Лугунци (дем Мъглен)

село в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (община Велес).

Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,[1] на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini, на румънски: Lugunța) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Лугунци
Λαγκαδιά
— село —
Гърция
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Централна Македония
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Воденско
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областВлахомъглен
Надм. височина610 m
Население69 души (2021 г.)
Лугунци в Общомедия
Карта на Влахомъглен

Георгафия

редактиране

Селото е разположено на 610 m надморска височина в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 km североизточно от Къпиняни. На 2 km южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 km на север е границата със Северна Македония.[2]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1890 година в селото е отворено румънско училище, което работи периодично до 1910 година. В едната от двете църкви на селото се служи на румънски, а в другата „Свети Никола“ на гръцки и за кратко на румънски.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

 
Паметник в Лугунци

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите.[2]

От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лугунци има 50 къщи власи християни.[12]

В 1925 година около 70 семейства се изселват в Румъния и са настанени в добруджанските села Сансалай, Капакли и Казмир. На тяхно място са настанени няколко семейства понтийски гърци, бежанци от Турция,[2] които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[13] В 1926 година името на селото е сменено на Лангадия.[14]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато много от жителите му бягат в Югославия, а по-малка част са заселени в мъгленските полски села. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 83 гърци бежанци и 480 власи.[2]

След нормализирането на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]

Лугунци към началото на XXI век е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[15]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 633[2] 406[2] 331[2] 543[2] 0[2] 135[2] 160[2] 99[2] 90[2] 89 82

Личности

редактиране
Родени в Лугунци
  •   Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  •   Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас[17]
  •   Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет
  •   Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •     Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк
  •     Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[18]
  •   Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[17]
  •   Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[15]
  •     Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
  •   Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[17]
Починали в Лугунци
  •   Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
  3. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. Περίκλεια.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
  15. а б Η Λαγκαδιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
  17. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  18. Documente berciu biserici[неработеща препратка]
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5