Лотос
род растения
Лотос (Nelumbo) е род водни растения от семейство Лотосови (Nelumbonaceae). Единствен род в семейството. Има два вида, единият разпространен в Азия, другият в Северна Америка.
Лотос | ||||||||||||||
Индийски лотос (N. nucifera) | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Adans., 1763 | ||||||||||||||
Лотос в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
В историята
редактиране- В Древен Египет с образа на лотоса са се свързвали творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Лотосът е цвете, което е свещено за древните египтяни. Той е символ на красотата, чистотата, стремежа към светлина и по-добър свят. Изображението на лотос се среща в цялото египетско изкуство — като се започне с лотосовидните капители на храмовите колони и се завърши с тоалетните съдове и накитите.
- В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма. Олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и свята сила. Според древните китайци, на западното небе, в лотосовия рай се намира лотосовото езеро.[1]
- В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, сътворението на света. В него виждали символ на Вселената, изображение на земята, която плува, подобно на цвета, по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето, разположена по средата, е планината на боговете Меру.[2]
- Лотосова сутра е една от най-популярните и с огромно значение сутри в Махаяна традициите на будизма.
- Лотосовата ступа е известен вид ступа – постройка с конусовидна или пирамидална форма, разпространена в будизма.
Видове
редактиране- Nelumbo lutea – Американски лотос
- Nelumbo nucifera – Свещен лотос
Други
редактиранеНа лотоса е наречена улица в квартал „Горна баня“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ Мифы народов мира онлайн, архив на оригинала от 26 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090726065637/http://www.edic.ru/myth/art_myth/art_13102.html, посетен на 7 юни 2009
- ↑ Дж. К. Купър. Енциклопедия на традиционните символи. Изд. Петър Берон. София, 1993, стр. 120.