Отваря главното меню
Военен плакат, насърчаващ лоялността към армията и Червения кръст

Лоялността, най-общо, е преданост и вярност към нация, кауза, философия, държава, група или човек[1]. Философите не са единни в това кой може да бъде обект на лоялност. Според едни, лоялността е строго междуличностна и обект на лоялност може да бъде само друг човек. Според други, обектът може да бъде и друг, например в правото и политическата наука лоялността е вярност на индивида към нацията му по рождение или към нацията, към която се присъединява доброволно чрез полагане на клетва (натурализация).

Историческа концепцияРедактиране

Западен святРедактиране

Класическата трагедия често се основава на конфликта, произтичащ от раздвоена лоялност. Евтифрон, един от ранните диалози на Платон, се основава на етичната дилема пред Евтифрон, възнамеряващ да обвини в убийство собствения си баща, причинил смъртта на роб поради небрежност.

В Евангелието от Матей 6:24 Исус заявява: „Никой не може да служи на двама господари. Или ще мрази единия, а другия ще обича, или ще бъде посветен на единия, а другият ще презира.". Това е свързано с властта на господаря над слугите си (според Ефесяни 6:5), който според библейския закон дължи неразделна лоялност към своя господар (според Левит 25:44 – 46).[2] От друга страна, „Отдайте на кесаря“ на синоптичните евангелия, признава възможността за отделна лоялност (светска и религиозна) без конфликт, но ако лоялността към човека противоречи с лоялността към Бога, последната има предимство.[3]

Енциклопедия Британика, XI издание, определя лоялността като „вярност към суверенното или установено правителство на своята страна“, както и „лична отдаденост и почит към суверенното и кралското семейство“. Тя проследява думата „лоялност“ до XV век, като отбелязва, че тя се отнася предимно до вярност в служенето, в любов или в клетва, която човек е направил. Смисълът, който Британика дава като основна, се дължи на промяна през XVI век, като отбелязва, че произходът на думата е в старофренското „loialte“, което от своя страна се корени в латинското „lex“, което означава „закон“. Който е лоялен, във феодалния смисъл на вярността, има пълни законни права вследствие на вярността си към феодала. Следователно Британика от 1911 г. извежда своето първоначално значение на лоялността към монарха[4]

Източна АзияРедактиране

Лоялността е измежду многото добродетели на конфуцианството, което означава да се направи най-доброто, което можеш да направиш за другите.

Лоялността е най-важната и често подчертана добродетел в Бушидо. В комбинация с шест други добродетели, които са праведност (義), смелост (勇), доброта, (仁), уважение (礼), искреност (誠), и чест (名誉), те формират кода на Бушидо: „По някакъв начин е имплантиран в хромозомния им грим, за да бъде лоялен“[5].

Съвременни концепцииРедактиране

Джосая Ройс представя различна дефиниция на концепцията за лоялност в книгата си от 1908 г. „Философията на лоялността“. Според Ройс, лоялността е основна добродетел, „сърцето на всички добродетели, централното задължение сред всички задължения“. Ройс представя лоялността, която определя в дълбочина, като основен морален принцип, от който всички други принципи могат да бъдат изведени[6]. Кратката дефиниция, която той дава на идеята е, че лоялността е „желаната и практична и задълбочена преданост на човека към каузата“[7][6]. Лоялността е решителна в това, че тя не е просто случаен интерес, а цялостна ангажираност към каузата[8].

 
Кучето Фокси охранява тялото на своя господар Чарлз Гоу, Едуин Ландсир, 1829

При животнитеРедактиране

Животните, като домашни любимци, имат силно изразено чувство за лоялност към хората. Известни случаи са Грейфрайърс Боби, скай териер, който стоял на гроба на господаря си четиринадесет години; Хачико, куче, което се завръща на мястото, където се среща с господаря си всеки ден в продължение на девет години след смъртта му[9]; и Фокси, шпаньол, принадлежащ на Charles Gough, който е останал от страна на мъртвия си господар в продължение на три месеца на Helvellyn в Lake District през 1805 г. (въпреки че е възможно Фокси да е ял от тялото на Gough).

В Махабхарата праведният цар Юдхиштира се появява при вратите на Небето в края на живота си с бездомно куче, което е взел по пътя като спътник, като преди това е загубил починалите си братя и жена. Богът Индра е готов да го приеме в Рая, но отказва да приеме кучето, затова Юдхиштира отказва да изостави кучето и се готви да се откаже от вратите на Небето. Тогава кучето се разкрива като проявление на Дхарма, богът на правдата и справедливостта, и се оказа неговото обожествено Аз. Юдхиштхира влиза в небето заедно с кучето си, бога на праведността[10][11]. Юдхиштира е известен с епитета Дхармапутра, владетелят на праведния дълг.

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ИзточнициРедактиране

  1. Loyalty definition and meaning – Collins English Dictionary. Посетен на October 15, 2018.
  2. White, Edward J.. The Law in the Scriptures: With Explanations of the Law Terms and Legal References in Both the Old and the New Testaments. The Lawbook Exchange, Ltd, 2000. ISBN 978-1-58477-076-3. с. 295.
  3. Christian political thought. // Western Political Thought. Atlantic Publishers & Distributors, 1998. ISBN 978-81-7156-683-9. с. 220 et seq.
  4. Vandekerckhove, Wim. Whistleblowing and organizational social responsibility: a global assessment. Ashgate Publishing, Ltd, 2006. ISBN 978-0-7546-4750-8. с. 127 et seq.
  5. Hurst, G. Cameron. Death, Honor, and LoyalityШаблон:Sic: The Bushidō Ideal. // Philosophy East and West 40 (4). October 1990. DOI:10.2307/1399355. с. 511 – 527.
  6. а б Thilly, Frank. Review of The Philosophy of Loyalty. // Philosophical Review 17. 1908.
    reprinted as Thilly, Frank. Review of The Philosophy of Loyalty. // Critical responses to Josiah Royce, 1885 – 1916. Т. 1. Continuum International Publishing Group, 2000. ISBN 978-1-85506-833-9.
  7. Kleinig, John. Loyalty. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2007-08-21.
  8. Mullin, Richard P.. Josiah Royce's Philosophy of Loyalty as the Basis for Democratic Ethics. // Democracy and the post-totalitarian experience. Т. 167. Rodopi, 2005. ISBN 978-90-420-1635-4. с. 183 – 84.
  9. Katharine Rogers. First Friend. // April 2010.
  10. Mahabharata, book 17, ch. 3
  11. Bennett, supra, pp. 684 – 85
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Loyalty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.