Луи Тулузки
Свети Луи Анжуйски, епископ на Тулуза (на френски: Saint Luiis d'Anjou, Eveque de Toulouse) е член на френския аристократичен род Анжу.
| Луи Тулузки | |
|---|---|
 |
|
| Архепископ на Лион, Епископ на Тулуза | |
| Роден |
9 февруари 1274 г. Бриньол или Ноцеса |
| Починал |
19 август 1297 г. Бриньол, Франция |
| Почитан в | Римокатолическа църква |
| Канонизация | 7 април 1317, Авиньон, Франция от Папа Йоан XXII |
| Главно светилище | Валенсия |
| Празник | 19 август |
| Атрибути | епископско облекло, често със захвърлена митра, държащ книга и епископски жезъл |
| Покровителство | Валенсия; Енорията 'Сал Луис Обиспо де Толоса', Калифорния |
| Луи Тулузки в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Роден е в Бриньол, Прованс (или Ноцеса), втори син на неаполитанския крал Карл II Анжуйски, наричан Куция и кралица Мария Арпад. [1]
БиографияРедактиране
Като дете е поверен на Францисканския орден, а впоследствие е ръкоположен за архиепископ на Лион.
На 5 февруари 1296 е избран за епископ на Тулуза и получава управлението на огромната Тулузска епархия (впоследствие папа Йоан XXII я разделя на пет епархии). Назначение му в Тулуза има важно значение за френския крал, към домена на когото Лангедок е присъединен едва през 1271 година, така и за Анжуйската династия, владееща от 1246 година съседния Прованс. Младият епископ, по-рано отказал се от неаполитанската корона, реализира в своята епархия не чуждите политически амбиции, а своята готовност да служи на бедните. Неговата простота на поведение, християнско служене, отказ от разкоша, спечелва любовта към него в област Лангедок, известна като страна на албигойците, където католическото духовенство не се е ползва с авторитет.[2]
Луи бързо печели славата на защитник на бедните, но едва шест месеца след като поема поста на епископ умира.
Умира на 23 години, вероятно от Коремен тиф в Бриньол, Южна Франция, където е погребан.
КанонизацияРедактиране
В 1317 е канонизиран за светец от папа Йоан XXII. В католическата иконография св. Луи Тулузски се изобразява като юноша-епископ, често с отхвърлената корона долу при краката му.
Ден на честване на паметта му от Католическата църква е 19 август.[3]
Сребърен реликварий на св. Луи Тулузки (Mузей на Клюни
Изображение на Свети Луи на миниатюра от Унгарски хроники
ок.1450, худ Антонио Виварини. ЛувърФранция
Св. Луи Тулузски коронова своя брат Роберт Неаполитански – худ. Симоне Мартини. Музей Каподимонте (Неапол)
ИзточнициРедактиране
- ↑ M.H.Laurent, Le culte de saint Louis d'Anjou à Marseille au XIVesiècle, les documents de Louis Antoine de Ruffi suivis d'un choix de lettres de cet érudit, Edizione di storia e letteratura, Rome, 1954, 156 pages.
- ↑ „Patron Saints: Louis of Toulouse“, архив на оригинала от 30 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070630175850/http://www.catholic-forum.com/saints/saintl55.htm, посетен 30 юни 2007
- ↑ Catholic Encyclopedia: St Louis of Toulouse