973 110 607-9 114 607-5 204 607-6 98 52 0204 607-6 98 52 17 56 607-6 От 2010 г. в Пирдоп, България.
От декември 2021 г. се намира в Германия
(донор за рез. части)
13934/1973 110 616-0 114 616-6 204 616-7 98 52 0204 616-7 98 52 17 56 616-7 От 2003 г. в Нидерландия с име „Frans Naerebout“.
2009 – 2010 г. – в Румъния.
От 2010 г. се намира в България.
Работи в „Стомана индъстри“ АД - Перник
13944/1973 110 626-9 114 626-5 204 626-6 98 52 0204 626-6 98 52 17 56 626-6 От 2002 г. в Нидерландия с име „Johan Evertsen“.
През 2009 г. – в Румъния.
От 2010 г. се намира в България.
Работи в „Стомана индъстри“ АД - Перник
13959/1974 110 641-8 114 641-4 204 641-5 От 2010 г. се намира в България.
От 2016 г. в Румъния с № 92 53 0845 006-1.
Вероятно нарязан.
14361/1974 110 660-8 114 664-4 204 660-5 98 52 0204 660-5 98 52 17 56 660-5 От 2004 г. в Румъния с № V100.05.
От 2010 г. в Пирдоп, България.
Спрян от движение, намира се в Карлово.
14372/1974 110 671-5 115 671-1 204 671-2 98 52 0204 671-2 98 52 17 56 671-2 От 2010 г. в Румъния с № 92 53 0845 003-8.
От 2016 г. в България.
От декември 2021 г. се намира в Германия
(донор за рез. части).
14399/1974 110 698-8 114 698-4 204 698-5 98 52 0204 698-5 98 52 17 56 698-5 От 2002 г. в Румъния с № V100.02.
От 2010 г. в Пирдоп, България.
Спрян от движение, намира се в Карлово.
14411/1974 110 710-1 114 710-7 204 710-8 98 52 0204 710-8 98 52 17 56 710-8 От 2002 г. в Румъния с № V100.03.
От 2010 г. в Пирдоп, България.
14424/1974 110 723-4 114 723-0 204 723-1 От 2002 до 2009 г. в Унгария.
От 2009 до 2016 г. в Румъния с № 92 53 0845 005-3.
От 2016 г. в България (донор за рез. части),
намира се в Карлово.
14459/1974 110 758-0 114 758-6 204 758-7 От 2002 до 2011 г. в Румъния с № V100.04.
От 2011 г. с № 92 53 0845 006-1.
От 2016 г. в България (донор за рез. части),
намира се в Карлово.
14470/1975 110 769-7 114 769-3 204 769-4 От 2004 до 2010 г. в Румъния с № V100.06.
От 2010 г. в България (донор за рез. части),
намира се в Карлово.
15075/1975 110 803-4 114 803-0 204 803-1 От 2010 до 2016 г. в Румъния с № 92 53 0845 004-6.
От 2016 г. в България (донор за рез. части).
15077/1975 110 805-9 114 805-5 204 805-6 98 52 0204 805-6 98 52 17 56 805-6 2010 – 2021 г. в България.
От декември 2021 г. се намира в Германия (донор за рез. части).

Източници редактиране