Луиза Хенриета Оранска
Луиза Хенриета фон Насау-Оранска (на нидерландски: Louise Henriëtte van Nassau; на немски: Luise (Louise) Henriette von Nassau-Oranien; * 27 ноември / 7 декември 1627 в Хага, † 18 юни 1667 в Кьолн (Берлин)) е графиня от Насау и чрез женитба курфюрстиня на Бранденбург (1646–1667) и херцогиня на Прусия (1646–1667).
| Луиза Хенриета Оранска | |
|---|---|
| графиня от Насау | |
 Луиза Хенриета (1627), по-късна курфюрстиня на Бранденбург | |
| Лични данни | |
| Родена | 27 ноември 1627 г.
|
| Починала | |
| Погребана в | Берлинската катедрала |
| Други титли | курфюрстиня на Бранденбург и херцогиня на Прусия |
| Семейство | |
| Династия | Насау |
| Баща | Фридрих Хайнрих |
| Майка | Амалия фон Золмс-Браунфелс |
| Брак | Фридрих Вилхелм фон Бранденбург |
| Потомци | Вилхелм Хайнрих, Карл Емил, Фридрих III/I, Амалия, Хайнрих, Лудвиг |
| Луиза Хенриета Оранска в Общомедия | |
_en_zijn_echtgenote_Louise_Henriette_van_Nassau_(1627-1667).jpg)
Тя е дъщеря на Фридрих Хайнрих (1584–1647), граф на Насау и щатхалтер на Нидерландската република, и Амалия фон Золмс-Браунфелс (1602–1675).
Луиза Хенриета се омъжва на 7 декември 1646 г. в Хага за Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620–1688) от династията Хоенцолерн, маркграф на Бранденбург, курфюрст на Свещената Римска империя и херцог на Прусия, наричан Великия курфюрст. Те имат децата:
- Вилхелм Хайнрих (* 21 май 1648, † 24 октомври 1649)
- Карл Емил (* 16 февруари 1655, † 7 декември 1674), принц на Бранденбург
- Фридрих III/I (* 11 юли 16571657, † 25 февруари 1713), курфюрст на Бранденбург, първият крал на Прусия (1701–1713)
- Амалия (* 19 ноември 1664, † 1 февруари 1665)
- Хайнрих (* 19 ноември 1664, † 26 ноември 1664)
- Лудвиг, принц на Бранденбург (* 8 юли 1666, † 8 април 1687)
Луиза Хенриета умира в Берлин и е погребана в Берлинската катедрала.
ЛитератураРедактиране
- Hans Biereigel: Luise Henriette von Nassau-Oranien. Kurfürstin von Brandenburg. Sutton, Erfurt 2005, ISBN 3-89702-838-7.
- Bernhard Erdmannsdörffer: Luise Henriette. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 623–625.
- Ulrike Hammer: Kurfürstin Luise Henriette. Eine Oranierin als Mittlerin zwischen Brandenburg-Preußen und den Niederlanden (= Studien zur Geschichte und Kultur Nordwesteuropas. Bd. 4). Waxmann, Münster u. a. 2001, ISBN 3-8309-1105-X.
- Ludovica Hesekiel: Jesus, meine Zuversicht. Aus dem Leben der Kurfürstin Luise Henriette (= Vaterländische Geschichts- und Unterhaltungs-Bibliothek. Bd. 10, ZDB-ID 2238528-9). 2., unveränderte Auflage. Max Woywod, Breslau 1888.
- Ernst Daniel Martin Kirchner: Die letzten acht Churfürstinnen (= Die Churfürstinnen und Königinnen auf dem Throne der Hohenzollern, im Zusammenhange mit ihren Familien- und Zeit-Verhältnissen. Theil 2). Wiegand & Grieben, Berlin 1867 (S. 222–302.
- Gerhild Komander: Louise Henriette Prinzessin von Nassau-Oranien Kurfürstin von Brandenburg. 2007.
- Toni Saring: Luise Henriette, Kurfürstin von Brandenburg 1627–1667. Die Gemahlin des Großen Kurfürsten. 5.–10. Tausend. Deuerlich'sche Verlagsbuchhandlung, Göttingen 1941.
