Лудвиг I (Хесен-Дармщат)
Лудвиг I (на немски: Ludwig I, Ludewig, von Hessen-Darmstadt, * 14 юни 1753 в Пренцлау, † 6 април 1830 в Дармщат) от род Дом Хесен е от 1790 г. като Лудвиг X ландграф на Хесен-Дармщат и след влизането на държавата му в Рейнския съюз на 14 август 1806 г. като Лудвиг I велик херцог на Хесен и от 7 юли 1816 г. велик херцог на Хесен и при Рейн.
| Людвиг I | |
|---|---|
| ландграф на Хесен-Дармщат | |
 Велик херцог Лудвиг (X) I от Хесен-Дармщат |
|
| Наследник | Лудвиг II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли | велик херцог на Хесен и велик херцог на Хесен и при Рейн |
| Семейство | |
| Династия | Дом Хесен |
| Баща | Лудвиг IX |
| Майка | Хенриета Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен |
| Брак | Луиза Хенриета Каролина |
| Потомци | Лудвиг II, Луиза Каролина, Георг, Фридрих, Емил, Густав |
| Людвиг I в Общомедия | |
Лудвиг е най-големият син на ландграф Лудвиг IX от ландграфство Хесен-Дармщат (1719 – 1790) и съпругата му Хенриета Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен (1721 – 1774), дъщеря на пфалцграф и херцог Христиан III от Пфалц-Цвайбрюкен. Той е роден в Пренцлау, където баща му е стациониран на пруска служба. Децата са възпитавани от майка им в Бухсвайлер, докато баща им е повечето време като военен в Пирмазенс.
Лудвиг следва от 1769 г. на университет Лайден и след това прави своя кавалерски голям тур до Лондон и Париж. След това той отива в пруския двор на Фридрих Велики, където сестра му Фридерика е омъжена за престолонаследника Фридрих Вилхелм.
През 1773 г. той участва в сватбата на сестра му Вилхелмина Луиза с бъдещия руски цар Павел I в Санкт Петербург. Като руски генерал той участва в Руско-турската война 1774 г. През 1776 г. Лудвиг се сгодява с принцеса София Доротея от Вюртемберг, но тя е определена от Катарина Велика за съпруга на царевич Павел, след като сестрата на Лудвиг Вилхелмина († 15 април 1776) умира при раждане. След тази случка Лудвиг прекарва лятото в чифлика Музенхоф на сестра му Луиза във Ваймар, където се сприятелява с Йохан Волфганг фон Гьоте. Лудвиг си коренспондира след това с Гьоте, Ваймерския двор и също с Фридрих фон Шилер.[1]
Лудвиг се жени на 19 февруари 1777 г. в Дармщат за братовчедка си принцеса Луиза Хенриета Каролина (1761 – 1829), дъщеря на чичо му Георг Вилхелм.[2][3] Двамата живеят в Дармщат и в лятната резиденция, дворцовия парк „княжески лагер“ (Staatspark Fürstenlager) в Ауербах.
Като ландграф Лудвиг нарежда повече свободи за католиците и евреите в страната. Чрез договори с Англия и Холандия войската от Хесен се бие против революционна Франция до 1799 г. През 1802/1803 г. Лудвиг получава за загубените си територи на лявия бряг на Рейн нови територии.
На 13 август 1806 г. Лудвиг влиза в Рейнския съюз и взема титлата велик херцог на Хесен с името Лудевиг I и може да увеличи държавната си територия още веднъж. След Виенския конгрес и купуването на лявобрежния Рейн-Хесен той вмъква на 7 юли 1816 г. към титлата си и при Рейн.
На 18 март 1820 г., той дава на страната конституция, разработена от неговия минисър-президент Карл Лудвиг Вилхелм фон Гролман (1775-1829). Той отваря дворцова библиотека, дава стипендии и архитект Георг Молер (1784-1852) построява отново дворцовия театър в Дармщат.
Лудвиг е последван от син му Лудвиг II.
ДецаРедактиране
- Лудвиг II (1777 – 1848), велик херцог на Хесен и при Рейн, ∞ 1804 г. за Вилхелмина от Баден (1788 – 1836)
- Луиза Каролина (1779 – 1811), ∞ 1800 г. за принц Лудвиг фон Анхалт-Кьотен (1778 – 1802)
- Георг (1780 – 1856), генерал на инфантерията
- Фридрих (1788 – 1867), руски генерал-майор, генерал на Велико херцогство Хесен
- Емил (1790 – 1856), пруски политик и военачалник, генерал-лейтенант
- Густав (1791 – 1806)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Deutsche Biographie[неработеща препратка] (PDF; 77 kB)
- ↑ Brabant 13, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ludwig I Großherzog von Hessen und bei Rhein, thepeerage.com
ЛитератураРедактиране
- Eckhart G. Franz: Ludwig I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 395 f. (Digitalisat).
- Walther: Ludwig I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 551–557.
- Johann Wilhelm Christian Steiner, Ludewig I., Grossherzog von Hessen und bei Rhein, nach seinem Leben und Wirken Veröffentlicht von Auf Kosten und im Verlage des Verfassers, 1842
- Carl Hertzog, Ludewig I und sein Denkmal zu Darmstadt – Denkschrift für die Enthüllungsfeier, Darmstadt, 1844
- Johann Wilhelm Christian Steiner: Ludewig I., Grossherzog von Hessen und bei Rhein, nach seinem Leben und Wirken. Veröffentlicht von Auf Kosten und im Verlage des Verfassers, 1842
- Georg Rinck: Ludewig I., Grossherzog von Hessen als Förderer kirchlicher Interessen zur 100jähr. Gedächtnissfeier s. Geburt, Darmstadt, 1853
Външни препраткиРедактиране
- Ludwig I, Großherzog von Hessen und bei Rhein, geneall.net