Лонг Айлънд
Лонг Айлънд (на английски: Long Island; в превод: „Дълъг остров“) е остров в щата Ню Йорк, САЩ.[1]
Има население от 7 536 000 жители и обща площ от 3 567 км² (1 377 мили²), което го прави най-големият остров в континенталните Съединени щати, както и най-населеният американски остров изобщо. Островът е дълъг 190 км (118 мили) и е отделен от континента от протоците Ийст Ривър и Лонгайлъндски проток.
В най-западната (1/5) част на острова се намират териториално-административните райони на град Ню Йорк Бруклин и Куинс, а централните и източните части на Лонг Айлънд са заети от окръзите Съфолк и Насау.
В културен аспект разговорно под Лонг Айлънд се има предвид само окръзите Съфолк и Насау, въпреки че Бруклин и Куинс също се намират географски на острова, но административно са част от град Ню Йорк.