Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Лудвиг Рудолф (на немски: Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 22 юли 1671, Волфенбютел; † 1 март 1735, Брауншвайг) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1690 до 1707 г. граф на Бланкенбург, от 1707 до 1731 г. княз на Бланкенбург и от 1731 до 1735 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел.
| Лудвиг Рудолф Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel | |
| княз на Брауншвайг-Волфенбютел | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Брауншвайг, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1731 – 1735 |
| Предшественик | Август Вилхелм |
| Наследник | Фердинанд Албрехт II |
| Други титли | херцог на Брауншвайг-Люнебург; граф и княз на Бланкенбург |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Велфи |
| Баща | Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел) |
| Майка | Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург |
| Братя/сестри | Август Вилхелм Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Съпруга | Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (22 април 1690) |
| Деца | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Лудвиг Рудолф в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е най-малкият син на херцог Антон Улрих (1633 – 1714) и съпругата му Елизабет Юлиана (1634 – 1704), дъщеря на Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург.
Интересите му са основно в областта на науките и военното дело. Още на 19 години като генерал-майор той е на военна служба при император Леополд I. През 1690 г. попада в плен на французите след победата на войската на крал Луи XIV в битката при Фльорюс. Заради висшия си произход той е освободен същата година. От радост баща му му подарява Графство Бланкенбург на Харц.[1] През 1707 г. графството Бланкенбург е издигнато в ранг на княжество от император Йозеф I.
През 1731 г. Лудвиг Рудолф наследява от по-големия си брат херцог Август Вилхелм (1662 – 1731) Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, което е с финансови задължения.
Лудвиг Рудолф умира през 1735 г. и е погребан в катедралата на Брауншвайг. Понеже той няма мъжки наследник, княжеството Брауншвайг-Волфенбютел е наследено от братовчед му Фердинанд Албрехт II от страничната линия Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн.
Фамилия редактиране
Лудвиг Рудолф се жени на 22 април 1690 г. в Аурих за принцеса Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747), дъщеря на имперския граф (от 1674) Албрехт Ернст I фон Йотинген-Йотинген (1642 – 1683) и съпругата му херцогиня Христина Фридерика фон Вюртемберг (1644 – 1674). Те имат четири дъщери:
- Елизабет Кристина (1691 – 1750), през 1708 г. се омъжва за император Карл VI, става майка на императрица Мария Тереза.
- Шарлота Августа (1692 – 1692)
- Шарлота Кристина (1694 – 1715), през 1711 г. се омъжва за царевич Алексей Петрович († 1718), син на руския цар Петър I Велики.
- Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762), през 1712 г. се омъжва за херцог Фердинанд Албрехт II († 1735), наследник на Брауншвайг-Волфенбютел.
Литература редактиране
- Paul Zimmermann: Ludwig Rudolf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 541 – 543.
- Zimmermann, Paul: Ludwig Rudolf, Herzog zu Braunschweig. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 87 (Digitalisat).
- Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a.: Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 461.
Външни препратки редактиране
- ((de)) Ludwig Rudolf, welfen.de
- ((de)) Die Münzen der Welfen – Ludwig Rudolf (1731 – 1735) auf welfen-muenzen.de
- Glanz und Gloria für Blütenstadt. (Ludwig Rudolf), 12 януари 2013, volksstimme.de
Източници редактиране
- ↑ Roger Reckwell, Wolfgang Reimann, Hilde Thoms: Schloss Blankenburg, Krone einer Region. Blankenburg 2007