Луиза Савойска

принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Ангулем, майка на френския крал Франсоа I

Луиза Савойска (на италиански: Luisa di Savoia, на френски: Louise de Savoie; * 11 септември 1476 Замък на Пон д'Ен в дн. Ен, † 25 септември 1531 Гре сюр Лоен в днешно Сен е Марн) е принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Орлеански-Ангулем, майка на френския крал Франсоа I и на писателката Маргарита Наварска. Играе ключова роля в събитията по време на неговото царуване. Два пъти е регентка на Кралство Франция.

Луиза Савойска
графиня на Ангулем, херцогиня на Бурбон, регентка на Франция, херцогиня на Немур, херцогиня на Оверн
Bemberg fondation Toulouse - Portrait de Louise de Savoie, mère de François Ier - École De Jean Clouet (1475;1485-1540) 22x17 Inv.1013.jpg
Жан Клуе, Портрет на Луиза Савойска, майка на Франсоа I, Музей на Фондация „Бембърг“, Тулуза, Франция
УправлениеI. 14901496 (Ангулем)
II. 15241528 (Немур)
Регент наФрансоа I
Регентство15 юли 1515 – 18 февруари 1516
12 август 1524 – 21 март 1526
НаследилаI. Маргарита от Роан
II. Изабела Баварска
Наследена отI: Клод Френска
II. Катерина Медичи
Лични данни
Родена
Починала
Погребана вСен Дени (базилика)
Други титлиПринцеса на Савоя
Графиня-консорт на Ангулем
Херцогиня на Немур
Херцогиня на Оверн
Семейство
ДинастияСавоя по рождение
Валоа-Ангулем по брак
БащаФилип ІІ Савойски
МайкаМаргарита дьо Бурбон
ПотомциФрансоа I
Маргарита Наварска
ГербArmes louise de savoie.png
Луиза Савойска в Общомедия

ПроизходРедактиране

Луиза е второто дете и първа дъщеря на Филип ІІ Савойски Безземни (1438 или 1443 – 1497), родоначалник на династическия Клон Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), и съпругата му Маргарита дьо Бурбон (1438 – 1483). Нейни дядо и баба по бащина линия са Лудвиг Савойски– 2-ри херцог на Савоя и Анна дьо Лузинян-Кипърска, а по майчина – Шарл I, 5-и херцог дьо Бурбон и д'Оверн, и Агнес Бурдундска.

Има трима братя:

Освен това има трима полубратя и две полусестри от втория брак на баща си с Клодин дьо Брос Бретанска, както и трима полубратя и четири или пет полусестри от извънбрачните му връзки с Либера Портонери и Бона ди Романяно.

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Понеже майка ѝ умира, когато Луиза е едва на седем години, тя получава възпитанието си в двора на втората си братовчедка херцогиня Ан дьо Божьо - дъщеря на френския крал Луи XI и регентка на брат си Шарл VIII. В Амбоаз тя се сближава с Маргарита Австрийска - годеница и бъдеща съпруга на дофина Шарл. Впоследствие тяхната дружба помага да се постигне примирие между Испания и Франция.

БракРедактиране

 
Луиза Савойска и Шарл Ангулем играят на шахмат

На 16 февруари 1488 г. в Париж 11-годишната Луиза се омъжва за Шарл Ангулемски от Орлеанския клон на управляващата династия Валоа. Тя започва да съжителства със съпруга си на 15-годишна възраст. Въпреки, че той има две любовници, бракът не е нещастен и двамата споделят любовта си към книгите.

Начело на домакинството на Шарл е неговата кастеланка Антоанета дьо Полиняк, дама дьо Комбронде, от която той има две извънбрачни дъщери. Антоанета става компаньонка и довереница на Луиза. Децата им са отгледани заедно. Шарл има още една извънбрачна дъщеря от Жана льо Конт, която също живее в замъка Ангулем. По-късно Луиза урежда бракове за извънбрачните деца на съпруга си.

Първото дете на Луиза и Шарл - Маргарита се ражда на 11 април 1492 г., а второто - Франсоа, на 12 септември 1494 г.

Когато съпругът ѝ се разболява след езда през зимата на 1495 г., тя го гледа и страда много, когато той умира на 1 януари 1496 г. На 19 години тя остава вдовица и през остатъка на живота си носи само черни дрехи.

Вдовица и майкаРедактиране

Когато овдовява, Луиза ловко поставя децата си в положение, което да им осигури обещаващо бъдеще. Въпреки че остават в Коняк две години, тя мести семейството си в двора при възкачването на трона на крал Луи XII, братовчед на съпруга ѝ.

Луиза познава тънкостите на политиката и дипломацията и е силно заинтересувана от напредъка на изкуствата и науките в Ренесансова Италия. Тя се уверява, че децата ѝ са образовани в духа на Италианския ренесанс, подпомогнати и от нейния италиански изповедник Кристофоро Нумай от Форли. Тя поръчва книги специално за тях и преподава на Франсоа италиански и испански.

Когато Луи XII се разболява през 1505 г., той решава, че Франсоа трябва да го наследи, а Луиза и съпругата му Жана Френска трябва да бъдат част от регентския съвет. Той се възстановява и Франсоа става любимец на краля, който в крайна сметка му дава за жена дъщеря си Клод Френска на 8 май 1514 г. След брака Луи XII определя Франсоа за свой наследник.

Луиза се обкръжава с италианци и привлича в двора своите братя Геролам и Филиберт (от последния произхожда Савойско-Немурският дом). Тя провежда политика на семейни съюзи, която впоследствие без особен успех се опитва да продължи Екатерина Медичи.

Майка на кралРедактиране

Със смъртта на Луи XII на 1 януари 1515 г. Франсоа става крал на Франция. На 4 февруари 1515 г. Луиза е обявена за херцогиня на Ангулем, а на 15 април 1524 г. - за херцогиня на Анжу.

Конфликт за наследството на БурбонитеРедактиране

Майката на Луиза е една от сестрите на последните херцози на главния клон на Бурбоните и след смъртта на Сузана, херцогиня на Бурбон през 1521 г., Луиза, въз основа на кръвното родство, предявява претенции към Херцогство Оверн и други владенията на Бурбоните. Това я води (с подкрепата на сина ѝ) до съперничество с Шарл III, херцог на Бурбон, вдовец на Сузана. Тя му предлага брак през 1523 г., за да уреди въпроса за наследството на Бурбоните. Когато предложението ѝ е отхвърлено от Шарл, Луиза полага усилия да го подкопае. Това води до изгнанието на херцога и опита му да възвърне изгубения си статус, като води война срещу краля. Шарл умира през 1527 г., след като не успява да си върне изгубените земи и титли. Луиза възстановява Оверн от конфискации и става херцогиня от името на сина си. В нейни ръце се съсредоточава огромен феодален домен, включващ Бурбон, БожолеОвернМаршАнгумоаМен и Анжу. Тя отстъпва Херцогство Немур на брат си Филиберт.

РегенткаРедактиране

 
Луиза Савойска символично поема „кормилото“ (символ на регентството) през 1525 г. и моли за помощ Сюлейман Великолепни, тук показан лежащ в краката ѝ.

Луиза Савойска остава политически активна от името на сина си, особено в първите години на неговото управление. По време на отсъствията му тя действа като регентка от негово име. Тя е и регентка на Франция през 1515 г. по време на войната на краля в Италия, и през 1525 - 1526 г., когато кралят е на война и по времето на затворничеството му в Испания.

През 1524 г. тя изпраща един от слугите си Жан-Йоахим де Пасано в Лондон, за да започне неофициални преговори с кардинал Томас Уолси за мирен договор. Преговорите са неуспешни, макар че навярно подготвят почвата за Договора от Мор следващата година между Хенри VIII и Луиза.

Луиза стартира приятелски отношения с Османската империя, като изпраща мисия до Сюлейман Великолепни с молба за помощ, но мисията е загубена по пътя си в Босна. През декември 1525 г. е изпратена втора мисия начело с Джовани Франджипани, която успява да достигне до Константинопол с тайни писма с молба за освобождението на крал Франсоа I и нападение срещу Хабсбургите. Франджипани се връща с положителен отговор от Сюлейман на 6 февруари 1526 г., с което започва първите стъпки към френско-османския съюз.

Тя е основният преговарящ за Договора от Камбре между Франция и Свещената Римска империя, сключен на 3 август 1529 г. Този договор, наречен „Мир на дамите“, слага край на Втората италианска война между главата на династията Валоа Франсоа I Френски и главата на династията на Хабсбургите Карл V - император на Свещената Римска империя. Договорът временно потвърждава хабсбургската хегемония в Италия. Договорът е подписан от Луиза Савойска за Франция и Маргарита Австрийска за Свещената Римска империя.

СмъртРедактиране

Луиза Савойска умира на 55-годишна възраст на 22 септември 1531 г. в Гре сюр Лоен. Според легендата тя умира от страх, когато вижда комета. Тленните ѝ останки са погребани в базиликата „Сен Дени“ в Париж.

След нейната смърт земите ѝ, включително Оверн, се вливат в короната. Чрез дъщеря си Маргарита (кралица на Навара) и внучката си Жана д'Албре Луиза е прародителка на френските крале Бурбони, тъй като нейният правнук Анри Наварски е наследник на краля на Франция Анри IV.

След смъртта на Луиза Савойска нейният син Франсоа I предявява своите претенции спрямо Савойския трон към херцог Карл III Савойски, който му се пада чичо.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 16 февруари 1488 в Париж за Шарл Ангулемски (* 1459, † 1 януари 1496), граф на Ангулем от 1467 г., от когото има син и дъщеря:

Вижте същоРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Paule Henry-Bordeaux: Louise de Savoie, roi de France. Perrin, Paris 1971.
  • Gilbert Jacqueton: La politique extérieure de Louise de Savoie. Relations diplomatiques de la France et de l’Angleterre, pendant la captivité de François Ier. 1525—1526. Bouillon, Paris 1892 (online).
  • René Maulde-La-Clavière: Louise de Savoie et François Ier. Trente ans de jeunesse (1485—1515). Perrin, Paris 1895 (PDF; 16 MB).
  • Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
  • Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
  • Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)
  • Hacket, Francis (1937). Francis the First. Garden City, New York: Doubleday, Doran and Company, Inc. ASIN B001DW6NR8.
  • Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. p. 182.
  • Knecht, R. J. (1994). Renaissance Warrior and Patron: The Reign of Francis I. Tuckwell Press. p. 1.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luisa di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​