Отваря главното меню

Луѝ Блерио̀ (на френски: Louis Blériot) (Камбре, 1 юли 1872 г. – Париж, 1 август 1936 г.) е национален герой на Франция. Като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор, преодолял пролива Ла Манш, през 1909 г. Блерио доказва, че самолетът не е само средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт.

Луи Блерио
Louis Blériot
френски авиатор

Роден
Починал
1 август 1936 г. (64 г.)

Техника
Област Авиоинженерство
Луи Блерио в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Луи Блерио е инженер, дипломирал се през 1895 г. в L'école centrale Paris в Париж. Започва с производство и търговия на автомобилни фарове. Финансово обезпечен като фабрикант, той се отдава на страстта си да строи апарати за летене, по-тежки от въздуха. Както всички конструктори в края на XIX и началото на XX век, уредите за летене имитират строежа и полета на птиците. Построеният от него орнитоптер с махащи крила не е успешен експеримент. С Габриел Воазен създават фирмата „Блерио – Воазен“ за строителство на безмоторни самолети, но след 1906 г. се разделят и всеки от тях организира собствено проектиране и производство на самолети.

При строенето на апарати с двигатели с вътрешно горене Блерио не ползва опита на братя Райт. Той приема друга схема и разработваните от него летателни апарати след модел „Блерио V“ са с всички белези на съвременните самолети. Те са моноплани с предно разположен двигател и с „теглещо витло“. Хоризонталният и вертикалният стабилизатор и органите им за управление са разположени отзад, а тялото е удължено, за да се обезпечи по-добра попътна устойчивост. Колесникът е триопорен с опашно колело, изпълнен с пневматични гуми и е с гумени амортисьори. За разлика от разработваните в Германия, Англия и САЩ двуплощници именно самолетът на Блерио доказва перспективността на избраната от него схема.

КонструкторРедактиране

Построените от Луи Блерио летателни апарати са експерименти, неподчинени на само една концепция, както при братя Райт, а в непрекъснато търсене на нова конструкция и технически решения с по-добри пилотажни характеристики.

  • Орнитоптер с махащи крила (1901 г.)
  • Блерио IV“ – самолет биплан;
  • Блерио V“ – самолет с крила и управление тип „патица“ (1907 г.);
  • Блерио VI“ – моноплан (юни 1907 г.);
  • Блерио VII“ – моноплан с двигател „Антоанет“ – 50 hp и четирилопатен винт (септември 1907 г.);
  • Блерио VIII“ – моноплан, развитие на мод. „VII“ и базов за модел „XI“;
  • Блерио XI“ – моноплан с първи полет на 23 януари 1909 г. С него е извършен историческият полет над Ламанша на 25 юни 1909 г.

След Първата световна война фирмата „Блерио Аеронотик“ разработва и произвежда:

АвиаторРедактиране

През 1908 г. Луи Блерио извършва непрекъснат полет от 14 километра. През 1909 г. единствените подготвени пилоти за полет на Ламанша са французите Луи Блерио и Юбер Латам. На 19 юли същата година от Франция към Англия излита самолет „Антоанет VII“ с пилот Латам, но поради неизправност с двигателя след около 7 мили пада и е спасен от френски военен кораб. На 25 юли в 4:35 ч. Блерио излита със самолет „Блерио XI“ от Кале в посока към Доувър, Англия. След 37-минутен полет каца успешно в Англия. Така, без да поставя какъвто и да е рекорд във височина или скорост на полета с един двигател „Анзани“ с мощност 25 hp, Луи Блерио става най-прочутият пилот в зората на авиацията, национален герой и печели обявената от английския вестник „Дейли Мейл“ награда от 1000 паунда. Този прелет е не само изпит за мъжеството на пионерите на авиацията и сътворените от тях летателни апарати. С него се доказва, че самолетът е ново средство за придвижване и това има широк политически отзвук. Като пример може да се цитира едно изказване на Хърбърт Уелс: „[…] независимо от нашата флота, от военна гледна точка този остров вече не е недостъпен.“[1]

След успеха Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си „Блерио XI“ и на дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. Той притежава френско пилотско свидетелство № 1. При гостуването си в Истанбул след излитането от плацата на една турска казарма самолетът, без да набере височина, се блъска в комин, от което Блерио е ранен. Неуспехът не го обезкуражава. В откритата школа в Етамп се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета „Блерио XI“ във Франция, Англия, Русия и САЩ.

 
Луи Блерио пред полет с „Блерио XI“.

СамолетостроителРедактиране

През 1903 г. заедно с Габриел Воазен Блерио произвежда безмоторни плъзгачи. Дейността им продължава до 1906 г., когато се разделят и всеки от тях регистрира собствена самолетостроителна фирма. Превъзходството на френските изтребители по времето на Първата световна война се основава на самолетите на Луи Блерио и разработения „Блерио XI Милитер“ с 9-цилиндров ротационен двигател Gnome – 80 hp. То става още по-очевидно с появата на знаменития SPAD VII, построен от Луи Бешеро. За основа служи довоенния самолет „Депердюсен“, създаден от изтъкнатия конструктор Анри Депердюсен и произвеждан в основаната през 1910 г. от него фирма Société de production des aéroplanes Deperdussin („Дружество за производство на апарати „Депердюсен“), съкратено SPAD. Луи Блерио заедно с група предприемачи изкупува фирмата, като я спасява от фалит и запазва абревиатурата SPAD на новата фирма Société pour l'aviation et ses dérivés („Дружество за авиация и нейните отрасли“). Произвежданият SPAD S.VII е биплан с V-образен двигател с водно охлаждане „Испано-Сюиза“ с мощност 150 hp и развива недостигната дотогава скорост от 180 km/h. Съоръжен с една картечница и голям запас от патрони, с него летят знаменитите френски асове по време на Първата световна война Рьоне Пол Фонк, Жорж Гинемер и Шарл Нунжесер. Този самолет и моделите до SPAD S.XIII са произведени в количество около 10 000 броя и са на въоръжение в армиите на всички държави от Антантата.

След войната фирмата Bleriot-SPAD е ликвидирана по икономически съображения и е основана фирмата „Блерио Аеронотик“ за изследване и развитие на гражданското самолетостроене. През 1920 – 1923 г. започва производството на мотоциклети „Блерио“, като се използва опитът от самолетостроенето и наличните производствени мощности[2]. Мотоциклетът е с:

  • двигател от 500 куб. см. и странично разположени клапани;
  • три скорости и ремъчна трансмисия;
  • цяло колело от типа на самолетните и възможност за закачване на кош.

Поради неособен успех производството е преустановено през 1923 г.

 
Възстановен мотоциклет „Блерио“ от 1922 година.

Луи Блерио и българската авиацияРедактиране

Името на Блерио е неразривно свързано със създаването на българската авиация и нейните успехи.

  • В школата в град Етамп край Париж през 1912 г. се дипломират първите български летци – офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
  • Първият самолет на българската авиация е „Блерио XI“ и с такъв самолет е извършен първият полет с български летец на 13 август 1912 г.
  • В началото на Балканската война България притежава 23 самолета, от които 10 са тип „Блерио“. До края на войната броят на последните е увеличен до 21, внесени от Франция и Русия, с което стават основният самолет в българската войска.
  • За първи път успешно приземяване със спрял двигател извършва поручик Симеон Петров. Методиката за кацане със спрял двигател се включва в програмата на Луи Блерио в школата му за обучение на авиатори.
  • Първата жертва, дадена от българската авиация, е поручик Христо Топракчиев, загинал на 19 октомври 1912 г. със самолет „Блерио XI“, руско производство.

БележкиРедактиране

  1. John WR Taylor, Kenneth Munson, History of Aviation, Crown Publishers, ini. New York, 1978, с. 75 ISBN 0-7064-0241-3
  2. Henshaw Peter, The Encyclopedia of the Motorcycle, Chartwell books, inc. USA, 1999, с.40 ISBN 0-7858-1047-1

ИзточнициРедактиране

  • John WR Taylor, Kenneth Munson, History of Aviation, Crown Publishers, ini. New York, 1978, ISBN 0-7064-0241-3
  • Андреев И. А., Александр Н. Захаров, Боевые самолеты, изд. „ИЛБИ“, Москва, 1994.
  • Луи Блерио създател на истинския самолет, Иван Бориславов, сп. Криле, Ретросалон, бр. 4 /64/, 2007.
  • Henshaw Peter, The Encyclopedia of the Motorcycle, Chartwell books, inc. USA, 1999, ISBN 0-7858-1047-1