Отваря главното меню

Луи-Франсоа дьо Буфлер

Луи-Франсоа дьо Буфлер
френски офицер
Луи-Франсоа дьо Буфлер 
Роден: 10 януари 1644 г.
Починал: 22 август 1711 г. (67 г.)

Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер (на френски език: Louis-François, duc de Boufflers) е маршал на Франция (1644-1711 г.), който участва във всички войни на Луи XIV.

Млад френски офицерРедактиране

Роден в старо аристократично семейство от Пикардия, Северна Франция, което притежава титлата маркиз на Буфлер в областта Понтию. През 1662 г. става кадет в Гвардейския корпус и още на следващата година участва във военни действия.[1] През 1664 г. се включва във френската атака срещу североафриканската крепост Джиджели, а през 1667 г. служи в Нидерландия по време на Деволюционната война. Полковник от 1669 в кралските драгуни, участва в окупирането на Горна Лотарингия, заедно с маршал дьо Креки.

Пътят до маршалския жезълРедактиране

Големият възход на Буфлер започва през Холандската война (1672-1678 г.), когато служи при Тюрен и отговаря за предпазването на неговата армия в Нидерландия от действащите в гърба ѝ имперски сили. По време и скоро след войната той бързо се издига през различните генералски чинове: бригадир (1673), фелдмаршал (1677), генерал-полковник (1678) и генерал-лейтенант (1681).[2] В началото на Деветгодишната война (1688-1697 г.) за пръв път получава правото да командва самостоятелна операция. Неговата акция в Германия през 1689 г. довежда до превземането на Кайзерслаутерн, Вормс, Опенхайм и Майнц от французите. След това участва в битката при Фльорюс като помощник на маршал Люксамбур, ранен е при обсадата на Монс през 1691 г., обсажда Намюр през 1692 г., воюва и в битката при Щайнкирк през същата година. С тези действия той се доказва, като талантлив, макар и не гениален стратег, смел и решителен командир, лоялен офицер на краля. През 1693 г. е един от осемте нови Маршали на Франция – заслужена награда за неговия труд.

Войната за испанското наследствоРедактиране

В началото на Войната за Испанското наследство Буфлер командва армията в Нидерландия, като умело действа срещу англо-нидерландските сили, начело с Марлборо. През 1703 г. печели малката победа при Екерен срещу нидерландците, за което е награден от испанския крал Фелипе V и прехвърлен като началник на кралската охрана. Отново е на бойното поле от август до декември 1708 г. като началник на обсадения от съюзниците град Лил. Той не само поема инициативата за укрепването на града, но и за дългата му отбрана, която при неговите 16 000 души не е изглеждала възможна срещу 100 000 съюзници. [3]Неговата упорита съпротива не само проваля планираното за тази година вражеско нахлуване дълбоко във Франция, но и довежда до безпрецедентния факт победителите да му дадат правото да определи условията на своята капитулация. Луи XIV го превръща в пер на Франция и му дава титлата херцог, като го нарича "един от най-заслужилите ми генерали".

В началото на 1709 г. Буфлер се отказва от военната кариера, но се записва като доброволец в армията след призива на краля. Има решителна роля за спечелената от французите битка при Малплаке, тъй като след раняването на Вилар, именно Буфлер поема командата на френската армия и я извежда от бойното поле в пълен ред.[4] Умира две години по-късно и е погребан в църквата Сен-Пол в Париж.

БележкиРедактиране

  1. The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, Ed. by Linda and Marsha Frey, London 1995, p. 54
  2. Ibid., p. 55
  3. Dictionary of battles : the world's key battles from 405 BC to today, ed. by David Chandler, New York 1988, p. 93
  4. Hilarie Belloc, Malplaquet, London 1911, p. 81