Луиза Савойска

Луиза Савойска
	графиня на Ангулем, херцогиня на Бурбон, регентка на Франция, херцогиня на Немур, херцогиня на Оверн
	Жан Клуе, Портрет на Луиза Савойска, майка на Франсоа I, Музей на Фондация „Бембърг“, Тулуза, Франция
Управление	I. 1490 – 1496 (Ангулем); II. 1524 – 1528 (Немур)
Регент на	Франсоа I
Регентство	15 юли 1515 – 18 февруари 1516; 12 август 1524 – 21 март 1526
Наследила	I. Маргарита от Роан; II. Изабела Баварска
Наследена от	I: Клод Френска; II. Катерина Медичи
Лични данни
Родена	11 септември 1476 г. Пон д'Ен
Починала	22 септември 1531 г. (55 г.) Гре сюр Лоен
Погребана в	Сен Дени (базилика)
Други титли	Принцеса на Савоя; Графиня-консорт на Ангулем; Херцогиня на Немур; Херцогиня на Оверн
Семейство
Династия	Савоя по рождение; Валоа-Ангулем по брак
Баща	Филип ІІ Савойски
Майка	Маргарита дьо Бурбон
Потомци	Франсоа I; Маргарита Наварска
Герб
	Луиза Савойска в Общомедия

Луиза Савойска (на италиански: Luisa di Savoia, на френски: Louise de Savoie; * 11 септември 1476 Замък на Пон д'Ен в дн. Ен, † 25 септември 1531 Гре сюр Лоен в днешно Сен е Марн) е принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Орлеански-Ангулем, майка на френския крал Франсоа I и на писателката Маргарита Наварска. Играе ключова роля в събитията по време на неговото царуване. Два пъти е регентка на Кралство Франция.

ПроизходРедактиране

Луиза е второто дете и първа дъщеря на Филип ІІ Савойски Безземни (1438 или 1443 – 1497), родоначалник на династическия Клон Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), и съпругата му Маргарита дьо Бурбон (1438 – 1483). Нейни дядо и баба по бащина линия са Лудвиг Савойски– 2-ри херцог на Савоя и Анна дьо Лузинян-Кипърска, а по майчина – Шарл I, 5-и херцог дьо Бурбон и д'Оверн, и Агнес Бурдундска.

Има трима братя:

Брат (? – 1475)
Геролам (1478 – 1478)
Филиберт Красивия (1480 – 1504), 8-и херцог на Савоя с името Филиберт II Савойски и претендент за короната на Йерусалим (1497 – 1504), съпруг на 9-годишната си братовчедка Йоланда Лудовика Савойска и на Маргарита Австрийска.

Освен това има трима полубратя и две полусестри от втория брак на баща си с Клодин дьо Брос Бретанска, както и трима полубратя и четири или пет полусестри от извънбрачните му връзки с Либера Портонери и Бона ди Романяно.

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Понеже майка ѝ умира, когато Луиза е едва на седем години, тя получава възпитанието си в двора на втората си братовчедка херцогиня Ан дьо Божьо - дъщеря на френския крал Луи XI и регентка на брат си Шарл VIII. В Амбоаз тя се сближава с Маргарита Австрийска - годеница и бъдеща съпруга на дофина Шарл. Впоследствие тяхната дружба помага да се постигне примирие между Испания и Франция.

БракРедактиране

Луиза Савойска и Шарл Ангулем играят на шахмат

На 16 февруари 1488 г. в Париж 11-годишната Луиза се омъжва за Шарл Ангулемски от Орлеанския клон на управляващата династия Валоа. Тя започва да съжителства със съпруга си на 15-годишна възраст. Въпреки, че той има две любовници, бракът не е нещастен и двамата споделят любовта си към книгите.

Начело на домакинството на Шарл е неговата кастеланка Антоанета дьо Полиняк, дама дьо Комбронде, от която той има две извънбрачни дъщери. Антоанета става компаньонка и довереница на Луиза. Децата им са отгледани заедно. Шарл има още една извънбрачна дъщеря от Жана льо Конт, която също живее в замъка Ангулем. По-късно Луиза урежда бракове за извънбрачните деца на съпруга си.

Първото дете на Луиза и Шарл - Маргарита се ражда на 11 април 1492 г., а второто - Франсоа, на 12 септември 1494 г.

Когато съпругът ѝ се разболява след езда през зимата на 1495 г., тя го гледа и страда много, когато той умира на 1 януари 1496 г. На 19 години тя остава вдовица и през остатъка на живота си носи само черни дрехи.

Вдовица и майкаРедактиране

Когато овдовява, Луиза ловко поставя децата си в положение, което да им осигури обещаващо бъдеще. Въпреки че остават в Коняк две години, тя мести семейството си в двора при възкачването на трона на крал Луи XII, братовчед на съпруга ѝ.

Луиза познава тънкостите на политиката и дипломацията и е силно заинтересувана от напредъка на изкуствата и науките в Ренесансова Италия. Тя се уверява, че децата ѝ са образовани в духа на Италианския ренесанс, подпомогнати и от нейния италиански изповедник Кристофоро Нумай от Форли. Тя поръчва книги специално за тях и преподава на Франсоа италиански и испански.

Когато Луи XII се разболява през 1505 г., той решава, че Франсоа трябва да го наследи, а Луиза и съпругата му Жана Френска трябва да бъдат част от регентския съвет. Той се възстановява и Франсоа става любимец на краля, който в крайна сметка му дава за жена дъщеря си Клод Френска на 8 май 1514 г. След брака Луи XII определя Франсоа за свой наследник.

Луиза се обкръжава с италианци и привлича в двора своите братя Геролам и Филиберт (от последния произхожда Савойско-Немурският дом). Тя провежда политика на семейни съюзи, която впоследствие без особен успех се опитва да продължи Екатерина Медичи.

Майка на кралРедактиране

Със смъртта на Луи XII на 1 януари 1515 г. Франсоа става крал на Франция. На 4 февруари 1515 г. Луиза е обявена за херцогиня на Ангулем, а на 15 април 1524 г. - за херцогиня на Анжу.

Конфликт за наследството на БурбонитеРедактиране

Майката на Луиза е една от сестрите на последните херцози на главния клон на Бурбоните и след смъртта на Сузана, херцогиня на Бурбон през 1521 г., Луиза, въз основа на кръвното родство, предявява претенции към Херцогство Оверн и други владенията на Бурбоните. Това я води (с подкрепата на сина ѝ) до съперничество с Шарл III, херцог на Бурбон, вдовец на Сузана. Тя му предлага брак през 1523 г., за да уреди въпроса за наследството на Бурбоните. Когато предложението ѝ е отхвърлено от Шарл, Луиза полага усилия да го подкопае. Това води до изгнанието на херцога и опита му да възвърне изгубения си статус, като води война срещу краля. Шарл умира през 1527 г., след като не успява да си върне изгубените земи и титли. Луиза възстановява Оверн от конфискации и става херцогиня от името на сина си. В нейни ръце се съсредоточава огромен феодален домен, включващ Бурбон, Божоле, Оверн, Марш, Ангумоа, Мен и Анжу. Тя отстъпва Херцогство Немур на брат си Филиберт.

РегенткаРедактиране

Луиза Савойска символично поема „кормилото“ (символ на регентството) през 1525 г. и моли за помощ Сюлейман Великолепни, тук показан лежащ в краката ѝ.

Луиза Савойска остава политически активна от името на сина си, особено в първите години на неговото управление. По време на отсъствията му тя действа като регентка от негово име. Тя е и регентка на Франция през 1515 г. по време на войната на краля в Италия, и през 1525 - 1526 г., когато кралят е на война и по времето на затворничеството му в Испания.

През 1524 г. тя изпраща един от слугите си Жан-Йоахим де Пасано в Лондон, за да започне неофициални преговори с кардинал Томас Уолси за мирен договор. Преговорите са неуспешни, макар че навярно подготвят почвата за Договора от Мор следващата година между Хенри VIII и Луиза.

Луиза стартира приятелски отношения с Османската империя, като изпраща мисия до Сюлейман Великолепни с молба за помощ, но мисията е загубена по пътя си в Босна. През декември 1525 г. е изпратена втора мисия начело с Джовани Франджипани, която успява да достигне до Константинопол с тайни писма с молба за освобождението на крал Франсоа I и нападение срещу Хабсбургите. Франджипани се връща с положителен отговор от Сюлейман на 6 февруари 1526 г., с което започва първите стъпки към френско-османския съюз.

Тя е основният преговарящ за Договора от Камбре между Франция и Свещената Римска империя, сключен на 3 август 1529 г. Този договор, наречен „Мир на дамите“, слага край на Втората италианска война между главата на династията Валоа Франсоа I Френски и главата на династията на Хабсбургите Карл V - император на Свещената Римска империя. Договорът временно потвърждава хабсбургската хегемония в Италия. Договорът е подписан от Луиза Савойска за Франция и Маргарита Австрийска за Свещената Римска империя.

СмъртРедактиране

Луиза Савойска умира на 55-годишна възраст на 22 септември 1531 г. в Гре сюр Лоен. Според легендата тя умира от страх, когато вижда комета. Тленните ѝ останки са погребани в базиликата „Сен Дени“ в Париж.

След нейната смърт земите ѝ, включително Оверн, се вливат в короната. Чрез дъщеря си Маргарита (кралица на Навара) и внучката си Жана д'Албре Луиза е прародителка на френските крале Бурбони, тъй като нейният правнук Анри Наварски е наследник на краля на Франция Анри IV.

След смъртта на Луиза Савойска нейният син Франсоа I предявява своите претенции спрямо Савойския трон към херцог Карл III Савойски, който му се пада чичо.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 16 февруари 1488 в Париж за Шарл Ангулемски (* 1459, † 1 януари 1496), граф на Ангулем от 1467 г., от когото има син и дъщеря:

Маргарита Наварска (* 11 април 1492, † 21 декември 1549), херцогиня дьо Бери от 1517 г., кралица-консорт на Навара, ∞ 1. 2 декември 1509 за Шарл IV (* 2 септември 1489, † 11 април 1525), херцог на Алансон, от когото няма деца; 2. 24 януари 1527 за Анри II д’Албре (* 18 април 1503, † 25 май 1555), крал на Навара, от когото има едно дете.
Франсоа I (* 12 септември 1494, † 31 март 1547), граф на Ангулем от 1496 г., крал на Франция от 1515 г.; ∞ 1. 1514 за Клод Френска (* 1499, † 1524), дъщеря на Луи XII, от която има седем деца 2. 1530 за Елеонора Кастилска (* 15 ноември 1498, † 18 февруари 1558), сестра на Карл V и дъщеря на Филип I Красиви и кралицата на Кастилия Хуана I Безумната, от която няма деца.

Вижте същоРедактиране

БиблиографияРедактиране

Paule Henry-Bordeaux: Louise de Savoie, roi de France. Perrin, Paris 1971.
Gilbert Jacqueton: La politique extérieure de Louise de Savoie. Relations diplomatiques de la France et de l’Angleterre, pendant la captivité de François Ier. 1525—1526. Bouillon, Paris 1892 (online).
René Maulde-La-Clavière: Louise de Savoie et François Ier. Trente ans de jeunesse (1485—1515). Perrin, Paris 1895 (PDF; 16 MB).
Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)
Hacket, Francis (1937). Francis the First. Garden City, New York: Doubleday, Doran and Company, Inc. ASIN B001DW6NR8.
Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. p. 182.
Knecht, R. J. (1994). Renaissance Warrior and Patron: The Reign of Francis I. Tuckwell Press. p. 1.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luisa di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.