Луи дьо Бройл
Луи дьо Бройл (на френски: Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.
| Луи дьо Бройл Louis Victor Pierre Raymond | |
|---|---|
| френски физик | |
 1929 г. | |
| Роден | |
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Ньой сюр Сен, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Сорбона (1925 – 1927) |
| Известен с | вълни на дьо Бройл |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1929) |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Луи дьо Бройл в Общомедия | |
През 1924 г. в своята дисертация той постулира вълновата природа на електрона и предполага, че въобще материята има вълнови свойства. Тази представа става известна като хипотеза на Дьо Бройл, дава пример за корпускулярно-вълнов дуализъм и заема централно място в квантовата механика. През 1929 година Луи Дьо Бройл печели Нобелова награда за физика, след като през 1927 г. показва експериментално вълновото поведение на материята.
Биография Редактиране
Роден е на 15 август 1892 година в Диеп, Франция. Активен участник в Първата световна война. След нея се отдава напълно на изучаване на физиката и по-специално електрони, атоми и рентгенови лъчи. Изучавайки същността на светлината, той потвърждава двойствената ѝ природа (частица-вълна) и днес вълните, свързани с материалните частици, носят неговото име – вълни на дьо Бройл. През 1933 г. е избран за член на Френската академия на науките, а през 1942 г. за неин постоянен секретар. След смъртта на брат си през 1960 г. унаследява родовата херцогска титла. Никога не се е женил.
Българска връзка Редактиране
Българският физик Асен Дацев, като френски стипендиант на специализация в Париж, работи под ръководството на Луи дьо Бройл и става доктор в Сорбоната.
Библиография Редактиране
- Recherches sur la théorie des quanta, докторска теза, Paris, 1924, Ann. de Physique (10) 3, 22 (1925).
- Introduction à la physique des rayons X et gamma, with Maurice de Broglie, Gauthier-Villars, 1928.
- Ondes et mouvements, Paris: Gauthier-Villars, 1926.
- Rapport au 5ème Conseil de Physique Solvay, Brussels, 1927.
- La mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1928.
- Matière et lumière, Paris: Albin Michel, 1937.
- La Physique nouvelle et les quanta, Flammarion, 1937.
- Continu et discontinu en physique moderne, Paris: Albin Michel, 1941.
- Ondes, corpuscules, mécanique ondulatoire, Paris: Albin Michel, 1945.
- Physique et microphysique, Albin Michel, 1947.
- Vie et œuvre de Paul Langevin, French Academy of Sciences, 1947.
- Optique électronique et corpusculaire, Herman, 1950.
- Savants et découvertes, Paris, Albin Michel, 1951.
- Une tentative d'interprétation causale et non linéaire de la mécanique ondulatoire: la théorie de la double solution. Paris: Gauthier-Villars, 1956.
- Nouvelles perspectives en microphysique, Albin Michel, 1956.
- Sur les sentiers de la science, Paris: Albin Michel, 1960.
- Introduction à la nouvelle théorie des particules de M. Jean-Pierre Vigier et de ses collaborateurs, Paris: Gauthier-Villars, 1961. Paris: Albin Michel, 1960.
- Étude critique des bases de l'interprétation actuelle de la mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1963.
- Certitudes et incertitudes de la science. Paris: Albin Michel, 1966.
- with Louis Armand, Pierre Henri Simon and others. Einstein. Paris: Hachette, 1966.
- Recherches d'un demi-siècle, Albin Michel, 1976.
- Les incertitudes d'Heisenberg et l'interprétation probabiliste de la mécanique ondulatoire, Gauthier-Villars, 1982.
Външни препратки Редактиране
- Публикации Архив на оригинала от 2007-04-07 в Wayback Machine. Посетен на 2008-03-13 ((fr))
- Луи дьо Бройл – Биография. // Nobel Foundation. Посетен на 13 март 2008. ((en))