Луис Сепулведа (на испански: Luis Sepúlveda) е чилийски писател, режисьор, журналист и политически деец.

Луис Сепулведа
Luis Sepúlveda
чилийски писател, журналист и политически деец
През 2009 г.
През 2009 г.

Роден
Овале, Чили
Починал

Националност Флаг на Чили Чили
Образование Чилийски университет
Професия журналист
Литература
Жанрове роман
Известни творби Старецът, който четеше любовни романи (1989)

Уебсайт
Луис Сепулведа в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в град Овале, Чили на 4 октомври 1949 г. Баща му е член на Комунистическата партия, собственик на ресторант, а майка му е индианка, медицинска сестра.

Израства в столицата, където завършва средно образование и прописва, окуражаван от учителя му по история.[1] Член е на Комунистическата младеж на Чили от 15-годишен. Учи театрална режисура в Националния университет, активист е в студентското движение.

През 1969 г. получава стипендия за 5 години, за да продължи театралното си обучение в Московския университет, но след 5 месеца я спират поради „лошо поведение“ (сприятелява се с дисиденти).

Връща се в Чили. Член е на Армията за национално освобождение (на Социалистическата партия).

Работи в администрацията на тогавашния премиер Салвадор Алиенде (лидер на Социалистическата партия) в отдела по култура, където отговаря за издаването на евтина поредица с класическа литература за широката аудитория. Действа и като посредник между правителството и чилийски компании.

След преврата в Чили от 1973 г., чрез който на власт идва ген. Аугусто Пиночет (начело на военната хунта, управлявала до 1990 г.), е задържан за 2,5 години, като е подлаган на мъчения. Освободен е условно благодарение на германския филиал на „Амнести интернешънъл“ (международна неправителствена организация за защита на човешките права със седалище в Лондон, Великобритания) и остава под домашен арест.

Успява да избяга и почти за година е в неизвестност. С помощта на негов приятел, ръководил „Алианс Франсез“ (организация за разпространение на френския език и култура извън Франция) във Валпараисо, създава театрална трупа, която става първата проява на съпротива в културата. След година е арестуван повторно и получава доживотна присъда (по-късно намалена до 28 години) за измяна и подривна дейност. Германският филиал на „Амнести интернешънъл“ отново се намесва и присъдата му е намалена до 8 години изгнание.

През 1977 г. напуска Чили и заминава в изгнание да преподава испанска литература в Швеция. Но още на първата спирка в Буенос Айрес се отклонява и отива в Уругвай. Тъй като много от неговите уругвайски и аржентински приятели са мъртви или в затвора заради техни диктаторски режими, отива първо в Сао Пауло в Бразилия, а след това в Парагвай. Отново трябва да замине заради местния режим.

Накрая се установява в Кито, Еквадор като гост на приятеля си Хорхе Енрике Адум (еквадорски поет и писател). Сепулведа ръководи театъра при „Алианс Франсез“, основава театрална трупа и участва в проучването на ЮНЕСКО на въздействието от заселването на индианците шуари. По време на експедицията живее сред шуарите в продължение на 7 месеца и осъзнава, че Латинска Америка е мултикултурен и многоезичен континент, където марксизъм-ленинизмът, който е учил, е неприложим за изостаналото икономически селско население. Работи в тесен контакт с индиански организации, изработва първия учебен план по грамотност за сдружението на селяните в еквадорската провинция Имамбура в Андите.

През 1979 г. се присъединява към международната революционна бригада „Симон Боливар“ (Brigada Simón Bolívar) – латиноамерикански аналог на интернационалните бригади, с която се сражава в Никарагуа. След победата на Сандинистката революция Сепулведа започва да работи като журналист и година по-късно поема към Европа.

Отива в Хамбург, Германия заради своето възхищение към германската литература (научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка.

През 1982 г. се свързва с природозащитната организация „Грийнпийс“ и работи като член на екипажа на неин кораб до 1987 г. След това работи като координатор между филиали на организацията.

Живее в Хихон, Астурия, Испания от 1996 г. Умира на 70 години в Централната университетска болница на Астурия в Овиедо от COVID-19 по време на световната пандемия на 16 април 2020 г.[2]

БиблиографияРедактиране

  • Cronica de Pedro Nadie (Хрониката на някой си Педро), 1969
  • Los miedos, las vidas, las muertes y otras alucinationes (Страхът, животът, смъртта и други халюцинации), 1986
  • Cuaderno de viaje (Пътен дневник), 1987
  • Mundo del fin del mundo (Свят на края на света), 1989
  • Un viejo que leía novelas de amor (Старецът, който четеше любовни романи), 1989
  • La frontera extraviada (Изгубената граница), 1994
  • Nombre de torero (Името на тореадора), 1994
  • Al andar se bace el camino se bace el camino al andar. Patagonia Express (Патагония експрес), 1995
  • Historias marginales (Отритнати истории), 2000
  • Hot line (Гореща линия), 2002
  • La locura de Pinochet y otros artículos (Лудостта на Пиночет и други статии), 2002
  • Diario de un killer sentimental seguido de Yacaré (Дневникът на един сантиментален убиец. Якарè)
  • Komplot: Primera parte de una antologia irresponsable (Заговор: Първата част на една объркана антология)
  • Los peores cuentos de los hermanos Grim (Най-лошите приказки на братята Грим), 2004
  • Historia de una gaviota y del gato que le enseño a volar (Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети), 1996

ФилмографияРедактиране

  • Vivir a los 17, 1986 (режисьор и сценарист)
  • Tierra del fuego, 2000 (сценарист)
  • Nowhere, 2002 (режисьор и сценарист)
  • Corazón verde, 2002 (сценарист)

ИзточнициРедактиране

  1. Marcia Scantlebury. Luis Sepúlveda: No soy un mitómano Архив на оригинала от 2016-08-17 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine., El Sábado, septiembre de 2002; reproducido en el archivo Letras.s5; acceso 14.07.2012
  2. Aguilar, Andrea. El escritor chileno Luis Sepúlveda muere con coronavirus en Oviedo. // El País, 16.04.2020 г. (на испански)

Външни препраткиРедактиране