Лудвиг Савойски-Ахая

Господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудвиг.

Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски или Лудвиг Пиемонтски (на италиански: Ludovico di Savoia-Acaia, на френски: Louis de Savoie-Achaïe, Louis d'Achaïe ou encore Louis de Piémont, на немски: Ludwig von Savoyen-Piemont; * 1364[1] в Пинероло, † 11 декември 1418[1] в Торино) е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1402 – 1418). Той е последният представител на клона Савоя-Ахая и основател на Торинския университет.

Лудвиг Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Управление 7 май 14026 декември 1418
Наследил Амадей Савойски-Ахая
Наследник Последен
Лични данни
Роден
Починал
Пинероло
Погребан в Църква „Св. Франциск“ в Пинероло
Други титли титулярен княз на Ахея
Религия Католик

Семейство
Династия Савоя, клон Савоя-Ахая
Баща Жак Савойски-Ахая
Майка Маргарита дьо Божо
Брак Бона Савойска
Потомци Извънбрачни:
Лудвиг
Адзано Закария (вероятен)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на кралския дом Савоя“ Лудвиг е вторият син на Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315, † 14/17 май 1367) – господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (от 1334 г.) и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо[2] (* 1346, † 1402).

Лудвиг има един брат:

  • Амадей (* 1363, † 7 май 1403 в Пинероло), негов предшественик като господар на Пиемонт (1368-1402) и титулярен княз на Ахая

Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си със Сибила дел Балцо († 1361):

  • Филип (* 1340, † 1369), наследник, лишен от наследство от баща им
  • Мария Савойска († сл. 1348).

Освен това има един или двама полубратя от връзките на баща му с неизвестни жени:

  • Антонио Извънбрачни Савойски, нар. „дела Мореа“, капитан в служба на Савойските графове, поставя началото на морганатичния клон Савоя-Буска, просъществувал от 5 март 1418 до 1477 г.
  • Бракето

БиографияРедактиране

На 16 май 1366 г. бащата на Лудвиг – Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя за наследник първородния си син Филип, споменавайки в него и самия Лудвиг, брат му Амадей и майка им Маргарита.[3] В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф.[4]

С акт от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“,[5] и разпределя наследството между Амадей и Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт, окупирайки по-голямата част от Княжеството. Лудвиг и брат му Амадей, по молба на баща им, са поставени под закрилата на савойския граф Амадей VI, който завладява Пиемонт от тяхно име и окупира Торино. Междувременно Лудвиг, брат му и майка им са отведени в столицата на Савойското графство Шамбери.[6] След смъртта на баща им през май 1367 г. те се завръщат в Италия заедно с Графинята-регент на Савоя Бона Бурбон. Наследник става братът на Лудвиг – Амадей под регентството на савойския граф Амадей VI. Бунтовникът му полубрат е заловен, признат за виновен на процес, организиран от савойския граф на 27 септември 1368 г.,[7] хвърлен в Замъка на Авилияна;[8][9] той умира на 21 декември 1368 г., вероятно удавен в ледените води на езерото Авиляна.[10]

Лудвиг и брат му Амадей прекарват детството си в савойския двор, а Савойският граф е регент до 1377 г., когато Амадей става пълнолетен и се установява в Пиемонт. В следващите години Лудвиг е част от въоръжената свита на Амадей VI. Между 1382 и 1383 г. участва в савойската експедиция в Южна Италия срещу Карл III Анжуйски и в помощ на Луи I Валоа-Анжуйски, по време на която Амадей VI Савойски загива.[11]

Лудвиг участва с наследника на Савойското графство Амадей VII Савойски във войната във Вале. След това е на служба на Луи II Валоа-Анжуйски и го придружава до Неапол, където Луи II е коронясан за крал през 1389 г.[12]

През 90-те г. Лудвиг заема различни политически и военни постове: от 1391 г. той и брат му Амадей са част от Регентския съвет, който заедно с Бона Бурбон управлява савойските владения от името на невръстния още Амадей VIII Савойски.[11][13] През 1396 г. той придружава брат си в експедицията срещу Маркграфство Монферат, която завършва с подчиняването на Комуна Мондови.[11]

Брат му Амадей умира в Пинероло на 7 май 1402 г.[14] Тъй като той има само дъщери, с титлите „Господар на Пиемонт" и „Княз на Ахая“ на трона го наследява Лудвиг,[12] който през май влиза в Торино.[13]

Политиката на Лудвиг е белязана от възстановяването на мира в Пиемонт, разтърсван от враждите между представителите на Савойската династия, Маркграфовете на Монферат и Маркграфовете на Салуцо. През 1403 г. съюзът между двата клона: Савоя и Савоя-Ахая се скрепва с брака на Лудвиг с Бона Савойска, дъщеря на граф Амадей VII Савойски.[11]

През 1403 г., благодарение на френското посредничество, Лудвиг подписва 10-годишен мирен договор с маркграфа на Монферат Теодор II Палеолог, вследствие на което за маркграфа се омъжва княгинята на Ахая Маргарита Савойска-Ахая.[13]

Отношенията с Кралство Франция се влошават през 1404 г., когато френският крал Шарл VII поисква лоялност от Маркграфство Салуцо и след савойски отпор конфискува юрисдикциите – притежание във Франция на Амадей VIII и Лудвиг Савойски-Ахая. Лудвиг реагира, като праща в затвора френските посланици и атакува владенията на Маркграфство Салуцо, като през 1410 г. им отнема Полонгера и Панкалиери. Конфликтът завършва с благоприятен за Савоя мир, подписан през 1413 г. Междувременно войната с Маркграфовете на Монферат за контрола над района на Мондови, подета повторно през 1407 г., приключва през 1411 г.

През 1404 г. Лудвиг основава в Торино висша школа – Studium generale, бъдещ Торински университет, с първоначалното участие на преподаватели от Павия и Пиаченца, изплашени от политическата нестабилност на териториите на Висконти след смъртта на Джан Галеацо Висконти през 1402 г. Институцията има труден старт: тя функционира периодично до края на войната с Маркграфство Монферат и седалището ѝ се мести на няколко пъти в първите десетилетия на 15 век. Финансиране ѝ, което първоначално се пада в голяма степен на Комуна Торино, от 10-те години на века започва да зависи от приноса на всички подчинени комуни.[11] Въпреки първоначалните затруднения обаче Studium-ът получава одобрението на папа Бенедикт XIII,[13] а през 1411 г. и имперски лиценз от император Сигизмунд Люксембургски.[15] През 1412 г. Лудвиг твърди, че това ще бъде един от главните университети, подобно на тези в Париж и Болоня.[13] Антипапа Йоан XXIII също дава своето одобрението си през 1413 г.[16]

През 1410 г. Лудвиг получава най-голямото савойско отличие: „Огърлица на Висшия орден на Светото Благовещение“.[12]

Войната с Маркграфство Монферат се възобновява през 1411 г.: Лудвиг отнема Мондови, преотстъпен на Теодоро II, и подписва мир през 1413 г.[17] В същото време заедно с граф Амадей VIII той предприема поход срещу Маркграфство Чева, заклело се във вярност на Маркграфовете на Монферат.[17]

Лудвиг поддържа добри отношения с Императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски, който го назначава през 1412 г. за имперски викарий в Пиемонт и за пфалцграф.[17]

По отношение на Папската схизма Лудвиг първоначално подкрепя политиката на граф Амадей VIII Савойски в подкрепа на антипапа Бенедикт XIII. През второто десетилетие на 15 век той има по-предпазлива позиция в очакване на решенията на Констанцкия събор и влиза във връзка с папа Йоан XXIII, от когото получава потвърждение за основаването на Торинския университет.[11] По време на Констанцкия събор Лудвиг е сред привържениците на папа Мартин V, който идва в Торино през 1418 г.[17] Сигизмунд Люксембургски също посещава Торино през 1416 г. по повод издигането на Савойското графство в херцогство.[17]

Според Генеалогичното дружество на Италия Лудвиг умира в Торино на 11 декември 1418 г., но е погребан в Пинероло, [18]а според Самюел Гишенон той умира в Пинероло на същата дата и е погребан там – в църквата „Св. Франциск“.[17] Понеже той няма законни наследници, клонът на Савоя-Ахая изчезва и титлите му са наследени от шурея му Амадей VIII Савойски.[17]  

Брак и потомствоРедактиране

∞ 24 юли 1402 (1403) за Бона Савойска (Bona di Savoia; * 11 октомври 1388, † 4 март 1432) – племенница на крал Шарл V, дъщеря на граф Амадей VII Савойски (* 1360, † 1391) и на съпругата му Бона Бурбон (* 1365, † 1435), и сестра на антипапа Феликс V (* 1383, † 1451). Нямат деца.[19]

Има един или двама извънбрачни сина от неизвестни жени от Неапол:

  • Лудвиг Извънбрачни Савойски (Lodovico bastardo di Savoia; * ок. 1390, † 1459 в Лион), с майка – неаполитанска благородничка[20], припознат през 1407; господар на Панкалиери (1407), господар на Ракониджи и на Милябруна (23 февруари 1414), господар на Кастелрайнеро и на Кавур (1417), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (13 февруари 1434), херцогски маршал (1454).[21] Под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи (Lodovico I di Savoia-Racconigi) поставя началото на клона Савоя-Ракониджи изчезнал през 17 век;[11] ∞ 3 ноември 1412 за Алиса дьо Монбел (Alice de Montbel; † 1454/1464), дъщеря на Гиг, господар на Антремон и на Катерина дьо Мобек. Имат четири дъщери и двама сина.
  • Адзано Дзакария (Azano Zaccaria).

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б LOUIS de Savoie. // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  2. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 333. (на френски)
  3. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  4. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 332 и 333
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX,. с. 220 - 223. (на италиански)
  6. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 334. (на италиански)
  7. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII,. с. 248 - 255. (на италиански)
  8. Idem, с. 250 - 253
  9. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII с. 253 - 256
  10. Няма официална смъртна присъда. Самуел Гишенон (Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 333) предполага, че Филип е починал в началото на 1369 г., без да може да потвърди точната причина за смъртта, но позовавайки се на хипотезите на някои летописци от Пиемонт и Ломбардия, съобщава, че причината за смъртта се дължи на скръбта поради това, че Филип е бил лишен от титлите на баща си или от удавяне.
  11. а б в г д е ж Treccani. Savoia Acaia, Ludovico di. // Посетен на 20.4.2020.
  12. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,. с. 343. (на италиански)
  13. а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 344. (на италиански)
  14. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.338
  15. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 344 и 345
  16. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. III,. с. 289 - 291. (на италиански)
  17. а б в г д е ж Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 345
  18. Società Genealogica Italiana. Savoia-Acaia. // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
  19. Eugene Cox, The Green Count of Savoy, (Princeton University Press, 1967), 300.
  20. Louis de Savoie, fmg.ac
  21. Sardimpex.com. Savoia. // Посетен на 20.4.2020.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ludovico di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.