Отваря главното меню

Лотар Херберт Матеус (на немски: Lothar Herbert Matthäus) е германски футболен треньор и един от най-успешните германски футболисти за всички времена. Той има рекордните 150 участия и 23 гола с германския национален отбор по футбол. Световен (1990) и европейски (1980) шампион по футбол с Германия. Многократен шампион и носител на купата на Германия, шампион на Италия. Матеус е един от двамата играчи, участвали на пет световни първенства. Освен това, той има и най-много мачове на световни финали – 25.

Златна топкаBallon d'Or simple.svg
Flag of Germany.svg Лотар Матеус
Lothar Matthäus in Sofia.jpg
Лична информация
Роден Лотар Херберт Матеус
21 март 1961 г. (58 г.)
Ерланген, Flag of Germany.svg ФРГ
Ръст 174 см
Пост Полузащитник / либеро
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1979–1984
1984–1988
1988–1992
1992–2000
2000
Общо:
Flag of Germany.svg Мьонхенгладбах
Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
Flag of the United States.svg Метростарс
162
113
115
189
16
595
(36)
(57)
(40)
(28)
(0)
(161)
Национален отбор
1979–1983
1980–2000
Flag of Germany.svg Германия до 21 г.
Flag of Germany.svg Германия
15
150
(2)
(23)
Треньор
2001–2002
2002–2003
2003–2005
2006
2006–2007
2008–2009
2010–2011
Flag of Austria.svg Рапид Виена
Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg Партизан Белград
Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Brazil.svg Атлетико Паранаенсе
Flag of Austria.svg Ред Бул Залцбург
Flag of Israel.svg Макаби Нетания
Flag of Bulgaria.svg България
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Лотар Матеус в Общомедия

Спечелва Златната топка за 1990 г. Носител на купата на УЕФА през 1992 с Интер.

От 21 септември 2010 до 19 септември 2011 година, Матеус е старши треньор на Националния отбор по футбол на България.

Съдържание

КариераРедактиране

Матеус е роден на 21 март 1961 г. в Ерланген и започва кариерата си в Херцогенаурех. На 18 г. той се мести в Борусия (Мьонхенгладбах). В края на първия си сезон като професионалист той попада в състава на ФРГ за Евро 1980, където немците печелят титлата. Матеус влиза в игра като резерва при победата с 3:2 над Холандия, но се включва много неуспешно. При 3:0 за немците той предизвиква дузпа. Резултатът е намален, „лалетата“ бележат и втори гол и в крайна сметка ФРГ едва успява да измъкне победата. Халфът повече не влиза в игра на турнира. Все пак 2 години по-късно Матеус дебютира и на световно първенство при победата с 4:1 над Чили. През 1984 г. той се мести в Байерн Мюнхен. При това за предстоящия трансфер се разчува далеч преди края на сезона. По ирония на съдбата двата тима се срещат във финала за Купата на Германия. Резултатът е 1:1 и се налага изпълнение на дузпи. Матеус пропуска решаващият удар за Борусия. Никой не се осмелява да го обвини в опит да се хареса на новите си работодатели, но историята оставя неприятен привкус.

 
Матеус ръководи българският национален отбор, по време на приятелската среща със Сърбия, завършила със загуба 0-1, 17 ноември 2010 година, национален стадион "Васил Левски", София.

През 1986 г. в Мексико Матеус вече е твърд титуляр в националния отбор. ФРГ стига до финала, но губи с 2:3 от Аржентина на Диего Марадона. Именно на Матеус е поверена задачата да пази гениалния аржентинец. Като цяло германецът се справя, но в 85-ата минута Диего хвърля прецизен пас към Буручага, който бележи победния гол.

До световното първенство в Италия през 1990 Матеус вече се е преместил в Интер, с който става шампион през 1989. Повечето си мачове на шампионата на планетата пък ФРГ играе на стадион „Сан Сиро“ в Милано и Матеус, както и съотборниците му в Интер Андреас Бреме и Юрген Клинсман, се представя отлично. Германците изригват още в първия си мач на първенството. Югославия е отнесена с 4:1, а Матеус отбелязва два гола. Същата година той печели „Златната топка“. С помощта на халфа Интер печели Купата на УЕФА, но през 1992 г. се разделя с него. Матеус получава тежка травма и се завръща в Байерн Мюнхен. Впоследствие обаче шефовете на миланския клуб остават крайно изненадани от бързото възстановяване на халфа.

 
Лотар Матеус отбелязва дузпата срещу България на 10 юли 1994 г. в четвъртфиналния мач на Джайънт Стейдиъм.

На световното първенство в САЩ Матеус вече играе като централен защитник, но Германия отпада изненадващо от България. Той записва пето участие на шампионат на планетата 4 години по-късно и установява рекорда си за най-много срещи на световни финали. Матеус е повикан от селекционера Берти Фогтс за заместник на контузения Матиас Замер след продължително отсъствие от бундестима, но не успява да предотврати провала 0:3 срещу Хърватия на 1/4 финалите.

През 1999 е капитан на Байерн във финалът на Шампионската Лига, загубен с 2-1 от Манчестър Юнайтед. През 2000 отива да играе в американският Метростарс, където завършва кариерата си.

Като треньорРедактиране

След прекратяване на активната си спортна кариера Матеус се отдава на треньорската професия. Първият отбор, който поема е СК Рапид Виена (6 септември, 2001- 10 май, 2002). Следват Партизан Белград (22 декември, 200213 декември, 2003) и Атлетико Паранаензе (1 февруари, 2006). Матеус води и националния отбор по футбол на Унгария от 1 януари, 2004 до 31 декември, 2005.

От 21 септември 2010 г. е назначен за национален селекционер на България. Дебютът му е изненадващо добър — след като една година националния отбор по футбол не е имал победа, под ръководството на Матеус националите записват 2 победи. 0:1 срещу Уелс в квалификациите за Евро 2012 и 0:2 в приятелски мач срещу Саудитска Арабия. На 19 септември 2011 година Матеус е освободен от поста[1]. Кариерата на Матеус в България завършва неприятно, оставяйки горчиви спомени у германеца. [2]

ИзточнициРедактиране

  1. БФС освободи Лотар Матеус като национален селекционер. // Дневник.БГ. Икономедия АД, 19 септември 2011. Посетен на 21 септември 2011.
  2. Матеус с разкрития за ”авантюрата” си в България. // Дир.бг. Дир.бг, 26 октомври 2012. Посетен на 26 октомври 2012.

Външни препраткиРедактиране