Лудвиг I Савойски-Ракониджи

господар на Ракониджи, родоначалник на клона Савоя-Ракониджи

Лудвиг I Савойски-Ракониджи с прозвище „Извънбрачен Ахейски“ (на италиански: Lodovico I di Savoia-Racconigi soprannominato il bastardo di Acaia, Лодовико Примо ди Савоя-Ракониджи, ил Бастардо ди Акая; * ок. 1390 Неапол1459[1]) е родоначалник на линията Савоя-Ракониджи. Той е господар (синьор) на Панкалиери (от 1407), на Ракониджи и на Милябруна (от 23 февруари 1414), на Кастелрайнеро и на Кавур (от 1417), Рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (от 13 февруари 1434), Херцогски маршал (1454).[1][2]

Лудвиг I Савойски-Ракониджи
Господар на Панкалиери, Ракониджи и Милябруна, Кастелрайнеро и Кавур
Управление 14141459
Наследил родоначалник
Наследник Франциск Савойски-Ракониджи
Лични данни
Роден
Починал
Религия Католик

Семейство
Династия Савоя-Ракониджи
Баща Лудвиг Савойски-Ахая
Брак Алиса дьо Монбел
Потомци Франциск
Мария
Лудвиг
Алиса
Барбара
Лусия
Герб Blason Louis de Savoie-Raconis-(Plat).svg

ПроизходРедактиране

Лудвиг е извънбрачен син на Лудвиг Савойски-Ахая (* 136411 декември 1418[3])господар на Пиемонт и титулярен принц на Ахая, която той има от неаполитанска благородничка.[4] Вероятно е роден през 1390 г., но баща му го признава едва през 1407 г., когато го легитимира поради липсата на законни наследници.

БиографияРедактиране

На 12 август 1413 или 1416 г. баща му Лудвиг дава като апанаж на него и на неговите синове и дъщери (законородени или не) феодите на Ракониджи, Милябруна (подселище на днешния град Ракониджи в Северна Италия), Панкалиери, Озаско и Кастелрайнеро (подселище на днешните села Панкалиери и Ломбриаско в Северна Италия).[5] Лудвиг установява първородство, одобрено от савойския херцог Амадей VIII Савойски на 27 юли 1420 г.[1] Инвеститурата му е потвърдена от херцога на 12 юни 1430 г.[5]

Военен в служба на херцог Амадей VIII Савойски, Лудвиг I участва във военните конфликти, водени от херцога, и през 1422 г. пленява Бонифац – маркграф на Чева. По-късно предприема няколко дипломатически мисии от името на савойските херцози.

През 1434 г. е номиниран за Рицар на Върховния орден на Преветото Благовещение.[6]

В памет на неговата служба в полза на савойските херцози той е назначен за Маршал на Савоя през 1436 г., оставайки на този пост до 1455 г.[7]

Лудвиг умира през 1459 г. след интензивен живот на заемане на висши административни постове.

Актът на инвестурата му се съхранява в Общинския архив на град Ракониджи (Archivio Comunale di Racconigi), Северна Италия, в кат. IV, сноп 116, папка 6 (categoria IV, mazzo 116, fascicolo 6).[8]

Брак и потомствоРедактиране

На 3 ноември 1412 г. Лудвиг I Савойски-Ракониджи се жени за Алиса дьо Монбел (Alice de Montbel) († 1454/1464), дъщеря на Гиг дьо Монбел (Guiges de Montbel) – господар на Антръмон (Entremonts) и на Монбел (Montbel) и на втората му съпруга Катерина дьо Мобек (Catherine de Maubec).[2][9] Според френския историк Самюел Гишенон те имат двама сина и една дъщеря[9], а според уеб страницата Foundation of Medieval Genealogy те имат двама сина и четири дъщери[2]:

  • Франциск (Francesco) († пр. 1 януари 1503), наследник на Лудвиг[9], господар на Ракониджи и на Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (херцогски дар от 27 март 1461 г.), губернатор на Верчели (1465/1467);[1] ∞ за Катерина дьо Сесел (Catherine de Seyssel) – дъщеря на Йоан дьо Сесел (Jean de Seyssel), господар на Баря и на Ла Рошет,[10] Маршал на Савоя и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър (Marguerite de la Chambre) от виконтите на Мориен; имат двама сина и една дъщеря; има и един извънбрачен син;[11]
  • Мария (Maria)[9] († 1471[1] или сл. 1477[2], погребана в Ла Рошет), ∞ 12 октомври 1449 (договор) за Аймон дьо Сесел д'Е (Aymon de Seyssel d'Aix) († 1466[1] или ок. края на 1470/нач. на 1471, погребан в Ла Рошет[2]), виконт на Мориен, граф на Ла Шамбър[12] (15 август 1466), син на Йоан дьо Сесел (Jean de Seyssel) – господар на Баря и на Ла Рошет[10], Маршал на Савоя и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър (Marguerite de la Chambre); имат един син и една дъщеря[13];
  • Лудвиг (Lodovico) († пр. 1503), господар на Озаско, Кавур и Кастелрайнеро[9], ∞ 1493 г. за Франческа ди Салуцо (Francesca di Saluzzo)– дъщеря на Угонино ди Салуцо (Ugonino di Saluzzo), господар на Карде, губернатор на Пинероло и на съпругата му Маргарита дьо ла Палю (Marguerite de La Palud); имат трима сина;[1][2]
  • Алисия (Alisia) († сл. 11 януари 1464), ∞ 8 март 1460 (договор) за маркиз Инокентий Фиески (Innocenzo Fieschi) († 1492), господар на Масерано и син на Лодовико Фиески (Lodovico Fieschi), граф на Лаваня;[2]
  • Барбара (Barbara) († сл. 1464), ∞ за Галеацо ди Салуцо (Galeazzo di Saluzzo) от маркграфовете на Салуцо, съгосподар на Мулацано и Фариляно;[1][2]
  • Лусия (Lucia) (неизв.), ∞ за Конрено Роеро д'Асти (Conreno Roero d'Asti),[1] господар на Калосо.[2]

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ludovico I di Savoia-Racconigi“ и страницата „Louis de Savoie-Raconis“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
  • ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, ed. Corbaccio, Torino, 2002, ISBN 88-7972-135-6
  • ((it)) R. P. Martinez, Guida al Castello di Racconigi, Paravia, Torino, 1997
  • ((fr)) Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques, Livre 1-2, Livre 3, 1660
  • ((en)) Charles Cawley, Signori di Racconigi, на уеб страница Foundation of Medieval Genealogy

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и Sardimpex.com. Savoia. // Посетен на 22.7.2020. (на италиански)
  2. а б в г д е ж з и Charles Cawley. Signori di Racconigi. // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020. (на английски)
  3. LOUIS de Savoie. // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  4. Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques (). chez Jean-Michel Briolo, 1660. с. 346 (Livre I). Посетен на 22.7.2020.
  5. а б Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi. // Comune di Pancalieri. Посетен на 22.7.2020. (на италиански)
  6. Chevaliers de l'ordre du Collier de Savoie, dit de l'Annonciade, appartenant au duché de Savoie, de 1362 à 1860. Grenoble, Impr. de E. Allier, 1878. с. 12.
  7. Guido Castelnuovo, «Les maréchaux en Savoie au bas Moyen Age», in La société savoyarde et la guerre. Huit siècles d'histoire, XIIIe – XXe siècles, XXXVIe Congrès des Sociétés Savantes de Savoie, Chambéry, Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, 1997, Mémoires et Documents, p.91-99, (lire en ligne).
  8. Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi. // Comune di Pancalieri. Посетен на 29 септември 2020. (на италиански)
  9. а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres .... Т. 3. 1660. p. 253. (на френски)
  10. а б Баря (Barjat) – ? и Ла Рошет (La Rochette) – градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
  11. Charles Cawley. Francesco di Savoia. // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020. (на английски)
  12. Ла Шамбър (La Chambre) е село/градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
  13. Vicomtes de Maurienne, comtes de la Chambre (Seyssel-Aix). // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020.

Вижте същоРедактиране