Лудвиг Вилхелм Баварски

Лудвиг Вилхелм Карл Норберт Теодор Йохан Баварски (на немски: Ludwig Wilhelm Karl Norbert Theodor Johann Herzog in Bayern; * 17 януари 1884 в дворец Тегернзе; † 5 ноември 1968 във Вилдбад Кройт) от фамилията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер) е херцог на Бавария.[1]

Лудвиг Вилхелм Баварски
Ludwig Wilhelm, Duke in Bavaria.jpg
Лудвиг Вилхелм Баварски
Роден
Починал
Погребан Тегернзе (Германия), Германия
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Карл Теодор Баварски
Лудвиг Вилхелм Баварски в Общомедия

БиографияРедактиране

Той е големият син на херцог Карл Теодор Баварски (1839 – 1909), известен немски очен лекар, и втората му съпруга инфантата Мария Жозе Португалска (1857 – 1943), дъщеря на португалския крал Мигел I (упр. 1828 – 1834). Леля му Елизабет (Сиси) (1837 – 1898) е съпруга на австрийския император Франц Йозеф I (1830 – 1916). Сестра му Елизабет Габриела (1876 – 1965) е омъжена 1900 г. за крал Алберт I от Белгия (1875 – 1934). Сестра му Мария Габриела (1878 – 1912) е омъжена 1900 г. за трон-принц Рупрехт Баварски (1869 – 1955).

Лудвиг Вилхелм Баварски се жени на 19 март 1917 г. във Вилдбад Кройт 1917 г. за принцеса Елеонора Анна Луция фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 13 април 1880 в Мюнхен; † 20 февруари 1965, Вилдбад Кройт), вдовица на 4. княз Ото Виктор II фон Шьонбург (1882 – 1914, убит в битка при Реймс), дъщеря на принц Франц Емил Луитполд фон Сайн-Витгенщайн-Сайн (1842 – 1909) и графиня Юлия Кавалканти д’Албукерке де Виленьов (1859 – 1930).[2] Бракът е бездетен.[3][4] След смъртта на съпругата му (на 20 март 1965 г.) Лудвиг Вилхелм Баварски осиновява племенника си принц Макс Емануел принц Баварски (* 1937), внук на сестра му Мария Габриела и трон-принц Рупрехт Баварски.

Лудвиг Вилхелм Баварски умира на 84 години на 5 ноември 1968 г. във Вилдбад Кройт. Макс Емануел принц Баварски става херцог в Бавария.

 
Дворец Вилибад Кройт

ЛитератураРедактиране

  • Bernhard Graf: Sisis Geschwister. Allitera, München 2017, ISBN 978-3869069777
  • Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Friedrich Pustet u. a., Regensburg u. a. 1986, ISBN 3-7917-1035-4, S. 375 – 380
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Oscar Doering: Das Haus Wittelsbach. Verlag Parcus & Co, München 1924. S. 120 – 133.
  • Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel Verlag, München, 1979
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976 , Addington, A. C. vol II page 169; vol III page 69.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране