„Лос Анджелис Лейкърс“ (на английски: Los Angeles Lakers – езерняците от Лос Анджелис) е професионален баскетболен отбор в НБА от град Лос Анджелис, Калифорния. Играят домакинските си мачове и се подготвят в Стейпълс център, зала, която делят с друг отбор от НБА – Лос Анджелис Клипърс и още няколко други градски отбора в различни видове спорт.

Los Angeles Lakers
Информация
КонференцияЗападна
ДивизияТихоокеанска
Основан1946 (в НБА от 1948)
ИсторияDetroit Gems (1946 – 1947)
Minneapolis Lakers (1947 – 1960)
Los Angeles Lakers (1960– )
ЗалаCrypto.com Арена
ГрадЛос Анджелис, Калифорния
Цветове на отборалилаво, златно и бяло
     
СобственикДжери Бъс
ПрезидентМич Купчак
ТреньорФранк Фогел
Титли18
НБЛ: 1 (1948)
БАА/НБА: 16 (1949, 1950, 1952, 1953, 1954, 1972, 1980, 1982, 1985, 1987, 1988, 2000, 2001, 2002, 2009, 2010, 2020)
Шампиони на конференцията33
НБЛ: 1 (1948)
БАА/НБА: 31 (1949, 1950, 1952, 1953, 1954, 1959, 1962, 1963, 1965, 1966, 1968, 1969, 1970, 1972, 1973, 1980, 1982, 1983, 1984, 1985, 1987, 1988, 1989, 1991, 2000, 2001, 2002, 2004, 2008, 2009, 2010, 2020)
Шампиони на дивизията25 (1971, 1972, 1973, 1974, 1977, 1980, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 2000, 2001, 2004, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2020, 2023)
Уебсайтlakers.com
Домакин jersey
Team colours
Домакин
Гост jersey
Team colours
Гост
Los Angeles Lakers в Общомедия

През 1947 г. Бен Бергър и Морис Чалфън купуват наскоро разпадналия се отбор Детройт Джемс (Detroit Gems)[1] за „Националната баскетболна лига“ (NBL) за паричната сума от $15,000 от собственика му Маури Уинстън.[2] Спортният журналист от Минеаполис Сид Хартмън играе ключова рола зад кулисите в сключването на сделката и създаването на новия тим.[3] Вдъхновен от прозвището на Минеаполис „Земята на 10,000 езера“ към името на отбора е прибавено Лейкърс (Lakers), което значи Езерняците.[4][5] Хартман помага за наемането на Джон Къндла от колежа „Св. Томас“ за техен първи треньор, като организира среща с него и ръководството и хонорара на треньора.[6][7]

Лейкърс има утвърден състав, който включва нападателя Джим Полард, капитана Херм Шефер и централния защитник Джордж Майкън, които стават най-главните играчи в НБЛ.[8] През първия сезон те водят с рекордния резултата 43–17. По-късно печелят шампионата на НБЛ за сезона.[9]

През 1948 г. Лейкърс се местят от НБЛ в „Баскетболната асоциация на Америка“ (БАА) (Basketball Association of America (BAA)). Микън бележи средно 28.3 точки на всяка игра, което е рекорд за новата асоциация. На финала се изправят срещу Уошингтън Кепитълс, които са победени с четири на два сета.[10] Следващият сезон отборът подобрява резултата си с 51–17 и взима отново победата.[11]

Минеаполис Лейкърс печели 5 шампионски титли на НБА (1949 – 50, 1952 – 54), воден от легендарния си център Джордж Майкан. След оттеглянето на Майкан в средата на 50-те години, отборът губи популярност в Минеаполис, което кара собствениците му да го преместят в Лос Анджелис през 1960 г.

Въпреки че през 60-те години в Лос Анджелис Лейкърс играят някои от най-големите звезди на НБА – Джери Уест (който е изобразен и на логото на лигата), Елджин Бейлър, Уилт Чембърлейн и Гейл Гудрич, отборът успява да спечели само 1 шампионска титла (1972). През този сезон Езерняците печелят и 33 поредни победи, което е абсолютен рекорд в историята на всички американски професионални спортни лиги.

В средата на 70-те години в Лос Анджелис идва най-голямата звезда на НБА – Карийм Абдул-Джабар, но Езерняците успяват да се върнат на финалите и да спечелят отново титлата едва през 1980 г., когато в отбора и лигата дебютира Меджик Джонсън. Начело с Меджик, Карийм, Джеймс Уорти и треньора Пат Райли, Езерняците играят може би най-красивия баскетбол в историята на лигата, донесъл им прякора Show Time (Време за шоу), както и още 4 шампионски титли (1982, 1985, 1987 – 88) и 4 загубени финала през 80-те години.

В началото на новия век триото Шакил О'Нийл, Коби Браянт и треньора Фил Джексън отново връщат Лос Анджелис Лейкърс на върха в лигата. Езерняците печелят три пъти поред титлата в НБА (2000 – 02), но през 2004 г. изненадващо губят на финала от Детройт Пистънс. Загубата слага край на ерата на Шак в Лос Анджелис и той е продаден на Маями Хийт след сканадал със съотборника си Коби Брайънт.

Езерняците имат общо 17 шампионски титли в НБА – споделен рекорд с Бостън Селтикс. Лос Анджелис държи рекорда за най-много финали в лигата (28), както и най-много победи през редовните сезони в историята на НБА.[12]

Съперници

редактиране

Съперничеството между Бостън Селтикс и Лейкърс е едно от двете най-важни и знакови баскетболни вражди в историята на НБА. Наричано е „най-доброто съперничество в НБА“.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. „DETROIT GEMS HISTORY“ // NBA Hoops. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  2. Schumacher 2008, с. 93 – 4.
  3. Lazenby 2005, с. 19.
  4. Reavis, Tracey in Sacchare (ed) (2000). p. 95
  5. „ 1956 – 57 Minneapolis Lakers Roster and Stats “ // basketball-reference.com. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  6. Lazenby 2005, с. 18.
  7. Hartman, Sid. „Getting John Kundla to coach Minneapolis Lakers no easy task“ // StarTribune, 2 юли 2016. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  8. „Minneapolis Lakers“ // Sports Ecyclopedia. Посетен на 23 октомври 20123. (на български)
  9. Lazenby 2005, с. 27.
  10. Lazenby 2005, с. 31.
  11. Lazenby 2005, с. 40, 42.
  12. „NBA's Best Rivalries“ // Sports Illustrated. Архивиран от оригинала на 23 февруари 2013. Посетен на 23 октомври 2013. (на английски)

Библиография

редактиране