Лугунци (дем Мъглен)

село в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (община Велес).

Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,[1]на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Лугунци
Λαγκαδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 610 m
Население 82 души (2011 г.)
Карта на Влахомъглен.

ГеоргафияРедактиране

Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 километра североизточно от Къпиняни. На два километра южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 километра на север е границата със Северна Македония.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен.

Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1890 година в селото е отворено румънско училище, което работи периодично до 1910 година. В едната от двете църкви на селото се служи на румънски, а в другата „Свети Никола“ на гръцки и за кратко на румънски.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лугунци има 50 къщи власи християни.[11] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[12]

Лугунци към началото на XX век е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[13]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 89 82

ЛичностиРедактиране

Родени в Лугунци
  •   Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  •   Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас[15]
  •   Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет
  •   Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •     Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк
  •     Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[16]
  •   Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[15]
  •   Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[13]
  •     Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
  •   Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[15]
Починали в Лугунци
  •   Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  10. Περίκλεια.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. а б Η Λαγκαδιά. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
  15. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  16. Documente berciu biserici[неработеща препратка]
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5