Лолмалазин е третата по височина планина в Танзания и най-високата по рифта Грегъри. Представлява широк загастнал щитовиден вулкан, намиращ се във високопланинските кратерни земи, които заемат територии по протежение на попадащата в Танзания част от Източноафриканския рифт. Това е зона, простираща се от Джибути до Мозамбик, в която се срещат Африканската и Сомалийската континентални плочи. Тяхното бавно раздалечаване е довело до формирането на огромен разлом и поредица от планински и вулканични образувания. Голяма част от тези структури са създадени при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома.[1]

Лолмалазин
-3.0517° с. ш. 35.8167° и. д.
Местоположение в Танзания
Общи данни
Надм. височина3648 m
МестоположениеТанзания
ПланинаРифтът Грегъри
Типщитовиден вулкан
Друга информация
Посл. изригванеПлиоцен
Планината Лолмалазин

Описание редактиране

Лолмалазин е вулканът, разположен в най-голяма близост до кратера Нгоронгоро. Намира се на юг от него и административно попада в регион Аруша. На 6 km западно от Лолмалазин е разположен допълнителният вулканичен връх Олсируа с надморска височина 3150 m, който е отделен от него с ниска седловина. Северните склоновете на планината започват да се издигат непосредствено от ръба на кратера Нгоронгоро. Югоизточните и източните са стръмни, покрити с гъсти гори и прорязани от дълбоки клисури.[2] Там където склоновете на вулканите Лолмалазин, Олмоти, Емпакай и Лозируа се събират при външния ръб на кратера Нгоронгоро се формира плитката тревиста депресия Ембулбул. В нея се събират и потичат надолу голяма част от водите от подножията на тези планини.[3]

Параметри редактиране

Върхът на планината се издига на 3648 m над морското равнище и на 2600 m над нивото на Източноафриканска рифтова долина. Кратерът на вулкана отдавна е изравнен под влияние на механични външни въздействия, а основата на планината има приблизителен диаметър от 25 km.[2]

Геология редактиране

И при двата върха – този на Лолмалазин и на Олсируа се наблюдава оголване на някои геоложки пластове в най-високите части. Доминиращ тип скали са базалтът и трахитът, които са по двата върха във вид на агломерати. Източните склонове са формирани от базалт, трахибазалт и анкарамит и се оголват в стръмните склонове на рифта над Енгарука. Тези скали се срещат тук и като големи скални блокове както и по други места по близките високопланински кратерни земи. В някои части на склоновете в зоната между Енгарука и малкото градче Мто уа Мбу се наблюдават единични находища от пикробазалт, базанит и нефелинит.[2]

Предполага се, че вулканът е изригнал за последен път през Плиоцена.[2]

Население редактиране

Областта не е обявена за национален парк, тъй като склоновете на вулкана и териториите около тях са гъсто населени от масаите. Тук има много техни села, а околните терени се ползват за паша на стадата им.[4]

Източници редактиране

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.