Лудовико Карачи

Лудовико Карачи, (на италиански: Ludovico Carracci), (Болоня, 21 април 1555Болоня, 13 ноември 1619) е италиански, бароков художник, братовчед на братята художници Агостино и Анибале Карачи.

Лудовико Карачи
Ludovico Carracci
италиански художник
Портрет на Лудовико Карачи
Портрет на Лудовико Карачи
Роден
Починал
13 ноември 1619 г. (64 г.)
СтилМаниеризъм
УчителиПросперо Фонтана
Лудовико Карачи в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден в Болоня през 1555 г., Лудовико Карачи изучава изобразително изкуство при художника маниерист Просперо Фонтана. Пътува до Флоренция, Парма, Мантуа, Венеция, за да се запознае с други майстори на четката и усъвършенства своята техника. Той предпочита религиозната живопис.

Преди да се запише в Сдружението на художниците през 1584 г., Лудовико рисува картините „Мистичният брак на Света Екатерина“ (сега в частна колекция), „Свети Винсент в преклонение пред Дева Мария и Младенеца“ (сега в Кредито Романьоло, Болоня) и „Свети Франциск в преклонение пред Разпятието“, съхранена в Капитолийската картинна галерия в Рим. В тези творби на художника, се забелязва влиянието на Пармиджанино.

В произведенията му „Благовещение“ от 1585 г. (сега в Националната художествена галерия в Болоня) и „Видението на Свети Франциск“ се забелязва влиянието на Бартоломео Чези и Федерико Барочи.

Датирана от 1587 г. е картината „Покръстване на св. Павел“, а от 1588 г. „Мадоната от Баргелини“, следващата е „Светото семейство със Свети Франциск“ от 1591 г.

 
Мистичният брак на Света Екатерина

Между 1590 и 1592 г. той работи с братовчедите си Агостино Карачи и Анибале Карачи върху стенописите на Палацо Магнани, Болоня с „История за основаването на Рим“. От същия период е творбата му „Бичуването на Христос“, съхранена сега в Дуе в музея на Чертоза, а от 1592 г. „Проповедта на баптиста“ съхранена в Националната художествена галерия в Болоня.

Между 1604 и 1605 в сътрудничество с учениците си той работи върху поредица от стенописи, в обителта на Сан Микеле в Боско (сега много повредена).

През 1607 и 1608 г. в Пиаченца рисува стенописите в Катедралата и в двореца на архиепископа.

През 1612 г. Мафео Барберини му възлага за своя параклис в църквата „Сант Андрея дела Вале“ в Рим, картината „Сан Себастиано хвърлен в канала“.

Картината „Разпятието и светите отци в Лимбо“ за църквата Санта Франческа Романа във Ферара, първоначално планирано за базиликата Сан Джорджо фуори ле Мура, Ферара, датира от 1614 година.

Лудовико Карачи умира в Болоня на 13 ноември 1619 година.

Картини на Лудовико КарачиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Andrea Emiliani (a cura di), Ludovico Carracci (Catalogo della Mostra tenutasi a Bologna nel 1993), Bologna, Nuova Alfa, 1993, ISBN 88-7779-373-2.
  • Alessandro Brogi, Ludovico Carracci: 1555-1619, 2 v., Ozzano Emilia, Tipoarte, 2001, ISBN non esistente.
  • Alessandro Brogi, Ludovico Carracci. Addenda, Bologna, Fondazione Federico Zeri, 2016, ISBN 978-88-940471-4-1.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ludovico Carracci“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​