Ломец

село в община Троян, обл. Ловеч

Ломец е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч. Разположено в полите на Троянския Балкан, Ломец е подходящо място за отдих и развлечение.

Ломец
България
42.9921° с. ш. 24.6481° и. д.
Ломец
Област Ловеч
42.9921° с. ш. 24.6481° и. д.
Ломец
Общи данни
Население241 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище23,613 km²
Надм. височина403 m
Пощ. код5669
Тел. код06956
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ44241
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП – Обединена левица; 2011)

География

редактиране

Село Ломец се намира в планински район. През него минават река Джура и река Ладъна, които се вливат в малък вир, наричан от местните „Топърлак“.

Има исторически находки, които сочат, че на мястото, където е селото, е имало каменоломна, откъдето са се добивали камъни за Римската империя, използвани при строителството на крайпътни станции и укрепления, чрез които се е осъществявала охрана и контрол над пътищата. Изключителен интерес в село Ломец представляват разкопките на крайпътна станция – крепостта Состра. На разкопките са открити много ценни находки – съдове, монети, каменни паметници с надписи. Паметниците се съхраняват в Музея на занаятите – гр. Троян. Проучванията на крепостта се провеждат от Национален исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов.

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 269 100,00
Българи 199 73,97
Турци 59 21,93
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,0
Неотговорили 8 2,97

Културни и природни забележителности

редактиране

В землището на с. Ломец е била разположена римската крепост Состра[1] II – V в. – Името на римската крайпътна станция Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` – източно от с. Бели Осъм, Троянско). Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`.

Личности

редактиране
  • Илия Маринов Иванов – Деян, партизанин
  • Д-р Тодор Димитров – виден български инженер и революционер
  • Пенчо Балкански – български художник, фотограф, график и живописец
  • доц. д-р инж. Цочо Цанков – дългогодишен ръководител на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ при УАСГ
  • Тодор Додев Христов – дипломат от кариерата, секретар на посолствата на България в Турция, Гърция, Франция, Куба и посланик в Ливан
  • Васил Христов Василковски – първи шампион по Биатлон на България от 1962 година. Участник в Зимните олимпийски игри през 1976 година в Австрия и през 1984 година в Югославия.
  • Полковник Димитър Хинков – композитор, диригент на Военен оркестър и на Хорът на запасните офицери в София.
  • Полковник Димитър Колев-Бързака – летец първи клас, командир на авиополка в Безмер.
  • Иван Донковски (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)