Отваря главното меню

ФК Локомотив (Русе)

(пренасочване от Локомотив (Русе))

Локомотив е български футболен клуб от Русе. Предишни названия: ЖСК (1930 – 1945), Корабостроител (1992 – 1995). Участва в Трета аматьорска футболна лига.

Локомотив (Русе)
Прозвище Железничарите или Червено-черните
Основан 4 декември 1930 като „ЖСК“ – 2002
2016 -
Стадион Локомотив
градски стадион
Капацитет 10 000
20 000
Старши треньор Ивайло Кирилов
Първенство Трета лига
(Североизточна група)
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Локомотив е основан на 4 декември 1930 г. През 2002 г. клубът прекратява своето съществуване. На 23 юни 2016 г. на практика е възстановен, след като обединява спортно-техническите ръководства и състезателите на ФК Марисан (Русе) и ФК Русе.

ИсторияРедактиране

1930 – 1945 (ЖСК)Редактиране

Локомотив Русе е един от първите железничарски клубове в България. Клубът е формиран под името Железничарски спортен клуб (ЖСК) през 1928 – 1929 г. и след двегодишни спорове с ръководството на Русенска спортна област получава своята регистрация на 4 декември 1930 – тази дата се приема за рождена на ФК „Локомотив“ Русе.

Районът, който обхваща железничарският клуб се намира около ЛВЗ-Русе и стадион „Локомотив“, включително жилищните комплекси „Локомотив“ и „Възраждане“ до Захарния завод. Спортният екип на „ЖСК“ е доста оригинален – фланелки с шахматно наредени бели и черни квадрати, черни гащета с бели кантове и бели или черни чорапи.

Футболната топка влиза в тогавашната ж.п. работилница още през 1926 г., а през 1928 г. тук вече има сформиран футболен отбор. В първото ръководство на отбора влизат инженер Сотиров, инженер Петров, Ст. Доганов, Ив. Янъков и др.

Златното десетелитие на ЖСК е от 1939 до 1949 години, когато този отбор доказва, че е най-силния от всички русенски тимове и е неизменен челник в I-ва градска дивизия. Отборът е включен в градското първенство и в периода около Втората световна война достига до първите си големи успехи. Седем пъти е шампион на Русе и Русенска спортна област (1942 и веднъж на РОФГ (1950), 1943, 1946, 1947, 1948). В тези години Локомотив Русе записва и единствените си участия на най-високото ниво на българския футбол – Държавното първенство. Най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. В турнира за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) Локомотив (Русе) е полуфиналист през 1946) г. Носител на купата на „Екс тимовете“. През 1936 стават ведомствени шампиони като спечелват купата на Министерството на железниците побеждавайки на финала софийския „Локомотив“.

В края на 60-те ДФС „Локомотив“ организира турнир на ветераните, след които е излъчен състав на символичния отбор на ЖСК за периода 1930 – 1944:

  • 1. Стефан Калинов, Константин Николов и М. Куловски
  • 2. Стефан Чолаков, Христо Дочев и Йордан Денев
  • 3. Атанас Балбузанов и Св. Петров
  • 4. Стоян Русев и Св. Атанасов
  • 5. Любен Вълчев и Жечо Жечев
  • 6. Кирил Тодоров и Ив. Жечев
  • 7. Борис Дюлгеров и В. Денев
  • 8. Димитър Горбанов и Н. Маринов
  • 9. Георги Велков и Г. Милев
  • 10. Милко Милев и Димо Пасев
  • 11. Лазар Бешев и Атанас Черкезов

През 1944 г. клубът носи официално името „Локомотив“ (Русе).

1944 – 1972Редактиране

След промените в българския футбол през 1948 г. „Локомотив“ е разтурен, въпреки че е бил най-силния отбор в Русе по това време. На 16 февруари 1949 г. е взето решението за създаване на градско дружество за физическа култура и спорт „Дунав“ с председател Иван Василев, в което влизат пет дотогавашни футболни клуба – „Динамо“ (основан през 1944 г.), „Локомотив“ (основан като ЖСК през 1930 г.) и „Русенец“ (основан през 1947 г.), с.к. „Бенковски“ и „Партизанин“ (основан през 1945 г. (наследник на „Сава“)). Традицията е съхранена във футболния отбор на Спортния клуб при ЖП възел Русе, на чиято основа по-късно е формиран Локомотив (Русе). Обединението обаче е доста краткотрайно и още през есента на същата година „Дунав“ променя името си на „Торпедо“, с което е до 1957 година. След това обединения отбор се разпада на съответните секторни ДСО.

От 1952 г. „Локомотив“ се отделя като самостоятелен клуб.

През 1952 г. „железничарите“ записват първо участие в новоучредената през 1950 година „Б“ група, когато второто ниво на българския футбол е разделено на пет подгрупи – 6-о място в Североизточната „Б“ група. През 1954 и 1955-та железничарите се класират на два пъти на пето място в Североизточната „Б“ РФГ.

През месец май 1957 година се създават три градски дружества за физкултура и спорт в Русе: „Локомотив“, „Дунав“ и „Партизанин“, които се обединяват през 1959 г. под името „Дунав“ (Русе).

Оттук нататък „Локомотив“ продължава съществуването си като малък спортен клуб при ж.п. възел Русе. От 1956 година след отпадането си от „Б“ РФГ „железничарите“ играят в зоните до 1966 г., когато отново се завръщат в редовете на втория ни футболен ешелон. След което „Локомотив“ Русе се утвърждава като втори отбор на крайдунавския град и записва участия в първенствата на „Б“ и „В“ група, като най-големите постижения са 6-място в Северната „Б“ група през 1969/70 и 1971/72 г.

1972 – 1992Редактиране

От 1972 г. след обединението и създаването на транспортното дружество за физкултура и спорт – ТДФС „Дунав“ (Русе) до 1981 г. „Локомотив“ е колективен младежки тим към отбора на „Дунав“. През 1981 г. отново се възстановява ДФС „Локомотив“ и футболния клуб към него. Тогава „локомотивци“ играят във Ф РФГ, а през 1984 г. се завръщат отново в единната „Б“ РФГ. По това време старши треньор на отбора е м.с. Тодор Тодорв, а помощник треньор е Павел Малинов – бивши футболисти на Дунав и националния отбор. Така през 80-те години се ражда нова силна генерация футболисти на „железничарите“, които донасят на клуба успехи в турнира за „Купата на България“ – четвъртфинал през 1985/86 и „Купата на Съветската армия“ – четвъртфинали през 1984/85 и полуфинал през 1988/89.

Следват лутания нагоре-надолу. През 1985/86 след променливо представяне отпадат във В РФГ, а през 1987/88 след първо място в Североизточната „В“ РФГ се завръща в „Б“ група. Заслуга за това има треньорския екип Никола Христов – старши треньор и Атанас Цанов – треньор и тримата млади голмайстори Иван Игнатов – 8 гола, Томислав Господинов – 17 гола и Пламен Петков с 2 гола. Последният от тях е национален футболист в юношеския и младежкия състав на страната и участник във финалите на световните юношески първенства проведени съответно в СССР – 1985 г. и Чили – 1987 г.

Детско-юношеската школа създава и други национали: Сашо Тодоров и Димитър Тотев.

Следва слабо представяне и отново изпадане във „В“ РФГ. През сезон 1991/92 „железничарите“ печелят поредната си промоция в „Б“ група. Финансовата криза и оттеглянето на местното ръководство на БДЖ от клуба довеждат на стадион „Локомотив“ нови хора. За президент на клуба е избран директорът на „Русенска корабостроителницаПенко Димитров. Така в този период 1989 – 1992 те остават да ритат във „В“ РФГ.

1992 – 1995 (Корабостроител)Редактиране

Сериозни промени има в началото на сезона 1992/93 в „Б“ група. Клубът е преименуван на „Корабостроител“, а традиционните червено-черни цветове са заменени с бяло-сини. Въпреки това сезонът е повече от разочароващ – „Корабостроител“ завършва на предпоследното 19-то място и поради факта, че „Б“ група е разделена на две дивизии запазва професионалния си статут и за следващия сезон, където играе до 1998/99. В отбора е привлечен голмайсторът Стефан Юруков, направил по-късно кариера в Литекс (Ловеч). Юруков оправдава високата сума, платена за него, като бележи няколко гола за 5 мача. Тогава той счупва крак и отбора отново поема към дъното на класирането.

На полусезона „Корабостроител“ е на предпоследното място, но са привлечени опитният русенски треньор Никола Христов и няколко качествени футболисти – Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Михаил Христов и Христофор Цочев. Пролетния полусезон е направо впечатляващ. Изгрява звездата на Иво Георгиев, вкарвайки много голове, включително и няколко хет-трика. „Корабостроител“ се измъква от зоната на изпадащите и финишира по средата на таблицата за класиране. Следващия сезон 1994/95 е най-успешния. „Корабостроител“ е с най-силното нападение в групата – 67 гола, но шансът за влизане в „А“ група е пропуснат. Няколко кръга преди края на сезона „Русенска корабостроителница“ е обявена в несъстоятелност, а президентът Пенко Димитров е под арест. Ерата „Корабостроител“ приключва с извоюваното 5-то място в „Б“ група, постижение неповтаряно от 40 години (1955 г). Треньорът м.с. Никола Христов (бивш национал и централен нападател на „Дунав“ и „ЦСКА“) напуска, а с него и част от звездите на отбора. Иво Георгиев (бивш играч на „Дебрецен“, Унгария) става голмайстор на Локомотив за всички времена, през следващия сезон ще стане голмайстор на „А“ група със Спартак (Варна), записва и участия за националния отбор за ЕВРО'96. За треньор е назначен Павел Малинов.

1995 – 2002Редактиране

Президент на клуба става частния предприемач Орлин Танов. Името „Локомотив“ е върнато, а за треньор е назначен Георги Велинов. През сезон 1995/96 Локомотив финишира на 12-то място в „Б“ група, а през следващия сезон 1996/97 изпада в третото ниво на футбола ни.

Следват 5 години в първенството на Севериозточна „В“ група. Играчите са само юноши от школата на отбора. В последните 2 години са привлечени опитните Благовест Георгиев, Мирослав Енев, Самир Мастънов, Ценко Серафимов и др. През сезон 2000/01 Локомотив остава втори в крайното класиране, като обединен тим „Чикаго-Файър“ (Русе). През паузата клубът изпада в сериозна криза и е пред разпадане.

Тогава се обединява с друг русенски третодивизионен отбор – „Чикаго“ и под името „ЛОКОМОТИВ-Чикаго“ през сезон 2001/02, като печели безапелационно първото място. Преди новия сезон се оказва, че клубът няма финансова възможност да продължи участието си не само в професионалния футбол, но дори и на по-долното ниво.

Ръководителите на ФК „Локомотив-Чикаго“ предлагат на изпадналия също в тежка финансова криза градски съперник Дунав да се обединят и да направят общ клуб. Тази идея обаче е отхвърлена, тъй като юридически ПФК „Дунав“ е акционерно дружество с общинско участие 34%, а ФК „Локомотив-Чикаго“ е частен клуб. А в този момент Общината в Русе няма намерение да помага нито на „Дунав“, нито на „Локомотив-Чикаго“. В крайна сметка ПФК „Дунав“ успява за закърпи положението, а новоизбраният кмет на Русе Елеонора Николова е привлечена за каузата на „сините“. „Дунав“ доиграва сезона в „Б“ група и изпада във „В“ група, където не започва сезона, след което фалира и е закрит.

На 5 юли 2002 г. собствениците на клуба обявяват публично, че отбора няма пари да започне сезона и ще се откаже от участие в „Б“ група. Двамата съпрезиденти Орлин Танов и Венцислав Ангелов водят преговори с местни бизнесмени, изявили желание да поемат клуба в „Б“ група. Първоначално определената цена е била 100 000 долара, а впоследствие е смъкната до 70 000 долара. Сумата обаче е преценената като висока от кандидатите.

На 29 юли 2002 г. Орлин Танов обявява, че закрива клуба. Треньорите и футболистите, които не са получили заплати и премии още от миналия сезон, сега са освободени. От двамата съпрезиденти Танов се оттегля от футболния живот за известно време, а от началото на 2006 г. е спортно-технически директор на ФК „Дунав“ (Русе).

Периода след закриванетоРедактиране

Венцислав Ангелов възстановява предишния си клуб под името „Чикаго Файър“ и пуска отбори в детско-юношеските първенства, а за сезон 2006/07 предвижда клубът му да участва и с мъжки отбор в първенството на русенската областна група. Старши-треньорът Димитър Димитров – Кулеманс, под чието ръководство „железничарите“ спечелиха промоцията в „Б“ група, след известно време поема ФК „Приста 2000“ (кв.Средна кула, Русе), когото извежда до титлата в областната група през сезон 2004/05. От февруари 2006 г. се оттегля от треньорската професия и става председател на Областния съвет на БФС в Русе. Футболистите преминават със свободни трансфери в други клубове.

В периода 2002 – 2016 г. ФК „Локомотив“ практически не съществува.

През 2004 г. се създава ФК „Аристон“ (Русе), който играе срещите си от първенството на ст. Локомотив и градския стадион. Има спорни моменти дали Аристон е наследник на Локомотив Русе.

През юни 2016 г. клубът получава нова съдебна регистриция и възобновява своята дейност, като обединява спортно-техическите ръководства и състезателите на ФК „Марисан“ (Русе) и детско-юношеската школа на ФК Русе.

Същото се отнася и за настоящия „Локомотив“, който се образува през 2016 г. след обединението на „Марисан“ (Русе) и „Русе“ и се състезава в Трета лига.

НаименованияРедактиране

  • „ЖСК“ (4 декември 1930 – октомври 1945)
  • „Локомотив“ (октомври 1945 – 16 февруари 1949)
  • „Железничар“ (сектор на ФД „Дунав“) (16 февруари 1949 – октомври 1949)
  • „Торпедо“ (октомври 1949 – януари 1951)
  • „Локомотив“ (януари 1951 – 30 октомври 1972)
  • „Локомотив“ (спортен клуб към ТДФС „Дунав“) (30 октомври 1972 – 14 ноември 1979)
  • „Локомотив“ (14 ноември 1979 – август 1992)
  • „Корабостроител“ (август 1992 – юли 1995)
  • „Локомотив“ (юли 1995 – 16 юли 2001)
  • „Локомотив-Чикаго“ (16 юли 2001 – 29 юли 2002)
  • „Локомотив“ (23 юни 2016-досега) (след обединение на „Марисан“ и „Русе“)[1]

УспехиРедактиране

Национални

Международни

  •   3-то място и Бронзови медали (1): Световното железничарско първенство в Дуисбург, Германия (1991).

С най-много мачове за клуба е Александър Цонев със 199 мача, а с най-много голове за клуба е Иво Георгиев с 51 гола.

Ръководство и спортно-технически щабРедактиране

  • Председател на Управителния съвет: Петър Петров
  • Технически директор: Калоян Георгиев
  • Играещ старши треньор: Ивайло Кирилов
  • Лекар на отбора: Борис Попов

Състав 2017/2018Редактиране

Вратари
01   Димитър Лазаров
92   Радосвет Христов
Защитници
16   Борислав Джарнавлиев
04   Ивайло Иванов
08   Огнян Брайнов
03   Диян Руменов
21   Джан Али
05   Владимир Перчемлиев
Халфове
19   Живко Парашкевов
10   Мартин Недков
11   Стефан Митев
13   Мартин Рачев
23   Мартин Иванов
97   Динко Станчев
77   Валентин Валентинов
Нападатели
09   Сонер Хюсеин


Старши треньориРедактиране

Период Име
2016 – 2017 Борислав Богомилов
2017 – Ивайло Кирилов

Известни футболистиРедактиране

  • Мильо Милев
  • Стефан Калинов
  • Стоил Русев
  • Димитър Гурбанов
  • Лазар Башев
  • Продан Новаков
  • Атанас Черкезов
  • Димитър Пасев
  • Ганчо Василев
  • Кирил Пенев
  • Иван Дишлиев
  • Йордан Цонев
  • Демостен Яков
  • Ремзи Нуриев
  • Александър Цонев
  • Ценко Георгиев
  • Никола Неделчев
  • Никола Ветронов
  • Димитър Митов
  • Тихомир Гьоков
  • Евтим Николов
  • Станчо Димитров
  • Методи Методиев
  • Христо Станчев
  • Димитър Андонов
  • Благой Ковачев
  • Никола Йорданов
  • Борислав Богомилов
  • Тома Филипов
  • Благовест Георгиев
  • Красимир Колев
  • Евгени Игнатов
  • Борислав Стоянов Димитров
  • Илиян Минчев
  • Станислав Пашев
  • Сашо Тодоров
  • Румен Монев
  • Костадин Аврамов
  • Пламен Петков
  • Илия Янков
  • Димитър Тотев
  • Красимир Дончев
  • Мариян Тодоров
  • Христофор Цочев
  • Иво Георгиев
  • Симеон Кръстев
  • Иван Близнаков
  • Михаил Христов
  • Стефан Митов
  • Ценко Серафимов
  • Илиян Памуков
  • Николай Боянов
  • Величко Великов
  • Пламен Кръстев
  • Владислав Митков Иванов
  • Петър Огнянов Димитров
  • Вихрен Узунов
  • Мирослав Великов
  • Мартин Керчев

Известни треньориРедактиране

  • Георги Пармаков
  • Кирил Манев
  • Венци Начев
  • Петър Флоров
  • Енчо Калайджиев
  • Петър Пенев
  • Васил Разсолков
  • Атанас Цанов
  • Тодор Тодоров
  • Никола Христов
  • Ремзи Нуриев
  • Георги Велинов
  • Борислав Богомилов

Треньорите ръководили отбораРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране